Национален отбор по футбол на Англия
Англия | |||
England national football team | |||
Прякор(и) | Трите лъва | ||
---|---|---|---|
Асоциация | Футболната асоциация | ||
Конфедерация | УЕФА | ||
Треньор | Томас Тухел | ||
Капитан | Хари Кейн | ||
Най-много мачове | Питър Шилтън (125) | ||
Най-много голове | Хари Кейн (67) | ||
Стадион | Уембли | ||
ФИФА код | ENG | ||
| |||
Класиране | |||
Последно | 5 (1) (19 юли 2024 г.)[1] | ||
Най-високо | 3 (август 2012 г., септември-октомври 2021 г., ноември 2023 – март 2024 г.) | ||
Най-ниско | 27 (февруари 1996 г.) | ||
Първи мач | |||
Шотландия 0:0 Англия (Патрик, Шотландия; 30 ноември 1872) | |||
Най-голяма победа | |||
Северна Ирландия 0:13 Англия (Белфаст, Ирландия; 18 февруари 1882) | |||
Най-голяма загуба | |||
Унгария 7:1 Англия (Будапеща, Унгария; 23 май 1954) | |||
Световно първенство по футбол | |||
Участия | 16 (първо през 1950) | ||
Най-голям успех | Шампион – 1966 | ||
Европейско първенство по футбол | |||
Участия | 11 (първо през 1968) | ||
Най-голям успех | 2-ро място – 2020, 2024 | ||
Национален отбор по футбол на Англия в Общомедия |
Националният отбор по футбол на Англия представлява Англия в международните футболни състезания. Контролиран е от Футболната асоциация, управляващия футболен орган в Англия.
Въпреки че е част от Обединеното кралство, Англия (както Шотландия, Уелс и Северна Ирландия) има отделна футболна федерация и съответно – самостоятелен национален отбор по футбол, участващ във всички големи международни турнири, освен Олимпийските игри, тъй като Международният олимпийски комитет допуска участието само на отбори на самостоятелни държави.
История
[редактиране | редактиране на кода]Англия и Шотландия притежават най-старите национални отбори в света. Между 1870 и 1872 г. Чарлз Алкок организира 5 международни мача между Англия и Шотландия. Първият от тях е на 5 март 1870 г. под ръководството на Футболната асоциация на Англия.[2] Ответният мач, организиран от шотландците, се провежда на 30 ноември 1872 г. в Патрик, Шотландия. Той се счита за първия в историята официален международен футболен мач, тъй като всеки отбор се управлява независимо от другия, за разлика от първия мач през 1870 година, когато Футболната асоциация на Англия контролирала и двата отбора.[3]
През следващите 40 години се провеждат чести мачове между четирите страни от Британските острови – Англия, Шотландия, Уелс и Ирландия, като те са и единствените международни участия на националния отбор на Англия в този период. През 1883 година се създава и Британският вътрешен шампионат (British Home Championship), който се провежда до 1984 година.
До 1924 година, когато е построен стадион Уембли, Англия няма стадион, където да играе домакинските си мачове. Тя изиграва първия си мач извън Британските острови през 1908 година, въпреки че е членка на ФИФА от 1906 г. Отношенията между Футболната асоциация и ФИФА се влошават през 1928 година, когато британските нации напускат организацията, ставайки отново нейни членове през 1946 година. По тази причина Англия не участва на Световните първенства по футбол до 1950 година.
През 1946 година Уолтър Уинтърботъм става първият в историята назначен за постоянно национален треньор, въпреки че и тогава играчите в националния отбор са били избирани от комитет. Това продължава до назначаването на Алф Рамзи за национален селекционер през 1962 година.
Апогей – златни световни и бронзови европейски медали
[редактиране | редактиране на кода]Под ръководството на Алф Рамзи английският национален отбор постига най-големите успехи в историята си. Като домакин Англия спечелва Световното първенство през 1966. Отборът е победител в първа група след 0:0 с Уругвай, 2:0 с Франция и 2:0 с Мексико. На четвъртфинала срещу Аржентина немският арбитър Рудолф Крайтляйн отстранява капитана на аржентинския отбор Антонио Ратин за „груби изказвания“,[4] независимо от това че реферът не знае испански. Ратин не разбира причината за своето отстраняване поради езиковата бариера и е извънредно възмутен от решението на съдията. Бидейки убеден в преднамерено отсъждане в полза на домакините, отказва да напусне полето. За да покаже своето презрение, той сяда на червената килимена пътека,[4] предназначена изключително за кралица Елизабет II. След като избърсва ръцете си в ъгловия флаг, представляващ британското знаме, той насилствено е изгонен от терена с усилията на двама полицаи. Инцидентът заедно с други събития и емоции в мача става причина за принципно футболно противостоене между Аржентина и Англия. Освен това в резултат на този инцидент във футбола са замислени и въведени жълти и червени картони. След като в мача Аржентина остава с човек по-малко, Джеф Хърст вкарва гол. Англия побеждава с 1:0 и се класира за полуфинал без допуснат гол в изиграните 5 срещи.
От тук нататък английският отбор навлиза във върхова форма и в последните два решаващи мача надделява над останалите най-силни противници. На полуфинала побеждава хита на шампионата Португалия, водена от Еузебио с 2:1 (голове на Боби Чарлтън), а на финала – Федерална Република Германия с 4:2 след продължения (в редовното време 2:2). Джеф Хърст има най-голяма заслуга с трите си гола. Капитанът на отбора Боби Мур приема купата от английската кралица и я вдига, аплодиран от препълнения стадион Уембли. Важна роля за успеха изиграват вратарят Гордън Бенкс, защитниците Боби Мур и Джеки Чарлтън, халфовете Боби Чарлтън и Питърс, нападателите Джеф Хърст, Джими Грийвс и Роджър Хънт.
През 1968 г. отборът на Англия спечелва първите медали на европейски първенства – трето място след Италия и Югославия.
Четвърти в света и в Европа
[редактиране | редактиране на кода]През 1970 г. на световното първенство в Мексико Англия не успява да защити титлата си. В предварителната група губи от бъдещия шампион Бразилия с 0:1, а на четвъртфинала срещу ФРГ повежда с 2:0. Считайки мача за спечелен, старши треньорът Рамзи сменя основните играчи Боби Чарлтън и Питърс. Германците изравняват резултата, а след продълженията Англия губи с 2:3 и отпада от борбата. Футболните специалисти и фенове коментират случая като най-голямата треньорска грешка на шампионата.
След 1970 г. следва период на неуспехи като Англия пропуска световните първенства през 1974 и 1978 г. и финалната фаза на европейските първенства през 1972 и 1976 г. Отборът се реабилитира донякъде с участието си на ЕП Италия 1980 и преди всичко с това на СП Испания 1982, където отпада в четвъртфиналната фаза (в резултат и на недостатъците на регламента), допускайки само един гол в пет изиграни мача. На СП Мексико 1986 Англия достига отново четвъртфиналите, където е елиминирана от Аржентина с 1:2 (гол на Гари Линекер) – донякъде и заради скандалния първи гол на Диего Марадона. На Световното първенство през 1990, под ръководството на Боби Робсън отборът се завръща сред най-силните в света, завършвайки на четвърто място. Тогава на полуфинала е елиминиран едва след изпълнение на дузпи от бъдещия шампион ФРГ, а в мача за третото място губи от Италия с 1:2.
През 1992 г. Англия се класира за финалите на Европейското първенство в Швеция. Там обаче след загуба в решаващия мач срещу домакините с 1:2 отпада още в групата. Следва още един неуспех – изненадата Норвегия и Нидерландия я елиминират в квалификациите за СП 1994 в САЩ, като то е първото след три поредни участия, което Англия пропуска. На Европейското първенство по футбол през 1996 Англия е домакин. Там ръководеният от Тери Венейбълс отбор приключва участието си на полуфинал. Отново Германия се оказва непреодолимото препятствие и отново както и през 1990 – след изпълнение на дузпи. С това Англия повтаря постижението си от 1968 г. – трето място и бронзови медали. Като цяло в края на 20. и началото на 21. век националният отбор на Англия е винаги сред най-силните футболни отбори в света, но без да успее да постигне нещо повече от четвъртфинал на голям международен турнир.
Отборът на Англия през XXI век
[редактиране | редактиране на кода]В периода 2001 – 2006 година начело на отбора е Свен Горан Ериксон, който е и първият чужденец, назначен за национален треньор на Англия. След отпадането на отбора на четвъртфинала на Световното първенство (СП) през 2006 г., Ериксон е заменен на поста от Стив Макларън, под ръководството на който Англия не успява да се класира за голям футболен форум за първи път от 1994 г., отпадайки в квалификациите за Европейското първенство (ЕП) по футбол през 2008 г. В началото на 2008 г. начело на отбора е назначен италианецът Фабио Капело. Под негово ръководство отборът достига осминафиналите на СП през 2010 г. в ЮАР, където отново е спрян от тима на Германия.
На ЕП 2012 в Полша и Украйна отборът достига четвъртфиналите, където е елиминиран от Италия след изпълнение на дузпи. На СП 2014 в Бразилия приключва участието си в предварителната група след разочароващо представяне.
През 2016 г. отборът е поет от треньора Гарет Саутгейт. Той изгражда силен състав, който се представя отлично на следващите големи първенства, където е един от четирите първи отбора. На СП 2018 в Русия на полуфинала отстъпва на Белгия с 0:2, капитанът Хари Кейн печели Златната обувка за голмайстор на шампионата, а защитниците Кирън Трипиър и Ашли Йънг са избрани в идеалния символичен отбор на първенството.
На първия турнир Лига на нациите на УЕФА 2018/2019 г. Англия стартира в най-високата Лига А, заема трето място и печели бронзовите медали. На втория турнир 2020/2021 г. заема трето място в групата си, не се класира и остава в Лига А. В третия турнир 2022/2023 г. отборът без спечелен мач остава последен в група А3 и отпада в Лига В.
През 2021 г. отборът се представя много силно на ЕП 2020 със стабилна игра и серия от победи, като играе в Англия 6 от седемте мача на стадион Уембли. На осминафинала надиграва Германия с 2:0, а на четвъртфинала в Рим – Украйна с 4:0. Допуска първия гол едва на полуфинала от твърдия и равностоен отбор на Дания, но обръща мача и в продълженията се налага с 2:1. На финала завършва 1:1 с Италия, а при дузпите загубва с 2:3. Така постига най-големия си успех на европейски първенства – второ място и сребърни медали.
На Световното първенство през 2022 г. в Катар Англия стартира силно с убедителна победа над Иран с 6:2. Става победител в група В и най-резултатният отбор в групите заедно с Испания с 9 гола. На осминафинала следва отново убедителна победа с 3:0 срещу Сенегал. В оспорван мач на четвъртфинала отстъпва на един от фаворитите, световния шампион Франция с 1:2.
Представяне на големите форуми
[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Почетни листи
[редактиране | редактиране на кода]- До 10 юли 2024 г.
Участия[редактиране | редактиране на кода]
|
Голмайстори[редактиране | редактиране на кода]
|
Състави
[редактиране | редактиране на кода]Състав на Европейското първенство 2021 г.
[редактиране | редактиране на кода]Участията в мачове, головете и възрастта на футболистите са от 7 юли 2021 г. след мача срещу Дания.[5][6][7][8]
№ | Име | Рождена дата | Мач. | Гол. | Клуб |
---|---|---|---|---|---|
Вратари | |||||
1 | Джордан Пикфорд | 7 март 1994 г. (27 г.) | 37 | 0 | Евертън |
13 | Арън Рамсдейл | 14 май 1998 г. (23 г.) | 0 | 0 | Шефилд Юнайтед |
23 | Сам Джонстоун | 25 март 1993 г. (28 г.) | 1 | 0 | Уест Бромич Албион |
Защитници | |||||
2 | Кайл Уолкър | 28 юни 1990 г. (31 г.) | 60 | 0 | Манчестър Сити |
3 | Люк Шоу | 12 юли 1995 г. (25 г.) | 15 | 0 | Манчестър Юнайтед |
5 | Джон Стоунс | 28 май 1994 г. (на 27 г.) | 48 | 2 | Манчестър Сити |
6 | Хари Магуайър | 5 март 1993 г. (28 г.) | 36 | 4 | Манчестър Юнайтед |
12 | Киран Трипиър | 19 септември 1990 г. (30 г.) | 32 | 1 | Атлетико (Мадрид) |
15 | Тайрон Мингс | 13 март 1993 г. (28 г.) | 13 | 0 | Астън Вила |
16 | Конор Коуди | 25 февруари 1993 г. (28 г.) | 5 | 1 | Улвърхемптън |
21 | Бен Чилуел | 21 декември 1996 г. (24 г.) | 14 | 0 | Челси |
22 | Бен Уайт | 8 октомври 1997 г. (23 г.) | 2 | 0 | Брайтън и Хоув Албион |
24 | Рис Джеймс | 8 декември 1999 г. (20 г.) | 7 | 0 | Челси |
Полузащитници | |||||
4 | Деклан Райс | 14 януари 1999 г. (на 22 г.) | 23 | 1 | Уест Хям |
7 | Джек Грилиш | 10 септември 1995 г. (на 25 г.) | 15 | 2 | Астън Вила |
8 | Джордан Хендерсън – 2-ри | 17 юни 1990 г. (31 г.) | 63 | 1 | Ливърпул |
14 | Калвин Филипс | 2 декември 1995 г. (25 г.) | 14 | 0 | Лийдс |
19 | Мейсън Маунт | 10 януари 1999 г. (22 г.) | 20 | 4 | Челси |
20 | Фил Фоден | 28 май 2000 г. (21 г.) | 9 | 2 | Манчестър Сити |
25 | Букайо Сака | 5 септември 2001 г. (19 г.) | 8 | 1 | Арсенал |
26 | Джуд Белингам | 29 юни 2003 г. (18 г.) | 7 | 0 | Борусия (Дортмунд) |
Нападатели | |||||
9 | Хари Кейн – 1-ви | 28 юли 1993 г. (27 г.) | 60 | 38 | Тотнъм |
10 | Рахим Стърлинг | 8 декември 1994 г. (26 г.) | 67 | 17 | Манчестър Сити |
11 | Маркус Рашфорд | 31 октомври 1997 г. (23 г.) | 45 | 12 | Манчестър Юнайтед |
17 | Джейдън Санчо | 26 ноември 1990 г. (30 г.) | 21 | 3 | Борусия (Дортмунд) |
18 | Доминик Калверт-Люин | 16 март 1997 г. (24 г.) | 11 | 4 | Евертън |
Състав на Световното първенство 2022
[редактиране | редактиране на кода]Мачовете и головете са обновени на 26 септември 2022, след мача с Германия.
Настоящ състав
[редактиране | редактиране на кода]За Евро 2024 отборът е съставен от следните 26 играчи:[9]
Мачовете и головете са към 10 юли 2024 г., след мача срещу Нидерландия.[10][11]
Идеалният отбор за всички времена
[редактиране | редактиране на кода]Най-успешните английски футболисти на всеки пост в историята формират следния състав:
1 – Гордън Бенкс,
2 – Гари Невил, 3 – Джон Тери, 5 – Боби Мур, 4 – Ашли Коул,
7 – Дейвид Бекъм, 6 – Стивън Джерард, 8 – Франк Лампард,
9 – Хари Кейн, 10 – Боби Чарлтън, 11 – Уейн Руни.
Треньори
[редактиране | редактиране на кода]- До 15 октомври 2024 г.
Треньор | Период | Мача | Победи | Равни | Загуби | Победи % |
---|---|---|---|---|---|---|
Уолтър Уинтърботъм | 1946 – 1962 | 139 | 78 | 33 | 28 | 56,1 |
Алф Рамзи СП, ЕП |
1962 – 1974 | 113 | 69 | 27 | 17 | 61,1 |
Джо Мърсър | 1974 | 7 | 3 | 3 | 1 | 42,9 |
Дон Реви | 1974 – 1977 | 29 | 14 | 8 | 7 | 48,3 |
Рон Грийнууд | 1977 – 1982 | 55 | 33 | 12 | 10 | 60,0 |
Боби Робсън | 1982 – 1990 | 95 | 47 | 30 | 18 | 49,5 |
Греъм Тейлър | 1990 – 1993 | 38 | 18 | 13 | 7 | 47,4 |
Тери Венейбълс ЕП |
1994 – 1996 | 23 | 11 | 11 | 1 | 47,8 |
Глен Ходъл | 1996 – 1999 | 28 | 17 | 6 | 5 | 60,7 |
Хауърд Уилкинсън | 1999 – 2000 | 2 | 0 | 1 | 1 | 0 |
Кевин Кийгън | 1999 – 2000 | 18 | 7 | 7 | 4 | 38,9 |
Питър Тейлър | 2000 | 1 | 0 | 0 | 1 | 0 |
Свен-Йоран Ериксон | 2001 – 2006 | 67 | 40 | 17 | 10 | 59,7 |
