Даниел Боримиров

Даниел Боримиров
	Даниел Боримиров
Лична информация
Прякор	Дани
Роден	Даниел Боримиров Борисов 15 януари 1970 г. (54 г.) Видин, България
Ръст	187 см
Пост	Полузащитник
Юношески отбори
Професионални отбори¹
Национален отбор
Треньор
	1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Даниел Боримиров Борисов (роден на 15 януари 1970 г. във Видин) е български футболист, национал. Поливалентен състезател, играе като нападател, офанзивен и дефанзивен полузащитник.

Състезателната му кариера продължава 21 сезона, в които играе за 3 клуба: Бдин (Видин), Левски (София) и германският Мюнхен 1860. В двата си периода в Левски става общо 5 пъти шампион на България. Също така печели 5 пъти турнира за Купата на България и два пъти Суперкупата на България. Капитан на състава на Левски, който през сезон 2005/06 достига до четвъртфинал в Купата на УЕФА, а през сезон 2006/07 влиза в групите на Шампионската лига за първи път в историята.

Боримиров е единственият български футболист, който е участвал на финалите на две световни и две европейски първенства. Част от „златното поколение“ на България, което се класира на 4-то място в САЩ'1994. Участва също и на Мондиал'98 във Франция, както и на Евро'1996 и Евро'2004. За националния отбор записва общо 66 мача с 5 гола.

Кариера

Клубна кариера

Родом от Видин, Боримиров израства в школата на местния клуб Бдин. В тинейджърските си години е възпитаник на спортното училище във Враца, като през сезон 1986/1987 е част от състава на младежкия отбор на Ботев (Враца). ^[1]^[2] През 1987 г., на 17-годишна възраст, дебютира в мъжкия футбол за състава на Бдин, който тогава участва в Б група. В тези ранни години е използван предимно като нападател. За 3 сезона записва 91 мача с 18 гола във второто ниво на българския футбол.

През лятото на 1990 г. Боримиров е привлечен в Левски (София). Дебютира в А група на 20 август 1990 г., когато заменя в 46-ата минута Велко Йотов в мач с Берое (1:1).^[3] Бележи първия си гол на 26 август 1990 г. при победа с 2:0 срещу Миньор (Перник). В Левски е използван основно като офанзивен полузащитник. Първоначално играе с №7, а по-късно облича фланелката с №8. С отбора печели титлата през 1992/93, 1993/94 и 1994/95, както и Купата на България през 1990/91, 1991/92 и 1993/94. На 23 септември 1994 г. бележи два гола за знаменитата победа на Левски със 7:1 срещу ЦСКА във вечното дерби.^[4] Записва общо 123 мача с 40 гола в А група, 28 мача с 10 гола в Купата на България, както и 7 мача с 2 гола в евротурнирите.

През лятото на 1995 г. Боримиров преминава в немския Мюнхен 1860, а впоследствие се превръща в легенда на клуба. Дебютира в Първа Бундеслига на 12 август 1995 г., когато бележи и двата гола за своя отбор при загуба с 2:4 като гост от Санкт Паули. Прекарва в клуба общо 8 сезона и половина, в които записва 213 мача с 31 гола в Бундеслигата, 18 мача с 4 гола в Купата на Германия и 14 мача с 1 гол в евротурнирите. С отбора завършва на 4-то място в първенството през сезон 1999/2000, което дава право на Мюнхен 1860 да участва в квалификациите на Шампионската лига.

В началото на 2004 г., на 34-годишна възраст, Боримиров се завръща в Левски. През втория си период в клуба е използван основно като дефанзивен халф заедно с Ричард Еромоигбе. Макар и в напреднала футболна възраст, полузащитникът продължава да е един от най-важните играчи на Левски. През 2005 г. печели наградата „Футболист на футболистите“. Става шампион на България през 2005/06 и 2006/07, както и носител на купата през 2004/05 и 2006/07. Помага на отбора да достигне 1/4-финал за Купата на УЕФА през 2005/06 и да влезе в груповата фаза на Шампионската лига през 2006/07. Приключва кариерата си след края на сезон 2007/08. Изиграва последният си мач на 17 май 2008 г. срещу Славия (София) (2:1). През втория си период в Левски записва общо 98 мача с 29 гола в А група, 10 мача с 2 гола в Купата на България, както и 29 мача с 3 гола в евротурнирите.

Национален отбор

За Националния отбор дебютира на 18 февруари 1993 г. срещу Обединените Арабски Емирства в Дубай, играе от 1993 до 2005 г., общо 69 мача и 5 гола. Участник е на 2 Световни първенства (1994 – 4 мача/1 гол, 1998 – 3/0) и 2 Европейски (1996 – 3/0 и 2004 – 1/0), като през 1994 „трикольорите“ печелят бронзов медал. Последния си мач за България изиграва през 2005.

Успехи

Клубни

Шампион на България (5 пъти): 1992/93, 1993/94, 1994/95, 2005/06, 2006/07
Носител на Купата на България (5 пъти): 1990/91, 1991/92, 1993/94, 2004/05, 2006/07
Носител на Суперкупата на България (2 пъти): 2005 и 2007 г.

Индивидуални

Футболист на футболистите – 2005

По сезони

Сезон	Отбор	Първенство	Мачове	Голове
1987/88	Бдин	Б ПФГ	33	7
1988/89	Бдин	Б ПФГ	21	0
1989/90	Бдин	Б ПФГ	37	11
1990/91	Левски	А ПФГ	28	3
1991/92	Левски	А ПФГ	14	0
1992/93	Левски	А ПФГ	29	5
1993/94	Левски	А ПФГ	23	15
1994/95	Левски	А ПФГ	29	17
1995/96	Мюнхен 1860	Бундеслига	25	6
1996/97	Мюнхен 1860	Бундеслига	31	9
1997/98	Мюнхен 1860	Бундеслига	32	3
1998/99	Мюнхен 1860	Бундеслига	23	2
1999/00	Мюнхен 1860	Бундеслига	20	2
2000/01	Мюнхен 1860	Бундеслига	24	3
2001/02	Мюнхен 1860	Бундеслига	26	4
2002/03	Мюнхен 1860	Бундеслига	26	2
2003-есен	Мюнхен 1860	Бундеслига	6	0
2004-пролет	Левски	А ПФГ	11	3
2004/05	Левски	А ПФГ	23	10
2005/06	Левски	А ПФГ	22	9
2006/07	Левски	А ПФГ	20	4
2007/08	Левски	А ПФГ	22	3

Бележки

↑ стр. 23
↑ Дани Боримиров е роден на 15 януари 1970 г. във Видин. Юноша е на Ботев (Враца) topsport.bg
↑ Неостаряващият Боримиров topsport.bg 15 януари 2007 г.
↑ 7:1 или как Левски направи за смях и смачка ЦСКА Архив на оригинала от 2010-08-02 в Wayback Machine. sportal.bg 31 юли 2010 г.

Външни препратки

[1] стр. 23

[2] Дани Боримиров е роден на 15 януари 1970 г. във Видин. Юноша е на Ботев (Враца) topsport.bg

[3] Неостаряващият Боримиров topsport.bg 15 януари 2007 г.

[4] 7:1 или как Левски направи за смях и смачка ЦСКА Архив на оригинала от 2010-08-02 в Wayback Machine. sportal.bg 31 юли 2010 г.

[1]

[2]

[3]

[4]