Направо към съдържанието

Пандолфо I Малатеста

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Пандолфо Малатеста.

Пандолфо I Малатеста
Pandolfo I Malatesta
I. господар на Римини
II. господар на Пезаро
Роден
ок. 1267
Починал
6 април 1326 г. (59 г.)
Управление
ПериодI. 13171326
II. 13041306 и 13201326
ПредшественикI. Малатестино I Малатеста
II. Джовани Малатеста
НаследникI. Ферантино Малатеста
II. Малатеста III Малатеста
Герб
Семейство
РодМалатеста
БащаМалатеста да Верукио
МайкаМаргерита Палтениери ди Монселиче
Братя/сестриМадалена Малатеста
Симона Малатеста
Природени:
Ренгарда Малатеста
Малатестино I Малатеста
Джовани Малатеста
Паоло Малатеста
Рамберто Малатеста
СъпругаТадеа да Римини
ДецаМалатеста II Малатеста
Галеото I Малатеста
Катерина Малатеста

Пандолфо I Малатеста (на италиански: Pandolfo I Malatesta; * ок. 1267, † 6 април 1326) от род Малатеста, е италиански кондотиер, господар на Римини (1317 – 1326) и на Пезаро (1304 – 1306, 1320 – 1326).

Той е син на Малатеста да Верукио (* 1212, † 1312), кондотиер, подест на Римини от 1295 г., и на втората му съпруга Маргерита Палтениери ди Монселиче. Има две сестри:

  • Мадалена, съпруга на Бернардино да Полента
  • Симона († сл. 1355), съпруга на Марко Раниери от Кунео

Има една природена сестра и четирима природени братя, сред които Малатестино I, господар на Римини, и Джовани „Джанчото“, подест на Пезаро.

Пандолфо I окупира Сенигалия и Фосомброне, а през 1306 г. успява да завладее Фано, който ограбва като отмъщение за съпротивата срещу него. След като е избран за подест, той иска цялото управление в ръцете си, но малко след това е изгонен от народа на Фано, подстрекаван от Бертран от Гот (съименник и племенник на папа Климент V), провост на марката и следват Сенигалия и Пезаро. Той успява да си върне притежанието на град Пезаро през 1312 г., но само осем години по-късно получава господството над него.

През 1313 г. с няколко помощници тайно влиза във Фано и нарежда много от основните граждани да бъдат убити и хвърлени от прозорците на кметството. Той окупира крепостта и управлява като тиранин, но поради извършените жестокости е принуден да бяга от въстаналия народ. Малко след това окупира солниците в Червия.

През 1317 г. наследява брат си Малатестино I в господството на Римини, но трябва да се бие с папския провост.

Той води и малка война с народа на Сан Марино, която е прекратена с мирния договор от 2 октомври 1322 г.

Един от неговите племенници, графът на Джаджоло Уберто Малатеста, син на Паоло Красивия, подпомогнат от граф Федерико I да Монтефелтро, извършва бързо нахлуване в територията на Римини през 1321 г., плячкосвайки и окупирайки някои замъци. Пандолфо I си отмъщава, като помага на гвелфите от Урбино да прогонят гибелините. Той успява да проникне във Фано, възползвайки се от раздора в града, и за кратко е негов господар.

Хората от Фано искат да приключат с Пандолфо и молят венецианците за помощ. Те се присъединяват, но са възпрепятствани от папата, близък приятел на Пандолфо, и заплашени с война и отлъчване.

През 1324 г. той е посветен в рицарство от Оде дьо Фоа, виконт на Лотрек, но има народа на Урбино срещу себе си, който предпочита своите древни владетели от рода Да Монтефелтро. Пандолфо I тръгва срещу Урбино, но е победен от графа на Монтефелтро.

През 1324 г. нарежда да убият Уберто в неговия замък Сеола близо до Ронкофредо, а тялото му, затворено в чувал, е отнесено до Меркато Сарачено и изоставено на площада.

Той умира през 1326 г., като е наследен от своя племенник Ферантино Малатеста.

∞ за Тадеа да Римини (* 1267) от която има двама сина и една дъщеря:

  • Abati Olivieri. Orazioni in morte di alcuni signori di Pesaro della casa Malatesta. Pesaro, 1784, anastatica;
  • Amiani Pietro Maria. Memorie storiche della città di Fano Fano, 1751;
  • Battaglini F. G. Memorie storiche di Rimini e dei suoi signori Lelio della Volpe, Rimini, 1789.
  • J. Larner (1965) The Lords of Romagna: Romagnol society and the origins of the Signorie, Ithaca: Cornell University Press, p. 70
  • Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Malatesta di Rimini, Torino, 1835, Tav. II
  • Anna Falcioni, MALATESTA, Pandolfo, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 68, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2007
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pandolfo I Malatesta в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​