България на Световното първенство по футбол 1994
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Националният отбор по футбол на България отбелязва най-голямото постижение на българския футбол, класирайки се на полуфинала на световното първенство през 1994 г.
В груповата фаза българските футболисти остават втори с равни точки с първия Нигерия (но с по-лоша голова разлика и със загуба от тях) и с третия Аржентина (с равна голова разлика, но с победа над Аржентина). В осминафиналите българите отстраняват Мексико с 4:2 след дузпи (1:1 в редовното време и продълженията). На четвърт финала България се изправя срещу световният шампион Германия. След 0:0 в първото полувреме немците повеждат с гол на Лотар Матеус от дузпа. Това не обезкуражава българите и те само за 3 минути в 75-ата и 78-ата повеждат с 2:1 с голове на Христо Стоичков от пряк свободен удар над стената и Йордан Лечков с летящ плонж с глава след центриране. На полуфинала срещу Италия България играе вяло първото полувреме и позволява на Италия да поведе с 2:0 с аналогични голове на Роберто Баджо след успоредни рейдове на вратата от границите на наказателното поле. България се активизира и в края на полувремето Наско Сираков преминава с дрибъл италианската отбрана, считана за най-добра в света, заедно с вратаря Палиука и те го повалят в малкото наказателното поле преди да влезе с топката във вратата. Христо Стоичков вкарва неспасяемо дузпата в долния ляв ъгъл за итаиланския вратар и връща единия гол преди почивката. През второто полувреме българските национали излизат много мотивирани, но италианците успешно им противодействат. В 70-ата минута Алесандро Костакурта играе с ръка в наказателното поле на Италия, но съдията не отсъжда дузпа. Емил Костадинов е спънат в наказателното поле и въпреки основателните протести френският съдия Киню отново не маркира нарушението с дузпа. Така българският отбор е лишен не само от победата, но дори от равния резултат. В крайна сметка мачът завършва със загуба за България с 1:2 и за финала е класирана Италия. В мача за 3-то място българските футболисти са демотивирани и макар че губят от Швеция с 0:4 и остават на 4-то място в крайното класиране, също получават бронзови медали на Световното първенство. Това е най-големият успех на България в историята на футбола.
Квалификация
[редактиране | редактиране на кода]№ | Отбор | М | П | Р | З | ГР | Т | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
1 | Швеция | 10 | 6 | 3 | 1 | 19:8 | 11 | 15 |
2 | България | 10 | 6 | 2 | 2 | 19:10 | 9 | 14 |
3 | Франция | 10 | 6 | 1 | 3 | 17:10 | 7 | 13 |
4 | Австрия | 10 | 3 | 2 | 5 | 15:16 | -1 | 8 |
5 | Финландия | 10 | 2 | 1 | 7 | 9:18 | -9 | 5 |
6 | Израел | 10 | 1 | 3 | 6 | 10:27 | -17 | 5 |
Заб. За победа се начисляват 2 точки, за равенство 1, а за загуба 0.
Мачове
[редактиране | редактиране на кода]Дата | Стадион | Домакин | Резултат | Гост | Фаза |
---|---|---|---|---|---|
12 май 1992 | Хелзинки | Финландия | 0:3 | България | 1-ви кръг |
9 септември 1992 | „Васил Левски“, София | България | 2:0 | Франция | 2-ри кръг |
7 октомври 1992 | Солна | Швеция | 2:0 | България | 3-ти кръг |
2 декември 1992 | Тел Авив | Израел | 0:2 | България | 4-ти кръг |
14 април 1993 | Виена | Австрия | 3:1 | България | 5-и кръг |
28 април 1993 | „Васил Левски“, София | България | 2:0 | Финландия | 6-и кръг |
12 май 1992 | „Васил Левски“, София | България | 2:2 | Израел | 7-и кръг |
8 септември 1993 | „Васил Левски“, София | България | 1:1 | Швеция | 8-и кръг |
13 октомври 1993 | „Васил Левски“, София | България | 4:1 | Австрия | 9-и кръг |
17 ноември 1993 | Парк де Пренс, Париж | Франция | 1:2 | България | 10-и кръг |
Франция – България
[редактиране | редактиране на кода]На 17 ноември 1993 г. България играе с Франция на легендарния стадион Парк де Пренс. Два кръга преди края шансовете на България да се класира са минимални, но Израел изненадва Франция и успява да ги победи, така преди финалният сблъсък България е на 3-то място с 12 точки, а Франция на второ с 13. На Франция им трябва победа или равенство за класиране, докато на България ще се класира само при победа над Франция. В 32-рата минута Ерик Кантона отбелязва неспасяем гол във вратата на Борислав Михайлов. Малко след това в 37-а минута Емил Костадинов вкарва изравнителен гол с глава след центриране на Красимир Балъков от корнер. Равенството се запазва и след почивката, когато българите се опитват да вкарат втори гол. Въпреки това френските футболисти успешно противодействат и не позволяват много удари срещу тяхната врата. В края на полувремето Франция прави опасна атака към вратата на Борислав Михайлов, българските защитници успяват да я неутрализират и поемат топката. Десет секунди преди края на редовното време Емил Кременлиев подава топката към върналия се назад Любослав Пенев, който 4 секунди преди края на редовното време с прехвърлящо центриране успява да изведе Емил Костадинов в стрелкова позиция. Костадинов вкарва гол 1 секунда преди края на редовното време. Коментаторите на Канал 1 Николай Колев – Мичмана и Петър Василев крещят от радост заедно с целия български народ. В историята остава репликата на Мичмана „Господ е Българин“ с което той се опитва да опише невероятният обрат в мача. 50 000 французи на стадиона не могат да повярват, че техният национален отбор няма да се класира за световното за сметка на България. Минута след изтичане на редовното време съдията свири край на мача с което България се класира за световното първенство. Цяла нощ хората в България празнуват по улиците невероятния успех. След края на мача френският треньор Жерар Улие подава оставка.
|
|
Финали
[редактиране | редактиране на кода]Група D
[редактиране | редактиране на кода]Отбор | М | П | Р | З | ВГ | ДГ | ГР | Т |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Нигерия | 3 | 2 | 0 | 1 | 6 | 2 | +4 | 6 |
България | 3 | 2 | 0 | 1 | 6 | 3 | +3 | 6 |
Аржентина | 3 | 2 | 0 | 1 | 6 | 3 | +3 | 6 |
Гърция | 3 | 0 | 0 | 3 | 0 | 10 | -10 | 0 |
Осминафинали
[редактиране | редактиране на кода]Дузпи | ||
Гарсия Аспе Бернал Родригес Суарес |
1 – 3 | Балъков Генчев Боримиров Лечков |
Четвъртфинали
[редактиране | редактиране на кода]Дузпи | ||
Милд К. Андерсон Бролин Ингесон Р. Нилсон Ларсон |
5 – 4 | Радучою Хаджи Лупеску Петреску Думитреску Белодедич |
Мач за трето място
[редактиране | редактиране на кода]
|