Паоло Малатеста
Паоло Малатеста | |
Граф на Гиаджоло | |
![]() Паоло и Франческа (1845) | |
Управление | 1269 – 1285 |
---|---|
Наследил | Уберто I ди Гиаджоло |
Наследник | Уберто II Малатеста |
Лични данни | |
Роден | около 1246 г.
|
Починал | 1285 г.
|
Религия | Католицизъм |
Семейство | |
Династия | Малатеста |
Баща | Малатеста да Верукио |
Майка | Конкордия дей Пандолфини |
Брак | Орабила Беатриче |
Потомци | Уберто II Маргерита |
Герб | ![]() |
Паоло Малатеста в Общомедия |
Паоло Малатеста Хубавият (на италиански: Paolo Malatesta, il Bello, * ок. 1246, Верукио; † 1283/1285, Градара) от династията Малатеста е италиански политик и дипломат, родоначалник на кадетския клон Малатеста от Гиаджоло, от 1270 г. чрез брак граф на Гиаджоло.
Убит е от брат си Джанчото поради любовта му към жена му Франческа да Полента. Трагичната история на двамата влюбени е пресъздадена от Данте Алигиери в „Ад“.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на Малатеста да Верукио († 1312), господар на Римини, и на първата му съпруга Конкордия дей Пандолфини.
Има трима братя и една дъщеря:
- Ренгарда (пр. † 1312)
- Малатестино († 14 1317), господар на Римини (1312 – 1317)
- Джовани „Джанчото“ (* 1240, † 1304), кондотиер, господар на Пезаро (1294 – 1304), съпруг на Франческа да Римини и на Дзамбадзина дей Дзамбази
- Рамберто († 1298), религиозно лице
Има две природени сестри и един природен брат – Пандолфо I († 1326), господар на Пезаро.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Неговото раждане може да се постави около 1246 г. Семейството му дава начало на Малатеста, господари на Римини. Наричан е Красивият заради физическата си мощ, за разлика от липсата на привлекателност на брат му Джанчото.[1]
През 1269 г. Паоло се жени за Орабиле Беатриче, последната наследница на графовете Севери от Гиаджоло – феодално владение, разположено във Форлийските Апенини, което остава без мъжки наследници. Графството включва също Кузерколи, Валдопио и Партичето. Дом Гиаджоло е съюзник на Да Монтефелтро (и двамата гибелини), но противници на гвелфите Малатеста: сватбата изразява дипломатически успех за Малатеста да Верукио, който се стреми да притежава тези територии.[2]
От техния съюз се раждат две деца: Уберто II, който носи графската титла, и
. По този начин Паоло е родоначалник на кадетския клон Малатеста от Гиаджоло, който изчезва през 1757 г. с Ламберто.[3] Съюзът обаче не е щастлив, тъй като чувствата на младия мъж са насочени към Франческа да Полента, съпруга на брат му Джовани. Тя събужда силен интерес у него още от първата им среща, която се случва, когато тя вярва, че трябва да се омъжи за Паоло, а не за Джанчото. Всъщност на сватбата чрез пълномощник, отпразнувана в Равена, Паоло представлява Джанчото.[4]
Традиционно Паоло е представян като романтична, красива фигура, не много склонна към проблемите на властта, по-скоро фокусирана върху културата и удоволствията от живота. Последните разследвания обаче го разкриват като млад мъж, много внимателен към политиката и потопен в игрите на властта на времето, способен да отдели политическия живот от сантименталния си живот, колкото и легендарно бурен и страстен да е.[5]
Паоло следва баща си във войната му срещу гибелините: през 1265 г. заедно с Малатеста той се бие срещу Гуидо да Монтефелтро и през същата година се изправя срещу рода Траверсари с Гуидо да Полента.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4e/Ernst_Klimt_-_Francesca_da_Rimini_e_Paolo.jpg/220px-Ernst_Klimt_-_Francesca_da_Rimini_e_Paolo.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c5/Gradara_la_Rocca_vista_da_mezzod%C3%AC.jpg/220px-Gradara_la_Rocca_vista_da_mezzod%C3%AC.jpg)
Неговите дипломатически умения го карат да бъде избран от папа Мартин IV за капитан на народа на Флоренция през март 1282 г. Данте Алигиери вероятно има възможност да се срещне с него там. Със завръщането му в Римини неговата обещаваща кариера, която едва започва, е прекъсната от трагичната му смърт: Паоло е убит от брат си Джанчото заедно с любовницата си Франческа, съпруга на Джанчото. Събитието вероятно се случва между февруари 1283 г. (датата на завръщането на Паоло в Римини) и 1284 г., когато двамата влюбени са изненадани заедно от самия Джанчото. Традиционното място, където е извършено убийството, е замъкът на Градара.[6] Историята е разказана в запомнящ се пасаж от „Ад“ на Данте (Песен V). Поетът вмъква епизода в знак на почит към Паоло, когото среща в младостта си във Флоренция; много години по-късно, след като е дълго време в изгнание, той е повикан в Равена от Гуидо Новело, чиято леля е Франческа, и има възможността да се запознае от първа ръка с историческото място на историята, която той възпява години по-рано.[7] В крепостта на Градара е открита гробница, която със сигурност е принадлежала на благородна дама, но това не е случаят с гробницата на Паоло, която брат му скрива добре, защото тя е осезаемо доказателство за предателството на жена му и за престъплението му, особено предвид втория му брак.[8]
Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]
∞ 1269 за Орабиле Беатриче († пр. 1303), дъщеря на Уберто, граф на Гиаджоло, от която има син и дъщеря:
- Уберто Малатеста (* ок. 1270, † 1324), италиански политик, кондотиер, водач на наемници, граф на Гиаджоло; ∞ за дъщерята на Руджеро Гуиди, граф на Довадола, от която има един син
- Маргерита Малатеста († пр. 1311), ∞ за Уберто, син на Агинолфо Гуиди, граф на Ромена
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Данте Алигиери (2003). The Divine Comedy. New York: New American Library. p. 52.
- Anna Falcioni: Malatesta, Giovanni. Dizionario Biografico degli Italiani Bd. 68, Rom 2007, S. 53–56, 54; Anna Falcioni: Malatesta, Paolo. Dizionario Biografico degli Italiani Bd. 68, Rom 2007, S. 101–103, 102.
- Anna Falcioni: Malatesta detto Malatesta da Verucchio. In: Dizionario Biografico degli Italiani Bd. 68, Rom 2007, S. 68–71
- Vittorio Sermonti, Inferno, Rizzoli 2001.
- Umberto Bosco e Giovanni Reggio, La Divina Commedia – Inferno, Le Monnier 1988.
- Walter Amaducci, Orabile dei conti di Giaggiolo, Stilgraf, Cesena, 2010
- Lea Nissim Rossi, I Malatesta, Nemi, Firenze 1933
- Piero Zama, I Malatesti, с. 37–49, Lega editori, Faenza 1965
- Anna Falcioni, MALATESTA, Paolo detto Paolo il Bello, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 68, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2007
- Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Malatesta di Rimini, Torino, 1835, Tav. XVII
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- World of Dante
- WisdomPortal
- The Story of Rimini Google Books.
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Paolo Malatesta в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |