ФК Санкт Паули 1910 (на немски: FC St. Pauli, произнася се „Занкт Паули“) е германски футболен отбор от град Хамбург, провинция Хамбург, Германия. Спортният клуб датира от 15 май 1910 г., а днес развива 13 подразделения за различни спортове като футбол (мъжки и дамски), футбол за слепи, боулинг, бокс, хандбал, кегелбан, колоездене, ръгби, шахмат, тенис на маса, триатлон, както и обучава съдии. Членовете на всички поделения на клуба с изключения на футболното формират самостоятелен орган на представителство на аматьорските членове, надхвърлящи числото 4000, и защитаващи интересите на непрофесионалните спортисти в клуба. Към май 2008 г. членската маса на целия клуб достига над 8000 членове.

Футболният отбор на клуба се състезава във Първа Бундеслига на Германия, а домакинства срещите си на култовия стадион Милернтор.

История

Санкт Паули
	Санкт Паули
FC St. Pauli
	Емблема на футболния клуб
Прозвище	"Kiezkicker" (Футболистите от Кийц) ; „Freibeuter der Liga“ (Пиратите на лигата); Членове: 8000; Фенклубове: 300
Основан	15 май 1910 г.
Държава	Германия
Стадион	Милернтор
Капацитет	23 201
Президент	Оке Гьотлих
Старши треньор	Александър Блесин
Първенство	Първа Бундеслига
2023/24	1-во (Втора Бундеслига)
Спонсор	Дачия
Екипировка	Пума
Уебсайт	www.fcstpauli.com
Екипи и цветове
	ФК Санкт Паули в Общомедия

От основаването до 1945

Футболен клуб Санкт Паули е основан официално на 15 май 1910 г. като футболно отделение на Гимнастически клуб Хамбург-Санкт Паули 1862, а през 1924 г. е регистриран като самостоятелен отбор. Въпреки наличието на годината 1910 в емблемата му, историята на отбора започва поне 3 години по-рано.

През ноември 1906 г. любители на футбола, членуващи в клуба, решават да бъде създадено и футболно отделение. През пролетта на 1907 г. се събират достатъчно хора за един отбор. До този момент Санкт Паули играе само приятелски мачове. През сезон 1908/09 е създаден и дублиращ отбор, а година по-късно Амандус Фийрт определя кафявото и бялото за цветове на отбора, като те остават непроменени и до днес.

През есента на 1909 г. Санкт Паули става член на Северногерманския футболен съюз и е записан за участие във втория полусезон на 3-та А дивизия на район Хамбург/Алтона, където играят предимно третите състави на първодивизионните отбори. Първият официален мач е срещу третия отбор на СК Германия 1887, състои се на 30 януари 1910 г. и е спечелен с 2:0, въпреки че „Паули“ играе само с 10 футболисти.

През 1919 г. Санкт Паули за първи път играе в тогавашната най-елитна дивизия, но след един сезон изпада в по-долната група. Годините до края на Втората световна война са прекарани „в асансьора“ – на няколко пъти отборът се изкачва и изпада от Първа лига.

1945 – 1963

След края на войната до 1947 г. Санкт Паули играе в Градската лига, а след това до създаването на Бундеслигата през 1963 г. – в Оберлига Норд. По това време първенството е разделено на пет регионални лиги, а първите няколко отбора от всяка лига играят финален турнир за определяне на немския шампион. В отбора пристигат много добри футболисти като Хайнц Хемпел, Хайнц Кьопинг, Валтер Дзур, бъдещият национален треньор Хелмут Шьон и др. и този състав се счита за един от дрийм-тимовете на Санкт Паули. Мотивът за това струпване на звезди в отбора е тривиален – родителите на съотборника им Карл Милър са собственици на кланица, което означава големи запаси от месо – нещо скъпоценно в годините след войната.

Първоначално „Паули“ домакинства на чужди стадиони, тъй като неговият е разрушен от бомбардировките. През ноември 1946 г. е открит нов стадион, построен с помощта на привържениците на отбора. През сезон 1945/1946 Санкт Паули дълго е водач в Градската лига, но в последния кръг е задминат от Хамбург. Година по-късно обаче триумфира като шампион.

През следващите четири години Санкт Паули е вицешампион на Северната регионална лига и участва във финалния турнир за определяне на немския шампион. През 1948 г. играе полуфинал, а през 1949 и 1950 – четвъртфинал. През сезон 1953/1954 отборът за първи път от 1946 г. финишира по-напред в класирането от Хамбург. Тогава те са втори, а „вечният враг“ – едва единадесети. Скоро след това „дрийм тимът“ се разпада – някои от играчите напускат, а други прекратяват кариерата си и Санкт Паули дълго време не успява да постигне особени успехи.

