Направо към съдържанието

Малатеста

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Малатеста
Malatesta
Информация
СтранаСеньория Римини
ТитлиГраф на Соляно
Господар на Асколи
Господар на Бреша
Господар на Бертиноро
Господар на Червия
Господар на Чезена
Господар на Фано
Господар на Фермо
Господар на Фосомброне
Господар на Йези
Господар на Пезаро
Господар на Римини
Господар на Сансеполкро
Господар на Соляно
Граф на Джиаджоло
Подест на Болоня
Подест на Чезена
Подест на Флоренция
Подест на Форли
Подест на Падуа
Подест на Пезаро
Подест на Римини
Капитан на народа на Болоня
Капитан на народа на Флоренция
Папски викарий
ОснователМалатеста I Малатеста
Последен владетелПандолфо IV Малатеста
Основаване1295
Разпадане1500/1528
Кадетски линииМалатеста графове на Соляно
Малатеста графове на Джиаджоло
Малатеста графове на Санта Мария Капуа Ветере
Малатеста в Общомедия

Малатèста (на италиански: Malatesta) или Малатèсти (Malatesti, от латинскотоde Malatestis“), произхождащи от Монтефелтро,[1] са знатно италианско семейство, сред най-важните и влиятелни през Средновековието, което господства над Римини и различни територии на Романя от 1295 до 1500 г. (и последващи кратки периоди).

Поне от Галеото I Малатеста нататък династията поддържа твърдението, че проследява произхода си от рода Корнелии и Сципион Африкански, до степен да включи слона в своите гербове.[2] Други предишни източници, гледани от историците със същия скептицизъм, приписват на Ецо от Лотарингия и на Матилда (дъщеря на Ото II и сестра на Ото III) сина Малатеста I, известен като „Германецът“, считан за родоначалник на рода.[3]

Името „Малатеста“ датира от X век и се отнася до член на потомството, Родолфо, който демонстрира смелост и упоритост в защитата си от външни атаки.[4]

Според документи името „Малатеста“ се появява в спорадични нотариални актове от XI век, отнасящи се до фондове в близост до Габиче Маре, Гатео и Поджо Берни. Първият Малатеста, засвидетелстван като високопоставен гражданин на Римини, е Малатеста Малатеста-младши, син на Джовани, който притежава земи между реките Марекия и Рубикон. Малатеста се жени за Берта Траверсари от могъщото семейство от Равена. Той има трима сина, сред които Джовани и Малатеста I, наречен „дела Пена“. Джовани е основател на клона на графовете Малатеста от Соляно. Към края на XII век братята контролират замъка на Верукио, докато през 1197 г. семейството се подчинява на Комуна Римини. През 1216 г. Малатеста дела Пена освен Верукио притежава Пенабили, Ронкофредо и Чола. Воюва сред гибелините и през 1223 г. е подест на Пистоя. През 1230 г., заедно с магнатите от Равена, Форли и Бертиноро, той се заклева във вярност на император Фридрих II. Умира през 1248 г.

Синът на Малатеста дела Пена – Малатеста да Верукио през 1248 г., след поражението на Фридрих II в битката при Парма, внезапно преминава на страната на гвелфите. След различни събития, през 1295 г. той успява да получи пълен контрол над Римини, като прогонва гибелините Парчитаде и печели прозвището от Данте „Стар Мастин“.

Джанчото и Франческа

[редактиране | редактиране на кода]
Йозеф Антон Кох, Паоло и Франческа изненадани от Джанчото (1805-10)

Най-големият син на Малатеста да ВерукиоДжовани Малатеста, известен като Джанчото, остава известен с трагедията, в която е замесен през 1285 г., когато съпругата му Франческа да Полента, разкрита в изневяра с Паоло Малатеста, неговият по-малък брат, е убита заедно с нейния любовник. Заглушена от съвременните източници, тази нещастна любов е възпята от Данте Алигиери в петата песен на „Ад“.

През XIV и XV век Малатеста завладяват множество градове в Романя и Марке, включително Пезаро, Фано, Чезена, Червия, Сенигалия и Фосомброне. На юг владението им се простира до Асколи, където Галеото Малатеста построява Форт Малатеста през 1349 г., а понякога и до самата Анкона. На югозапад сеньорията включва Сансеполкро (1371-1430) и Читерна. В началото на 1400 г. Пандолфо III Велики е господар на Бреша (1404 – 1421[5]) и Бергамо.

