Борис Гаганелов
| Борис Гаганелов | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | Макето | ||||||||
| Роден | Борис Атанасов Гаганелов 7 октомври 1941 г. | ||||||||
| Починал | 5 юни 2020 г. | ||||||||
| Ръст | 178 см. | ||||||||
| Пост | Ляв бек / Централен защитник | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Борис Атанасов Гаганелов, наричан по прякор Макето, е бивш български футболист. Легенда на ЦСКА (София), където играе 14 години като ляв бек и централен защитник. Има 350 мача с 2 гола в А група.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 7 октомври 1941 г. в Петрич. В детските си години Гаганелов тренира борба, волейбол и лека атлетика. Започва да се занимава с футбол едва на 15-годишна възраст, а на 16 вече е част от юношите старша възраст на Беласица (Петрич). След това заиграва и за първия състав, където привлича вниманието на ЦСКА (София). Като войник за кратко е изпратен в Пирин (Благоевград). Изиграва 1 мач за „орлетата“ в Б група.
През януари 1960 г. Гаганелов преминава в ЦСКА (София), като в началото е част от дублиращия състав на клуба. Дебютира официално за първия отбор през есента на 1960/61. През следващия сезон се утвърждава като основен футболист в тима. Остава в ЦСКА до лятото на 1974 г. За „армейците“ изиграва 350 мача и бележи 2 гола в А група. Седемкратен шампион на България и шесткратен носител на националната купа. „Заслужил майстор на спорта“ от 1965 г. Записва също 36 мача в евротурнирите – 30 в Купа на европейските шампиони и 6 в Купа на носителите на купи.[1] С ЦСКА достига до полуфинал в КЕШ през сезон 1966/67.
Между 1963 г. и 1970 г. Гаганелов изиграва 51 мача за националния отбор. През 1966 г. е определен за капитан на България, като общо в 29 срещи извежда тима с лентата на ръката си.[2]
Има 51 мача (29 като капитан) за А националния отбор (1963 – 1970), 3 мача с 1 гол за Б националния, 1 мач за младежкия и 2 мача за юношеския национален отбор. Участва на СП-1966 в Англия (в 3 мача) и на СП-1970 в Мексико (в 1 мач).
След като прекратява кариерата си през 1974 г. Гаганелов започва работа като треньор в школата на ЦСКА. През 1975 г. е назначен за помощник на Серги Йоцов в първия състав на „армейците“. Работи като асистент след това и на Никола Ковачев.
Бил е треньор на Шумен, Армеец (София), помощник-треньор в ЦСКА (1993 – 1994) и помощник-треньор на националния отбор (1980 – 1982 г.).
Умира на 5 юни 2020 г. в София.[3]
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]- ЦСКА (София)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Статистика на Гаганелов в евротурнирите worldfootball.net
- ↑ Статистика на Гаганелов в националния отбор eu-football.info
- ↑ gong.bg // Посетен на 5 юни 2020.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Профил на Гаганелов в сайта fccska.com