През 1960 г. започва строежът на новия стадион, където отборът играе и до днес.

1963 – 1978

През 1963 г. е основана бундеслигата, но Санкт Паули не получава правото да участва в нея. Вместо това, отборът е пратен да играе в Северната регионална лига, която заедно с другите четири регионални лиги представлява втория ешелон на немския футбол. В годините до 1974 г. Санкт Паули става четири пъти шампион в групата си и участва шест пъти в баражите за влизане в Първа Бундеслига, но без успех.

През 1974 г. структурата на първенствата в Германия отново е реорганизирана: на мястото на регионалните лиги идва Втора Бундеслига, разделена на две – Северна и Южна. През сезон 1973/1974 Санкт Паули става вицешампион на Северната регионална лига и така печели правото да играе в Северната Втора Бундеслига. В този сезон отборът вкарва 113 гола в 36 мача – клубен рекорд, неподобрен и до днес, а Франц Гербер отбелязва 33 гола в 31 мача.

В първия си сезон във Втора Бундеслига „Паули“ финишира на трето място, като малко не достига за влизане в Първа Бундеслига. Три дни преди Коледа Санкт Паули побеждава Волфсбург с 10:2 – най-голямата следвоенна победа на отбора в официален мач.

През сезон 1976/1977, след серия от 21 мача без загуба, Санкт Паули става шампион на Северната Втора Бундеслига и влиза в Първа Бундеслига. Престоят му там обаче трае само един сезон. През 1978/1979 отборът завършва на шесто място във втора лига, но лицензът му е отнет и се налага да играе в Аматьорската северна оберлига.

1979 – 2000

В първия си сезон в Аматьорската северна оберлига Санкт Паули завършва на десето място. През 1980/1981 триумфира като шампион, но поради сливането на Северната и Южната Втора Бундеслига не получава правото да играе във втория ешелон. През 1982/1983 отборът отново е шампион, но този път неопитността на подмладения състав му попречва да мине през баражите за Втора Бундеслига. Година по-късно това вече е факт, но само една точка през следващия сезон не достига на „Паули“ да се задържи във втора дивизия. Сякаш за да докаже „асансьорния“ си характер, Санкт Паули веднага става шампион на оберлигата си (1985/1986) и пак влиза във Втора Бундеслига, където изненадващо завършва на трето място. През 1987/1988 отборът става вицешампион и се изкачва в Първа Бундеслига. През следващия сезон Санкт Паули финишира на десето място в Първа Бундеслига, което е и най-предното класиране на отбора в историята му. През сезон 1990/1991 Санкт Паули губи баража за оставане в Първа Бундеслига.

През сезон 1995/1996 отборът отново играе в бундеслигата, като престоят му там трае два сезона. През 1999/2000 отборът се спасява от изпадане в трета дивизия с гол в последните секунди на мача срещу Рот-Вайс Оберхаузен.

2000 – 2006

През сезон 2000/2001 Санкт Паули отново се изкачва в Първа Бундеслига. Престоят там е кратък – само една година – но един мач оставя незабравим спомен сред феновете на отбора, а и не само сред тях. На 6 февруари 2002 г. с голове на Нико Пачински и Томас Мегле последният в класирането Санкт Паули побеждава с 2:1 като домакин Байерн Мюнхен, действащ шампион и носител на Междуконтиненталната купа (на немски Weltpokal). Така се ражда изразът Weltpokalsiegerbesieger, който заради играта на думи трудно може да бъде преведен буквално така, че да се запази смисълът. Означава, че е победен победителят в турнира за Междуконтиненталната купа. Тази дума намира много широка употреба, например върху различни фенстоки като фланелки, ключодържатели, флагове и др.

През сезон 2001/2002 отбърът не успява да събере достатъчно точки във Втора Бундеслига и изпада в Северната регионална лига. Отборът достига дъното – както в спорто-технически, така и във финансов план. В края на сезон 2002/2003 Санкт Паули регистрира дефицит от 1,95 милиона евро и е заплашен да не получи лиценз за следващия сезон. Организирана е невиждана спасителна акция, наречена „Спасете Санкт Паули“, с помощта на която са събрани много повече от нужните почти 2 милиона евро. Някои от аспектите на тази кампания:

Продадени над 140 000 тениски с надпис „Спасител“ на рибния пазар в Хамбург, в градския транспорт и по време на концерти – около 900 000 евро;
Продажбата на юношеския център на клуба на Хамбургската община – 720 000 евро;
Приятелски мач на Милернтор: Санкт Паули – Байерн Мюнхен, като баварците се отказват от хонорар – 270 000 евро;
Дарени пари в брой – 200 000 евро;
Акция „Пиеш Астра – Спасяваш Санкт Паули“: по едно евро на всяка каса бира – над 120 000 евро;
Акция „Напиване за Санкт Паули“: Кръчмите в квартала Санкт Паули продават бирата с надценка от 50 цента – 20 000 евро;
Концерти на стадион Милернтор (джазфестивал, диджей състезания, финален концерт за спасение), кинопрожекции, фестивали и др.;
Продажба на абонаментни карти – по времето, когато още не е ясно дали Санкт Паули ще получи лиценз се продадени 11 700 сезонни билета.

Въпреки че Санкт Паули играе в трета дивизия, не е забелязан значителен отлив на фенове. Средното посещение на домакински мачове през сезон 2003/2004 е 17 374 души – повече от който и да е отбор от Втора Бундеслига, а по брой продадени абонаментни карти отборът задминава дори някои първодивизионни отбори. На 28 март 2004 г. треньорът Франц Гербер е освободен от поста си поради лошите резултати на отбора и за наставник е назначен дотогавашният треньор на младежкия отбор на Санкт Паули Андреас Бергман с помощник Андре Трулсен. През сезон 2005/2006 Санкт Паули се представя по фантастичен начин в турнира за Купата на Германия, достигайки до полуфинал. По пътя си дотам отстранява първодивизионните Бохум, Херта Берлин и Вердер Бремен и без малко не успява да се справи с Байерн Мюнхен на полуфинала, въпреки че в големи периоди от мача играе по-добре от именития си съперник. Ръководството на Бергман приключва на 20 ноември 2006 г., когато той е уволнен и сменен с Холгер Станиславски.

От 2007 г. до днес

Новият треньор предизвиква разгорещени спорове между президента Литман, който стои зад Станиславски, и членовете на управителния съвет на клуба. Все пак мнението на президента надделява и бившият футболист на „Паули“ запазва поста си като под неговите наставления отборът завършва на първо място в крайното класиране на Регионалната лига Север и с това си постижение се класира във Втора Бундеслига.

На 23 февруари 2007 г., след разногласия с надзорния съвет, президентът Корни Литман обявява, че ще напусне поста. На 13 март надзорният съвет гласува оставката му, но скоро след това това решение е отменено с временна разпоредба. След като съдът потвърждава тази разпоредба, Литман се отказва от оставката си, а на извънредно събрание на 25 март членовете на клуба гласуват за оставането му на поста. Така Корни Литман остава на поста си до следващия конгрес през есента на 2007 г., когато отново е утвърден. Междувременно Германския футболен съюз оповестява през юли 2007 г., че поради липсващ лиценз на треньора Холгер Станиславски, той няма право да води отбора в първенството и в отговор на това ръководството поставя за старши треньор помощникът Андре Трулсен.

Въпреки тези проблеми, отборът изиграва фантастичен втори полусезон и след серия победи и допуснати само 9 гола за 18 мача, Санкт Паули става първенец, като си осигурява влизането във Втора Бундеслига кръг преди края на първенството.

Първи успех през кампанията 2007/08 е отстраняването на елитния Байер Леверкузен в турнира за Купата на Германия с 1:0.

През следващите два сезона във втора дивизия на Германия Санкт Паули играе стабилно и въпреки че не успява да влезе в борба за челните места, в същото време стои далеч от опасната зона за изпадане. Началото на сезон 2009/10 хвърля в екстаз привържениците на Милернтор – след четвъртия кръг на надпреварата „кийцкикерите“ са на първо място след 3 победи от 4 мача, включително победи като гост с 5:0 срещу Алемания Аахен и 4:0 срещу Карлсруе.

Състав за сезон 2015/16

към 15 юли 2015 [1] Архив на оригинала от 2016-03-23 в Wayback Machine.

№	Пост	Играч
1	В	Филип Хеерваген
3	З	Ласе Собиех
4	З	Филип Зиерейс
7	З	Бернд Нериг
10	П	Кристофер Бухтман
11	П	Марк Рзатковски
12	Н	Джон Верхук
13	П	Рьо Мияичи
14	Н	Анте Будимир
15	З	Даниел Бубала
18	Н	Ленард Тай
19	П	Енис Алуши
23	З	Марсел Халщенберг

№	Пост	Играч
24	Н	Нико Емпен
25	П	Денис Росин
26	З	Сьорен Гонтер
27	З	Ян-Филип Кала
28	П	Валдемар Собота (под наем от Клуб Брюж)
29	П	Себастиан Майер
30	В	Робин Химелман
31	П	Морис Литка
33	В	Свенд Бродерсен
34	З	Андрей Старцев
36	П	Окан Курт
37	П	Кьонг-Рок Чой
40	П	Армандо Купър