Сиджизмондо Пандолфо

[редактиране | редактиране на кода]

Много Малатеста са кондотиери на служба в някои италиански държави. Най-известният е Сиджизмондо Пандолфо Малатеста, роден в Бреша, с когото семейството достига върха на славата си, но който в крайна сметка губи почти цялата си държава в полза на папата и херцога на Урбино Федерико да Монтефелтро.

Загуба на Сеньорията

[редактиране | редактиране на кода]

Роберто Малатеста, извънбрачен син на Сиджизмондо Пандолфо Малатеста, узурпира властта от третата му съпруга Изолда и техния син Салустио, определен от него. След окупацията на Чезаре Борджия, през 1522-1523 г. наследникът Пандолфо IV, известен като Пандолфачо, отново е господар на Римини, заедно със своя наследник Сиджизмондо I, отново през 1527-1528 г., когато територията е окончателно включена в Папската държава.[6]

Господари на Римини (1295 – 1500)

[редактиране | редактиране на кода]

Сеньория Римини е автономна териториална единица, съществувала от 1295 до 1500 г., създадена от Малатеста да Верукио след Комуна Римини и управлявана от неговите потомци повече от двеста години. След окупацията от Чезаре Борджия и включването във владенията на Църквата, в двугодишния период 1522-1523 г. Пандолфо IV Малатеста, известен като Пандолфачо, си връща властта, а също и в периода 1527-1528 г., заедно със сина си Сиджизмондо I Малатеста ( 1498-1543), когато територията е окончателно присъединена към Папската държава.

Господари и подести на Пезаро

[редактиране | редактиране на кода]

Графове на Соляно (1255 – 1640)[7] [8]

[редактиране | редактиране на кода]

От 1640 г. става част от Папската държава.[9]

Известни кондотиери

[редактиране | редактиране на кода]
  • Леале (* 1-во пол. на 14 век, † 1400), извънбрачен и узаконен син на Малатеста III и епископ на Пезаро (1370 – 1374), епископ на Римини (1374 – 1400)
  • Пандолфо (* oк. 1390, † 1441), син на Малатеста IV и апостолически администратор на Епархия Бреша (1416 – 7 октомври 1418), епископ на Кутанс (1418 – 1424), архиепископ на Патрас (1424 – 1441)
  • Бартоломео (неизв.), вероятен син на Галеото I, епископ на Римини от 1445 до смъртта си
  • Антонио († 1475), вероятен син на Николо Филипо, епископ на Чезена от 1435 до смъртта си
  • J. Larner (1965) The Lords of Romagna: Romagnol society and the origins of the Signorie, Ithaca: Cornell University Press, с. 243
  • P. H. Wicksteed and E.G. Gardner, (1902) Dante and Giovanni del Virgilio, Westminster: Archibald Constable, с. 249, 336
  • Raffaele Piero Galli, Brescia Malatestiana, Milano, StreetLib, 2018
  • Gino Franceschini, I Malatesta, Milano, Dall'Oglio, 1973
  • Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Malatesta di Rimini, Torino, 1835
  • Giovanni Rimondini, L'araldica malatestiana, Verucchio, Pazzini, 1994
  • Angelo Turchini, I Malatesta Signori di Rimini e Cesena, Cesena, Il Ponte Vecchio, 2013
  • Piero Zama, I Malatesti, Faenza, Lega, 1956
  • Malatèsta, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
  • Malatesta, в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010
  • Malatèsta, на sapere.it, De Agostini
  • (EN) Malatesta, на Enciclopedia Britannica
  • (EN) Malatesta, в Catholic Encyclopedia, Robert Appleton Company
  1. Malatèsta, в Treccani.it – Enciclopedie on line, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
  2. Un compendio dell’araldica malatestiana // Архивиран от оригинала на 2023-01-27. Посетен на 2023-09-20.
  3. Il primo Malatesta, detto “Il tedesco” // 20 maggio 2010.
  4. Turchini p. 15., с. Turchini.
  5. Oreste Delucca, Sigismondo Pandolfo Malatesta controverso eroe Архив на оригинала от 2020-11-10 в Wayback Machine., 2016
  6. Franceschini p. 441., с. Franceschini.
  7. Pompeo Litta Tav.XIX., Tav. XX, Tav. XXII
  8. Argegni, Corrado. Condottieri, capitani, tribuni. Corrado Argegni, 1936
  9. I Malatesta conti di Sogliano e S.Giovanni in Galilea. // Архивиран от оригинала на 2022-07-02. Посетен на 2023-09-20.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Malatesta в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​