Малатеста да Верукио
| Малатеста да Верукио Malatesta da Verucchio | |
| господар на Римини | |
 | |
| Роден |
1212 г.
|
|---|---|
| Починал | 1312 г.
|
| Погребан | Римини, Италия |
| Религия | католицизъм |
| Управление | |
| Период | 1295 – 1312 |
| Предшественик | себе си като подест |
| Наследник | Малатестино I Малатеста |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Малатеста |
| Баща | Малатеста I Малатеста |
| Майка | Аделазия |
| Братя/сестри | Емилия Малатеста Джовани Малатеста |
| Съпруга | Конкордия дей Пандолфини Маргерита Палтениери от Монселиче |
| Деца | Ренгарда Малатеста Малатестино I Малатеста Джовани Малатеста Паоло Малатеста Рамберто Малатеста Мадалена Малатеста Симона Малатеста Пандолфо I Малатеста |
Малатеста да Верукио, наречен „Старият Мастин“ (на италиански: Malatesta da Verucchio или Mastin Vecchio; * 1212, Верукио; † 1312, Римини) е италиански кондотиер, господар на Римини от 1295 г. до смъртта си, принадлежащ на клона от Верукио на династията Малатеста.
Той е баща на Джовани „Джанчото“ Малатеста, който убива съпругата си Франческа да Римини, когато тя става любовница на брат му Паоло, което му осигурява място в „Божествена комедия“ на Данте.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е син е на Малатеста I Малатеста (* 1183, † 1248), подест на Пенабили и на Пистоя (1239 – 1249), и на съпругата му Аделазия. Има един брат и една сестра:
- Емилия
- Джовани
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Малатеста умело използва брачните отношения, за да укрепи властта си.[1] Той се жени за Конкордия дей Пандолфини, дъщеря на имперския викарий. Освен че му гарантира важна роля във фракцията на гибелините, през 1239 г. той става гибелински подест на Римини, като бракът му носи няколко владения в Южна Романя като зестра.[2]
През 1248 г., след поражението на император Фридрих II в Парма, той сменя партията, като се присъединява към партията на гвелфите. Оттогава нататък той е най-значимият гвелфски представител на Романя. За да укрепи новите съюзи, възползвайки се от смъртта на първата си съпруга Конкордия, около 1263 г. той сключва нов брак с Маргарита Палтениери, племенница на апостолическия легат на Марке. Антагонизмът с Монтефелтро му позволява да формира съюзи с други гвелфски фамилии, които се бият с Гуидо да Монтефелтро, водач на гибелините от Романя, като да Полента. Също така в този случай политическият съюз е подсилен с брак: в този случай този на първородния му син Джовани, известен като Джанчото, и Франческа да Полента.[3]
Поради известността, която придобива в борбата срещу гибелините, той е призован от болонското гвелфско семейство Джеремеи да подкрепи борбата срещу съперничещата гибелинска фракция на Ламбертаци и през 1275 г. заема длъжността капитан на народа в Болоня. Впоследствие е назначен от Шарл I Анжуйски за папски викарий във Флоренция.[4]
През 1295 г. той се провъзгласява за господар на Римини, постановявайки експулсирането на всички съперничещи гибелински семейства.[5]
За тези събития Малатеста е споменат от Данте като „Старият Мастин“ („Ад“, песен XXVII, стих. 46 – 48), заедно със сина си Малатестино I – „Новият Мастин“. Данте припомня, че двамата са накарали Монтаня ди Парчитади, ръководител на фракцията на гибелините в Римини, да бъде затворен и убит през 1295 г.
Самият Малатестино I е държан от Данте отговорен за убийството на двамата най-добри мъже от Фано („Ад“, Песен XXVIII, стих. 76 – 84). Но най-известният епизод, който го свързва с „Божествена комедия“, всъщност е този на Паоло и Франческа, който засяга връзката между неговия син Паоло и неговата снаха Франческа да Полента, и двамата убити от нейния съпруг Джанчото, брат на Паоло.[6]
Той умира като столетник през 1312 г., след като продиктува щателни заветни разпоредби. Сиджизмондо Пандолфо събира останките му, заедно с тези на другите си предци, в Кивота на предците и потомците, дело на Агостино ди Дучо, в църквата „Сан Франческо“ в Римини или в храма Малатеста.[7]
Малатеста да Верукио е наследен от най-големия си син Малатестино I Малатеста.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]Жени се два пъти:
∞ 1. 1248 за Конкордия дей Пандолфини от Виченца, от която има четирима сина и една дъщеря:
- Ренгарда Малатеста (пр. † 1312)[8]
- Малатестино Малатеста († 14 октомври 1317), господар на Римини като Малатестино I (1312 – 1317), има две деца
- Джовани „Джанчото“ Малатеста (* 1240, † 1304), кондотиер, господар на Пезаро (1294 – 1304); ∞ 1. за Франческа да Римини († 1283/1286), от която има една дъщеря 2. за Дзамбадзина дей Дзамбази от Фаенца, от която има трима сина и две дъщери
- Паоло Красивият (* ок. 1246, Верукио; † 1285, Градара) политик и дипломат; ∞ 1269 за Орабила Беатриче, графиня на Джиаджоло, от която има син и дъщеря
- Рамберто Малатеста († 1298), религиозно лице
∞ 2. 1266 за Маргерита Палтениери от Монселиче, от която има един син и две дъщери:
- Мадалена Малатеста, ∞ за Бернардино да Полента
- Симона Малатеста († сл. 1355), ∞ 1. за Марко Раниери от Кунио, син а граф Райнерио 2. за Тадео ди Пиетрарубия
- Пандолфо I Малатеста (* ок. 1267, † 6 април 1326), кондотиер, господар на Римини (1317 – 1326) и на Пезаро (1304 – 1306, 1320 – 1326); ∞ за Тадеа от Римини (* 1267), от която има двама сина и една дъщеря
Хипотезата за трета съпруга е отречена от всички историци на Малатеста, като се започне от Масера – грешка в резултат на грешен превод на латински документ: това е къща, а не съпруга, която Малатеста придобива през 1230 г. от Гулиелмо от Аригето. Според Помпео Лита обаче тя е дъщеря на някой си Гулиелмо ди Енрикето.[9]
Самоличността на майката на Ренгарда обаче е несигурна и тя е първородната на Конкордия.[10][11][12] В някои родословни дървета на Малатеста Ренгарда дори не се споменава.[13]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Umberto Bosco e Giovanni Reggio, La Divina Commedia - Inferno, Le Monnier, Firenze 1988
- Frances Fleetwood, L'elefante e la rosa. Storia della famiglia Malatesta, Grafiche Galeati, imola 1983
- Gino Franceschini, I Malatesta, dall'Oglio, Milano 1973
- Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Malatesta di Rimini, Torino, 1835, Tav. II
- Silvia Pari, La Signoria di Malatesta da Verucchio, Bruno Ghigi Editore, Rimini 1998
- Vittorio Sermonti, Inferno, Rizzoli, Milano 2001
- Piero Zama, I Malatesti, Fratelli Lega Editori, Faenza 1965
- Angelo Turchini, I Malatesta Signori di Rimini e Cesena, Società Editrice Il Ponte Vecchio, Cesena 2013
- Charles Yriarte, Un condottiero del XV secolo. Rimini - Studi sulle lettere e le arti alla corte dei Malatesta, Raffaelli Editore, Rimini 2003
- Anna Falcioni, MALATESTA, Malatesta detto Malatesta da Verucchio, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 68, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2007
Други
[редактиране | редактиране на кода]- Malatesta, Malatesta II da Verucchio, в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010
- Malatèsta, Malatèsta II da Verùcchio, на sapere.it, De Agostini
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gavalotti Enrico, "Dante laico e cattolico", с. 93 и сл.
- ↑ Pari, с. 39
- ↑ Franceschini, с. 352
- ↑ Franceschini, с. 69
- ↑ Pari, с. 32
- ↑ Pari, с. 50
- ↑ Yriarte, с. 209
- ↑ Pari, с. 58
- ↑ Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Malatesta di Rimini, Torino, 1835.
- ↑ Fleetwood, с. 18
- ↑ Pari, с. 71-73
- ↑ Turchini, с. 54
- ↑ Franceschini, с. 466
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Malatesta da Verucchio в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