Треньорски щаб

	Име	Длъжност
	Евалд Лиенен	Старши треньор
	Андре Трулсен	Помощник-треньор
	Клаус-Петер Немет	Треньор на вратарите
	Педро Гонсалес	Кондиционен треньор

Участия за първенство

От края на януари 1910 г. Санкт Паули играе официални срещи на футболния терен, като първоначално това са мачове от първенствата на Хамбург, като до 1933 г. не се участва в надпревара извън тази на района. През 1919 г. клубът успява да се класира в първа дивизия на провинцията и това е първото „елитно“ представяне на „кийцкикерите“.

През сезоните 1934/35, от 1936 до 1940, както и от 1942 до 1945 г. Санкт Паули играе в новооснованата първодивизионна Гаулига Нордмарк, а от 1942 г. до края на войната – в Гаулига Хамбург. След Втората световна война „Паули“ участва в елитната Градска лига Хамбург, като неотлъчно присъства във всеки сезон на надпреварата до 1963 г., когато това първенство се закрива.

Когато се въвежда Първа Бундеслига през 1963 г., на Санкт Паули е отредено място във втородивизионната Регионална лига Север, където прекарва периода до 1974 г., а след това продължава историята си в нововъведената Втора Бундеслига. От 1974 г. до днес Санкт Паули има също седем сезона в Първа Бундеслига и няколко години в трета дивизия.

От 1992 г. „Санкт Паули“ играе в следните дивизии (I = първа лига, II = втора лига, III = трета лига):

1922/23 – 1925/26 Северногерманска лига (I)
1926/27 А-група Хамбург (II)
1927/28 Северногерманска лига (I)
1928/29 не участва в първенство
1929/30 Окръжна лига Хамбург (II)
1930/31 – 1932/33 Северногерманска оберлига (I)
1933/34 Окръжна група Хамбург (II)
1934/35 Гаулига Нордмарк (I)
1935/36 Окръжна група Хамбург (II)
1936/37 – 1939/40 Гаулига Нордмарк (I)
1940/41 – 1941/42 Първа група Хамбург (II)
1942/43 – 1944/45 Гаулига Хамбург (I)
1945/46 – 1946/47 Градска лига Хамбург (I)
1947/48 – 1962/63 Оберлига Север (I)
1963/64 – 1973/74 Регионална лига Север (II)
1974/75 – 1976/77 Втора Бундеслига Север (II)
1977/78 Първа Бундеслига (I)
1978/79 Втора Бундеслига Север (II)
1979/80 – 1983/84 Аматьорска лига Север (III)
1984/85 Втора Бундеслига (II)
1985/86 Аматьорска лига Север (III)
1986/87 – 1987/88 Втора Бундеслига (II)
1988/89 – 1990/91 Първа Бундеслига (I)
1991/92 Втора Бундеслига Север (II)
1992/93 – 1994/95 Втора Бундеслига (II)
1995/96 – 1996/97 Първа Бундеслига (I)
1997/98 – 2000/01 Втора Бундеслига (II)
2001/02 Първа Бундеслига (I)
2002/03 Втора Бундеслига (II)
2003/04 – 2006/07 Регионална лига Север(III)
seit 2007/08 Втора Бундеслига (II)

Известни играчи

Германски национални футболисти

	Име	Бележка
	Алфред Бек	В единствения си мач с националната фланелка бележи почетното попадение за Германия срещу Англия за 1:3.
	Карл Милър	12 мача за Германия през сезон 1942/43, записани с екипа на друг германски отбор.
	Инго Поргес	Един мач за „бундестима“ през 1960 г. срещу Ирландия.
	Кристиан Ран	2 мача за Германия през 2002 г.

