Направо към съдържанието

Андор Хайду

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андор Хайду
Лична информация
Роден19 февруари 1900 г.
Починал22 декември 1970 г. (70 г.)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ

1922 – 1924
Вашаш
Зуглой (Будапеща)
-
26
-
(0)
Треньор

1946
1947
1947
1947
1948 – 1949
1954
Авиасион Мадрид
Текстилия Бохус
Комо
Кечкемети АС
Гьорц
България
Полша (съ-треньор)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Андор Хайду (на унгарски: Andor Hajdu) е унгарски футболист и треньор по футбол, водил националния отбор на България през 1948 – 1949 г.

Като футболист играе за Вашаш. След това става заместник-председател в Комитета за физкултура и спорт на Унгария.

Поема националния отбор на България през 1948 г., като пристига по препоръка на Густав Шебеш. През това време е лектор на първата треньорска школа у нас, създадена по инициатива на Централния футболен комитет.[1] Преподава с акцент върху популярната тогава схема WM (3-2-5), както и методология, психология на спорта и анатомия. Негов помощник е игралият в Унгария Венцеслав Ангелов.[2]

Хайду води отбора на Балканско-централноевропейското първенство през 1948 г., като са записани престижни победи с по 1:0 над Чехословакия и Унгария. Турнирът обаче не завършва, а по време на последния изигран кръг „трикольорите“ са на трето място в групата от 7 отбора.[3]

През 1949 г. води тима в 4 приятелски мача – записва успех над Чехословакия с 3:1, загуби от Полша (2:3) и Унгария (0:5) и нулево равенство с Албания.

През 1954 г. е част от треньорската комисия, ръководеща националния отбор на Полша.[4][5] Хайду е първият чуждестранен треньор на „дружината“, като води тима в тандем с Едуард Цебула в мач с България, завършил наравно 2:2.[6][7]