Стив Макларън | 2006 – 2007 | 18 | 9 | 4 | 5 | 50,0 |
Фабио Капело | 2008 – 2012 | 42 | 28 | 8 | 6 | 66,7 |
Стюърт Пиърс | 2012 | 1 | 0 | 0 | 1 | 0 |
Рой Ходжсън | 2012 – 2016 | 56 | 33 | 15 | 8 | 58,9 |
Самуел Алърдайс | 2016 | 1 | 1 | 0 | 0 | 100 |
Гарет Саутгейт ЕП, ЛН |
2016 – 2024 | 93 | 57 | 21 | 15 | 61,3 |
Лий Карсли | 2024 | 4 | 3 | 0 | 1 | 75 |
Томас Тухел | 2024 – | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
България – Англия
[редактиране | редактиране на кода]Дата | Място | Събитие | Отбор | Резултат | Отбор | ФИФА |
---|---|---|---|---|---|---|
05.05.1956 | София | Кв. ОИ | България | 2:0 | Англия | Не |
12.05.1956 | Лондон | Кв. ОИ | Англия | 3:3 | България | Не |
07.06.1962 | Сантяго де Чиле | Св. п-во | Англия | 0:0 | България | Да |
11.12.1968 | Лондон, Уембли | Контрола | Англия | 1:1 | България | Да |
01.06.1974 | София | Контрола | България | 0:1 | Англия | Да |
06.06.1979 | София | Кв. Ев. п-во | България | 0:3 | Англия | Да |
22.11.1979 | Лондон | Кв. Ев. п-во | Англия | 2:0 | България | Да |
27.03.1996 | Лондон | Контрола | Англия | 1:0 | България | Да |
10.10.1998 | Лондон | Кв. Ев. п-во | Англия | 0:0 | България | Да |
09.06.1999 | София | Кв. Ев. п-во | България | 1:1 | Англия | Да |
03.09.2010 | Лондон | Кв. Ев. п-во | Англия | 4:0 | България | Да |
02.09.2011 | София | Кв. Ев. п-во | България | 0:3 | Англия | Да |
07.09.2019 | Лондон | Кв. Ев. п-во | Англия | 4:0 | България | Да |
14.10.2019 | София | Кв. Ев. п-во | България | 0:6 | Англия | Да |
- Официален сайт на ФИФА // Посетен на 15 декември 2012.
Любопитно
[редактиране | редактиране на кода]Георги Аспарухов е третият българин (и последен), вкарал гол на Англия на Уембли (след Димитър Миланов – Пижо и Георги Димитров – Червения през 1956 г.)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Страница за националния отбор на Футболната асоциация
- Английски футбол онлайн
- Статистика за всички мачове на Англия от 1872 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Официален сайт на ФИФА, месечна класация
- ↑ When and where was the first football match held? // The Times of India, 16 януари 2005. Архивиран от оригинала на 2 юни 2012. (на английски)
- ↑ England Football Online – England National Football Team Match No. 1, посетен на 20.02.2009
- ↑ а б Великие сборные: Аргентина, Коллектив авторов, книга, том 9(45), 2009. Приложение к еженедельнику „Футбол“, стр. 14, 31 страницы, тираж 75 000.
- ↑ Lucas, Jim. Euro 2020: Trent Alexander-Arnold named in England's 26-man squad // BBC Sport, 1 June 2021. Посетен на 1 June 2021.
- ↑ Crichley, Mark. England Euro 2020 squad announcement LIVE: Gareth Southgate reveals final 26-man selection // The Independent, 1 June 2021. Посетен на 1 June 2021.
- ↑ Euro 2020: Ben White called up as replacement for Trent Alexander-Arnold in England squad // BBC Sport. Посетен на 2021-06-07.
- ↑ Dean Henderson out of England squad injured and Aaron Ramsdale called in // The Guardian. Посетен на 2021-06-15.
- ↑ England squad named for Euro 2024 // The Football Association, 6 June 2024. (на английски)
- ↑ Match Centre: Netherlands 1-2 England // The Football Association, 10 July 2024. Посетен на 10 юли 2024. (на английски)
- ↑ Most England Caps - EU-Football.info // Архивиран от оригинала на 16 август 2022. Посетен на 9 June 2022.
|
|
|
|