Чуждестранни национални футболисти

	Име	Бележка
	Златан Байрамович	Юноша на Санкт Паули, играе още в Айнтрахт Франкфурт в Първа Бундеслига и е капитан на босненския национален отбор.
	Дениз Баръш	Класира Санкт Паули в Първа Бундеслига след гол с глава срещу Нюрнберг през сезон 2000/01. По него време е национал на Турция.
	Кори Гибс	Защитник, играл от 2001 до 2003 г. на Милернтор. След изпадането на „Паули“ в Регионалната лига американецът преминава в Далас Бърн.
	Ари Хиелм	Финландски национален футболист. „Фин-джета“ се представя под възможностите си през сезон 1993/94. След престоя си в Хамбург той се изявява като играч и треньор в родината си в Тампере Юнайтед.
	Иван Класнич	Голмайстор на Санкт Паули от юношеските формации до първия отбор. По-късно играе за Вердер Бремен и Нант. Хърватски национал, участник на Световното първенство 2006 и Европейското първенство 2008.
	Иво Кнофличек	Наречен е „Кнофи“. Чехът играе на Световното първенство в Италия през 1990 г.
	Ян Кочиан	Надеждният либеро играе за Чехословакия на първенството Италия'90.
	Мишел Мазингу-Динзей	Демократична репубика Конго, полузащитник.
	Степан Милардович	Югославски национал, който бележи 2 гола от 24 мача на Милернтор през сезон 1977/78.
	Торе Педерсен	Норвежки национал, играл в защитата на Санкт Паули през сезоните 1995/96 и 1996/97. След това преминава в Блекбърн Роувърс.
	Юрий Савичев	Руски нападател и полузащитник. Играе за хамбургския клуб от 1994 до 1999 г., където приключва с футбола поради тежка контузия.
	Рихмар Сибери	Национален футболист на Холандските Антили. След безуспешна година на Милернтор със само едно попадение, той преминава в Марибор, Валета и днес играе в аматьорския Щрелен.
	Иво Сулентич	Канадски национал, пропуснал предсезонната подготовка на Санкт Паули за сезон 2005/06, за да участва на първенството на Северна Америка.
	Нилс Туне-Хансен	Датски национален футболист, изявяващ се в защитата на отбора. През 1977 г. вкарва първия гол на Санкт Паули в Първа Бундеслига срещу Херфорд.

Други известни футболисти

Играчи, останали в историята на Санкт Паули поради лоялност към клуба или значима проява:

	Име	Бележка
	Ги Аколатсе	Пристига на Милернтор през 1963/64 от Того. Аколатсе е първият цветнокож професионален футболист в Германия.
	Дирк Даман	Самата надеждност. Служейки си с висок ръст футболистът запазва постоянство в добрите си представяния.
	Мартин Дрилер	Недолюбван нападател сред феновете на Санкт Паули и бивш приятел на професионалната боксьорка Регина Халмих. Прави най-добрия си мач с кафявия екип при 4:4 срещу Шалке 04.
	Валтер Дзур	Германски национален футболист и член на шампионския състав на Дрезден през 1943 и 1944 г.
	Йозеф Фамула	Член на „вундертима“ на Санкт Паули, като играе за отбора до 1959 г. в Оберлига Север.
	Валтер Фрош	Играе и за втория отбор на Германия. Бившият защитник днес е в управата на аматьорския Виктория Хамбург.
	Франц Гербер	„Опашката Франц“, най-добър резлизатор за клуба след основаването на Първа Бундеслига през 1963 г. Баща на Фабиан Гербер. Нападателят е на осмо място във вечната класация на Втора Бундеслига за футболист с най-много голове (115).
	Андре Голке	До днес държи рекорда за най-много голове с екипа на „Санкт Паули“.
	Юрген Гронау	Играе само и единствено за Санкт Паули. Днес е треньор на младежката школа на клуба, където тренира и неговият син.
	Хорст Хекс	В края на 50-те и началото на 60-те години е един от изявените голмайстори на клуба. През сезон 1963/64 вкарва 36 гола от 34 мача за Санкт Паули. През 1966 г. Хекс спира с футбола поради тежка контузия.
	Бернд Холербах	Бивш месар от Франкия, любимец на феновете преди да премине в кръвния враг Хамбург, като по този начин си навлича искрената омраза на всички, обичащи Санкт Паули. Така бойният вик на запалянковците на Милернтор се променя от „Хо-Хо-Холербах“ на „Хо-Хо-Хохферрат“ (на немски: предателство).
	Фолкер Ипих	Вратар и треньор на вратарите, икона на фендвижението от 1987 г.
	Леонардо Манци	През сезон 1992/93 спасява Санкт Паули от изпадане в трета дивизия след гол с глава срещу Хановер 96. Винаги усмихнат, дори когато не се чувства особено щастлив на футболния терен, като това му качество го прави любимец на привържениците от пристанищния град. След повече или по-малко успешен период в бразилския отбор Жувентуде Манци се завръща в Германия, където работи като помощник-треньор във Вилхелмсхафен.
	Маркус Марин	Голът му в последната минута на мача срещу Рот-Вайс Оберхаузен спасява Санкт Паули от изпадане през 2000 г.
	Томас Мегле	Полузащитник, който преминава в Санкт Паули за трети път през сезон 2005/06. Отбелязва гол при легендарната победа над Байерн Мюнхен с 2:1.
	Бернхард Ок	Преминава в Санкт Паули от Алемания Аахен и става важна част от отбора, класирал се в Първа Бундеслига и завършил на почетното десето място през сезон 1988/89. Огромният защитник получава два журналистически гласа в анкетата „Футболист на годината в Германия за 1988/89“. Ок приключва футболната си кариера през 1993 г. на 30-годишна възраст.
	Петер Остерхоф	Наречен „Оши“ или „Черен Петер“. Бърз нападател със 171 гола за Санкт Паули в оберлигата и регионалната лига в периода 1958 – 1970 г.
	Клаус Отенс	Наречен „Оти“, признат от феновете на Санкт Паули за „откривател на прескачането“.
	Карстен Прьопер	Плеймейкър от плът и кръв. Днес завежда футболен център в Хамбург и от март 2007 г. е вицепрезидент по спортните операции на клуба.
	Дитер Шлиндвайн	Наречен „Железния Дитер“. Стоперът започва кариерата си във Валдхоф Манхайм и преминава в началото на 90-те години на Милернтор. При вербална нападка срещу Лео Манци попада в „черния списък“ на феновете на „кийцкикерите“.
	Хелмут Шьон	16 национални срещи в периода 1937 – 1941, 17 гола! Играе мачовете си за „бундестима“ като играч на Дрезден. Играчът, който по-късно става национален селекционер на Германия и като такъв печели европейската през 1972 и световната купа през 1974 г., играе за Санкт Паули през сезона 1949/50.
	Ралф Зиферс	„Колт“ играе само 68 мача за „Санкт Паули“, на голът му за победата над Байерн Мюнхен с 1:0 в столицата на Бавария го прави безсмъртен.
	Отмар Зомерфелд	Футболист с най-много мачове за Санкт Паули от старата Оберлига Север с 362 мача, 227 от които в периода 1951 – 1959. Играе на позиция плеймейкър.
	Холгер Станиславски	До средата на март 2004 г., когато спира с футбола, Станиславски е единственият все още играещ член на отбора на „Паули“, който се класира в Първа Бундеслига. След това поема функциите на вицепрезидент на клуба и по-късно на изпълнителен директор. След освобождаването на Андреас Бергман той съвместява и поста на старши треньор на Санкт Паули, а по-късно е заместен като спортен директор от Хелмут Шулте.
	Харалд Щендер	Веднъж от Санкт Паули, завинаги от Санкт Паули. Крилото играе за „кафявите“ от 1945 до 1960 г., като става играчът с най-много срещи за „Паули“ в първодивизионната Оберлига.
	Клаус Томфорде	„Животното на вратата“ изиграва последния си мач за Санкт Паули на 6 октомври 2001 г. Дипломираният електротехник също работи и като треньор на вратарите на клуба, както и поема временно Холщайн Кил през кампанията 2006/07.
	Андре Трулсен	Защитник, играл в клуба в периода 1986 – 1991, както и 1994 – 2002 г. Междувременно облича екипа на Кьолн и Луруп Хамбург. Бивш помощник-треньор на отбора през сезона в регионалната лига 2004/05. Със своите 177 срещи държи рекорда за най-много мачове с екипа на Санкт Паули в бундеслигите.
	Рюдигер Венцел	Нападател, отбелязал гол с пета от 15 метра разстояние в дербито на град Хамбург срещу Хамбургер Шпорт Ферайн през 1989 г. още в първата минута. „Сони“ Венцел днес притежава канцеларска книжарница в град Бад Зегеберг.
	Хорст Волерс	Изиграва 189 официални мача с екипа на Санкт Паули. Наричаният „Фусел“ либеро преминава през 1975 г. в Борусия Мьонхенгладбах, а през 1991 г. се завръща на Милернтор като треньор.
	Дирк Цандер	Идва от Вилхелмсбург и е автор на най-бързите 2 гола в историята на Първа Бундеслига. На 12 април 1991 г. той вкарва две попадения до 4 минута на срещата на „кийцкикерите“ срещу Карлсруе за 2:0, като освен това дълго време държи и рекорда за най-бърз гол в историята на германския елит (само след 12 секунди). През 1988 г., благодарение на победен гол на Цандер срещу Улм 1846, Санкт Паули се класира в Първа Бундеслига, а феновете на отбора преименуват известната песен на AC/DC на „Цандерстрък“ вместо „Тандърстрък“.

