Малатеста III Малатеста

Малатеста III Малатеста
	Малатеста III Малатеста
I. господар на Римини; II. господар на Пезаро
Роден	1299 г.
Починал	26 август 1364 г. (65 г.) Римини
Управление
Период	I. 1335 – 1363; II. 1326 – 1330, 1333 – 1340
Предшественик	I. Ферантино Малатеста; II. Пандолфо I Малатеста
Наследник	I. Малатеста Унгаро; II. Ферантино Малатеста
Други титли	господар на Анкона, Асколи Пичено, Католика, Фосомброне, Градара, Йези, Озимо и Реканати
Герб
Семейство
Род	Малатеста
Баща	Пандолфо I Малатеста
Майка	Тадеа да Римини
Братя/сестри	Галеото I Малатеста; Катерина Малатеста
Съпруга	Костанца Ондедей
Деца	Тадеа Малатеста; Катерина Малатеста; Малатеста Унгаро; Симона Малатеста; Микелина Малатеста; Пандолфо II Малатеста; Джиневра Малатеста; Томаза Малатеста; Извънбр.:; Леале Малатеста; Мастино Малатеста

Вижте пояснителната страница за други личности с името Малатеста Малатеста.

Малатеста III Малатеста, наречен Древният Малатеста или Разбивачът на семейства (на италиански: Malatesta III Malatesta, Malatesta Antico, Guastafamiglia; * 1299, † 27 август 1364, Римини), e благородник от род Малатеста, кондотиер, господар на Пезаро (1326 – 1330, 1333 – 1340), Римини (1335 – 1363), Анкона, Асколи Пичено, Католика, Фосомброне, Градара, Йези, Озимо и Реканати.

Произход

Той е син на Пандолфо I Малатеста (* ок. 1267, † 1326), господар на Римини и на Пезаро, и на съпруга му Тадеа да Римини (* 1267). Има един брат и една сестра:

Галеото I (* ок. 1300, † 1385), господар на Римини (1372 – 1385)
Катерина (* ок. 1322, † ок. 1340), съпруга на Луиджи I Гонзага, господар на Мантуа.

Биография

Заедно с баща си Пандолфо, през 1320 г. участва в кръстоносния поход, обявен от папа Йоан XXII срещу Федерико I да Монтефелтро в Урбино, където става главен герой на кланета и опустошения. Впоследствие отива в Равена и през 1322 г. оказва помощ на Остазио I да Полента да убие братовчед си, архиепископ Риналдо да Полента, с цел завладяване на града.

През 1325 г. е на служба при папския легат Бертрандо дел Поджето срещу Висконти и Гонзага, от които е победен и пленен в Монтевельо. Освободен през 1326 г., той води битка първо срещу Нолфо да Монтефелтро и след това срещу Рамберто Малатеста. Последният е убит през 1330 г. от братовчед си Малатестино Новело.

На 14 април 1333 г. се бие във Ферара срещу фамилията Есте, водена от Риналдо I д’Есте. Победен от опонентите си, той е пленен, но по-късно е освободен, защото застава на страната на папите. Атакува и побеждава папите и влиза в Римини. През 1334 г., благодарение на подкрепата на кардинал дел Поджето, той и брат му Галеото получават господството над Римини, измествайки братовчед им Ферантино Новело.

През март 1336 г. Малатеста III отново е във война срещу Ферантино Малатеста, съюзник на Църквата и Да Монтефелтро, който атакува Римини. Битката завършва три месеца по-късно с примирието с Ферантино Новело чрез посредничеството на Остазио да Полента.

През февруари 1342 г. е нает от Флоренция във войната срещу Пиза. Флорентинците му поверяват командването на тяхната армия, съставена от 200 конници, към които след това са добавени други конници, пехотинци, арбалетчици и войници, доставени от други комуни, образувайки контингент от около 12 000 единици. Малатеста първо се насочва към Лука, обсаден от врагове, вместо да атакува град Пиза и това е решаваща грешка в изхода на конфликта, тъй като след пет месеца битка народът на Лука се предава на войските на Пиза и това представлява сериозна грешка. Флорентинците го уволняват и на негово място викат Готие VI дьо Бриен, херцог на Атина.

Между 1347 и 1348 г. е постигнат мир с папата и семейство на Малатеста му получава територии: брат му Галеото получава Фано, Малатеста получава Римини, докато на синовете му Пандолфо и Унгаро е поверено управлението на Пезаро. Въпреки това, тяхното колебливо и коварно отношение е още веднъж очевидно, когато кралят на Унгария Лайош I Велики се спуска в Италия за войните си срещу Неапол и Венеция. Когато Светият престол се премества в Авиньон, Малатеста II подкрепя гибелините и получава титлата на имперски викарий. Малко след това успява да превземе Анкона, Йези, Асколи Пичено и Сенигалия. Той също изтръгва господството над Мондаино от своя братовчед Ферантино Новело, но въпреки това окончателно се помирява.