Президенти и треньори през годините

Президенти

	Име	Период
	Хенри Редер	1924 – 1931
	Вилхелм Кох	1931 – 1945
	Ханс Фридрихсен	1945 – 1947
	Вилхелм Кох	1947 – 1969
	Ернст Шахт	1970 – 1979
	Волфганг Крайкенбон	1979 – 1982
	Ото Паулик	1982 – 1990
	Хайнц Вайзнер	1990 – 2000
	Рееналд Кох	2000 – 2002
	Корни Литман	от 2002

Треньори

	Име	Период
	Ханс Зауервайн	1945 – 47
	Волдемар Гершлер	1948
	Фред Хартхаус	1948 – 1950
	Валтер Рисе	1950 – 1952
	Хенер Апел	1952
	Хайнц Хемпел	1952 – 1963
	Ото Вестфал	1963 – 1964
	Ото Коорс	1964 – 1965
	Курт Краузе	1965 – 1967
	Хайнц Хемпел	1967 – 1968
	Ервин Тюрк	1968 – 1971
	Еду Пройс	1971 – 1972
	Карл-Хайнц Мюлхаузен	1972 – 1974

	Име	Период
	Курт Краузе	1974 – 1976
	Дитхелм Фернер	1976 – 1978
	Йозеф Пионтек	1978 – 1979
	Вернер Покроп	1979 – 1979
	Куно Бьоге	1979 – 1982
	Михаел Лорковски	1982 – 1986
	Вили Райман	1986 – 1987
	Хелмут Шулте	1987 – 1991
	Хорст Волерс	1991 – 1992
	Михаел Лорковски	1992 – 1993
	Йозеф Айхкорн	1993 – 1994
	Ули Масло	1994 – 1997
	Клаус-Петер Немет	1997 – 1997

	Име	Период
	Екхард Краутцун	1997 – 1997
	Герхард Клепингер	1997 – 1998
	Дитмар Демут	1999 – 1999
	Вили Райман	1999 – 2000
	Дитмар Демут	2000 – 2002
	Йоахим Филипковски	2002 – 2002
	Франц Гербер	2002 – 2004
	Андреас Бергман	2004 – 2006
	Холгер Станиславски	2006 – 2007
	Андре Трулсен	2007 – 2008
	Холгер Станиславски	от 2009

Успехи

1947: шампион на провинция Хамбург;
1948: Северногермански вицешампион, вицешампион на британската окупационна зона и участие на полуфинал за германско първенство;
1949: Северногермански вицешампион и участник във финалния турнир за определяне на шампиона на Германия (четвъртфинал);
1950: Северногермански вицешампион и участник във финалния турнир за определяне на шампиона на Германия (четвъртфинал);
1951: Северногермански вицешампион и участник във финалния турнир за определяне на шампиона на Германия (групова фаза);
1952: Загуба в първата футболна среща, предавана пряко по германска телевизия в спортната история на Германия срещу Хамборн 07 с 3:4 от турнира за Купата на Германия;
1954: Северногермански вицешампион;
1964: 1. място в Регионална лига Север;
1966: 1. място в Регионална лига Север;
1972: 1. място в Регионална лига Север;
1973: 1. място в Регионална лига Север;
1977: 1. място във Втора Бундеслига Север и първо класиране в Първа Бундеслига;
1981: 1. място в аматьорската Оберлига Север, аматьорски вицешампион на Германия след загуба на финала на състезанието с 0:2 от аматьорите на Кьолн;
1983: 1. място в аматьорската Оберлига Север;
1984: 2. място в аматьорската Оберлига Север и класиране във Втора Бундеслига;
1988: 2. място във Втора Бундеслига и второ класиране в Първа Бундеслига;
1995: 2. място във Втора Бундеслига и трето класиране в Първа Бундеслига;
1995: Временен водач в класирането на Първа Бундеслига след първия кръг на първенството след домакинска победа с 4:2 над 1860 Мюнхен;
2001: 3. място във Втора Бундеслига и четвърто класиране в Първа Бундеслига;
2002: Домакинска победа с 2:1 на последния в класирането Санкт Паули над шампиона Байерн Мюнхен („победител на световния клубен шампион“);
2006: Участие на полуфинал за Купата на Германия 2005/06 като отбор от трета дивизия, загубено с 0:3 от Байерн Мюнхен; преди това са отстранени Вердер Бремен (3:1) и Херта Берлин (4:3). Победени са и Бохум и Вакер Бургхаузен;
2007: Първенец на Регионална лига Север и класиране във Втора Бундеслига.

Фенове

Много от фенклубовете на отбора се проявяват и на политическата сцена в Германия със своите леви виждания за обществото. Привържениците на клуба не се колебаят да изразяват своето мнение, както става при планираното преустройство на Милернтор, засягащо живеещиите в близост до стадиона, през 90-те години. Тогава архитектурната агенция на президента на „Паули“ Хайнц Вайзенер съставя проект за ново строителство на арената. Последват открити демонстрации и продължителни мълчаливи протести по време на срещи на отбора, които в крайна сметка спират строителните планове. В по-близкото минало са изготвени други преустройствени планове и през юни 2006 г. клубът официално обявява, че Санкт Паули ще има нов стадион през 2014 г.

Санкт Паули е първият отбор, който забранява сексистки и расистки лозунги и изказвания на стадиона си, като тази практика се налага днес за правило в германския футбол. Спонсорски договор на клуба с издателите на списанието „Максим“ е прекратен след яростни протести на запалянковците, осъждайки списанието за антиженско и сексистко, и рекламните пана на Милернтор са свалени.

Отборът има регистрирани над 100 официални фенклуба в Германия, които заедно с представителството на привържениците, имат дума в управлението на Санкт Паули. Съществува приятелство с шотландския клуб Селтик Глазгоу.

Аматьорски отбор

Вторият отбор на Санкт Паули се състезава в германската четвъртодивизионна дивизия Регионална лига Север под ръководството на бившия играч на „кийцкикерите“ Йорн Гроскопф.

№	Играч	Рождена дата	В отбора от	См	Кг	Мач.	Гол.	Предишни клубове
Вратари
1	Максимилиан Заксе	25.05.1986	2008	186	-	-	-	Динамо Берлин, Обернойланд, Вердер Бремен, Херта Целендорф
12	Ханес Шюлер	17.02.1985	2009	-	-	-	-	Бабелсберг 03
22	Арвид Шенк	28.07.1989	2009	-	-	-	-	Ханза Росток
Защитници
4	Яшар Коджа	19.04.1990	2008	191	-	-	-	Бергедорф
5	Тим Хайзен	14.07.1989	2004	-	-	-	-	Алстербрюдер Хамбург
15	Винсент Вакер	10.04.1990	2003	-	-	-	-	Алтона 93
23	Марк Ланге	02.02.1990	2009	-	-	-	-	Хамбург, Германия Шнелзен
Полузащитници
2	Зафер Левент Демирбага	30.05.1990	2008	-	-	-	-	Хамбург, Тондорф-Лое, Бармбек-Уленхорст
3	Денис Тайсен	24.06.1988	2008	182	71	-	-	Бергедорф 85, Санкт Паули, Люнебург
6	Гордън Рик	22.09.1989	-	-	-	-	-	Саутенд Юнайтед
7	Кристоф Курчински	24.04.1990	2009	-	-	-	-	Бергедорф 85
8	Фарай Мбидзо	06.10.1972	2007	179	68	-	-	Любек, Лайпцих
10	Щефан Винкел	23.06.1990	2008	-	-	-	-	Нойрупин
11	Петър Филипович	14.09.1990	2002	-	-	-	-	Ойропа Хамбург, Ем Ес Фау Хамбург
13	Марлон Краузе	01.09.1990	2007	-	-	-	-	Конкордия Хамбург, Блау-Вайс 96 Шенефелд, Халстенбек-Релинген
19	Мариус Броварчик	24.12.1988	2007	178	75	-	-	Алтона 93, Айнтрахт Нордерщет, Хамбург
20	Кристоф Пфютценройтер	21 януари 1988	2007	170	-	-	-	Борусия Дортмунд
21	Кристофер Лабан	12.03.1989	2008	-	-	-	-	Хамбург
Нападатели
9	Нилс Пихинот	29.08.1989	2009	180	79	-	-	Курслак-Нойенгаме, Айхеде, Фийр– унд Маршланде
14	Ермир Зекири	13.02.1989	2004	182	75	-	-	Вилхелмсбург
16	Саша Кузманов	28.03.1990	2008	-	-	-	-	Хамбург, Санкт Паули, Осдорф

Любопитно

През пролетта на 2005 г. стартира проектът на футболиста Бенямин Адрион Viva con agua de Sankt Pauli, проведен с подкрепата на клуба Санкт Паули и на германски хуманитерни организации, чиято цел е подобрението на осигуряването на питейна вода за над 100 детски градини (с общо около 10 000 деца) в Хавана, Куба. След „Острова на свободата“, сега е ред и на Етиопия.
Първият мач, предаван по телевизията е този за Купата на Германия между Санкт Паули и Хамборн през 1952 г. (3:4).
Според изследване на агенция за общественото мнение в Германия в страната има 11 милиона души, които симпатизират на Санкт Паули.
Преди всеки домакински мач привържениците пеят "Hell's Bells" на AC/DC.

Външни препратки

Източници

Официален сайт