През 1352 г. преминава в служба на Кралство Неапол, управлявано от Джована I Анжуйска със съпруга ѝ Луи от Таранто. Начело на 300 конници и 400 пехотинци той слиза с брат си Галеото в Кампания, където се изправя срещу лидера Корадо Лупо и Великата дружина, водена от Фра Мориале, постигайки серия от победи и принуждавайки враговете да се предадат. На следващата година обаче дружината на Фра Мориале отмъщава за претърпяното поражение и се изкачва до Марке, като се поставя в услуга на Джентиле да Молиано, господар на Фермо – град, обсаден от двамата братя Малатеста. Мориале със своите наемници атакува и опустошава всички владения на Малатеста в Романя и Марке. За да спре насилието, Малатеста II плаща компенсация от 40 000 флорина на френския кондотиер.

В началото на 1355 г. Малатеста е отлъчен от Църквата и владенията му претърпяват нова атака, този път от папските войски под командването на кардинал Еджидио Алборноз. Войната продължава около четири месеца, Малатеста губи много територии и е принуден да се предаде. След поражението той постига споразумение с Алборноз и преминава на служба на Църквата. Папа Инокентий VI му дава титлата викарий на Светия престол и в замяна Малатеста II му отстъпва много от своите територии, но успява да запази феодалните владения Римини, Фано и Фосомброне.

В заплатата на папата през 1356 г. той се бие първо срещу Орделафи, които, подпомогнати от Великата дружина, водена от граф Ландо, побеждават войските му, след това срещу Манфреди и през 1359 г. срещу господарите на Болоня Висконти.

През пролетта на 1363 г. Малатеста II отива в Авиньон, където съобщава на папата решението си да се оттегли като управител на своите общини и от военния живот. Той поверява господството на Римини на брат си Галеото; неговият син Пандолфо задържа управлението на Пезаро, докато на неговия син Унгаро е поверено командването на неговите войски.

Брак и потомство

∞ ок. 1320 за Костанца Ондедей, сестра на Менегино и Чечолино Ондедей, господари на Салудечо, от която има един или двама сина и шест дъщери:

Тадеа Малатеста († 30 юни 1363), ∞ 1347 за Джовани дели Орделафи, син на Франческо II дели Орделафи
Катерина Малатеста, ∞ 1347 за Лудовико дели Орделафи, син на Франческо II дели Орделафи
Малатеста Унгаро, роден Галеото Малатеста (* юни 1327, † юли 1375), господар на Римини и на Йези, ∞ 1. за Виоланта д'Есте 2. 9 юли 1362 за Костанца д'Есте († 13 февруари 1391), извънбрачна узаконена дъщеря на Обицо д'Есте, маркиз на Ферара. Има и двама извънбрачни сина и една извънбрачна дъщеря.
Симона Малатеста, монахиня в „Санта Еуфемия“
Микелина Малатеста, наречена Мелкина, ∞ за Роберто Алдозио, син на Липо Алдозио, папски викарий на Имола
Пандолфо II Малатеста (* 1325, † 1373), вероятно извънбрачен, кондотиер господар на Пезаро (1347 – 1373), ∞ 1. 1331 за Лупа Франческа Булгарели, дъщеря на Берардо Булгарели, граф на Маршано 2. 1362 за Паола Орсини († 6 февруари 1371), дъщеря на Бертолдо Орсини, от която има един син и две дъщери. Има и две извънбрачни деца
Джиневра Малатеста (* 1350, † 1364), ∞ за Гуидо II Гонзага (1340 – 1399), господар на Новелара, син на Фелтрино Гонзага, от когото има двама сина и три дъщери
Томаза Малатеста, ∞ вероятно за Обицо, син на Джакомо Пеполи

Има и двама или трима извънбрачна сина:

Леале Малатеста († 1400) с майка Джована, узаконен 1363, епископ на Пезаро 1370, епископ на Римини (1373 – 1400)
Мастино Малатеста († пр. 1364)
гореспоменатият Пандолфо II

Източници

Литература

Giovanni Soranzo: Malatesta, Enciclopedia Italiana (1934)
Rendina, Claudio (1985). I capitani di ventura. Rome: Newton Compton. ISBN 88-8289-056-2.
C. Cardinali – La Signoria di Malatesta Antico (1334-1364) – Rimini, Ghigi, 2000.
G. Franceschini – I Malatesta – Milano, Dall'Oglio, 1973.
P. Farulli – Cronologia della nobile famiglia dei Malatesta – Siena, 1724.
A. F. Massera – Note Malatestiane – Galileiana, Firenze, 1911.
L.N. Rossi – I Malatesta. Novissima Enciclopedia Monografica Illustrata – Firenze, Francesco Novati, 1933 – 34.
Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Malatesta di Rimini, Torino, 1835. Tav. IV и Tav. V
Anna Falcioni, MALATESTA, Malatesta detto Malatesta Antico o Guastafamiglia, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 68, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2007

Други

Malatesta Malatesta, на condottieridivettura.it. Посетено на 23 септември 2023 г.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Malatesta III Malatesta в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.