Направо към съдържанието

Джовани III Малатеста ди Соляно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Джовани.

Джовани III Малатеста ди Соляно
Giovanni III Malatesta di Sogliano
Роден
ок. 1377
Починал
1442 г. (65 г.)

Управление
Периодпр. 1389 – сл. 1442
ПредшественикМалатеста II Малатеста ди Соляно
НаследникМалатеста III Малатеста ди Соляно
Семейство
РодМалатеста: Малатеста ди Соляно
БащаМалатеста II Малатеста ди Соляно
МайкаАниезина Фаитани
Братя/сестриГулиелмо Малатеста ди Соляно
Маргерита Малатеста ди Соляно
Франческо Малатеста ди Соляно
Орабиле Малатеста ди Соляно
СъпругаЛукреция Малатеста
ДецаМалатеста III Малатеста ди Соляно
Джовани IV Малатеста ди Соляно
Рамберто
Галеото Малатеста ди Соляно
Агата Малатеста ди Соляно
Аниезина Малатеста ди Соляно
Изабела Малатеста ди Соляно
Франческа Малатеста ди Соляно
Гертруда Малатеста ди Соляно

Джовани III Малатеста ди Соляно (на италиански: Giovanni III Malatesta di Sogliano; * ок. 1377, † 1442), известен като Дзане (Zanne – името му на диалект от Романя), от кадетския клон Малатеста ди Соляно на рода Малатеста е суверенен граф на Соляно и господар на Пенабили, Верукио, Ронкофредо, Чола дей Малатести, Монтеджели, Ронтаняно, Савиняно ди Риго, Пиетра дел'Узо, Монтепетра, Стригара, Гаджо, Вилалта, Спинело, Сан Мартино ин Конверсето, Монтекодруцо и Борги през 1389 г.[1]

Той е син на Малатеста II Малатеста ди Соляно[2] († пр. 1389), с брат му Рамберто II суверенен граф на Соляно и владетел на Пенабили, Верукио, Ронкофредо, Поджо дей Берни, Чола дей Малатести, Монтеджели, Ронтаняно, Савиняно ди Риго, Пиетра дел'Узо, Монтебело, Монтепетра, Стригара, Сан Мартино ин Конверсето, Монтекодруцо и Раджано през 1358 г., и на Аниезина Фаитани, патриция на Римини. Негов дядо по бащина линия е Джовани II Малатеста ди Соляно, граф на Соляно, а по майчина – Лудовико ди Босоло дей Фаитани.Има един брат и три сестри:

На служба е при Карло I Малатеста, но се проявява като неблагодарен към него, когато през 1424 г., след похода към Дзагонара близо до Луго, е пленен в Милано. След като се съюзява с победителя – миланския херцог Филипо Мария Висконти, които е нахлул в земите на Малатеста, изпраща в неговия лагер синовете си и самият участва в превземането на различни замъци. След мирния договор се подчинява на херцога и след това следва участта на роднините си Малатеста от Римини.

През 1433 г. носи заедно с други благородници прътовете на балдахина от името на своя роднина Сиджизмондо Пандолфо Малатеста, когато император Сигизмунд Люксембургски влиза в Римини, и приема суверена във вилата си в Боскабела близо до Вилалта с изглед към стените на Чезенатико. На неизвестна дата между 1430 и 1440 г. прехвърля своя дял от собствеността във Верукио на своя роднина Сиджизмондо.

На 16 април 1437 г. епископът на Сарсина му дава областта Сегуно, а на 14 юни 1437 г. неговият роднина Сиджизмондо Пандолфо Малатеста му дава замъците на Торнано и Сера, преди това принадлежали на графа на Урбино Одантонио да Монтефелтро.

С диплома от 29 декември 1441 г. неговата феодална власт е призната в Сан Мартино ин Конверсето, но той трябва да отстъпи някои Спинело.

∞ за Лукреция Малатеста, дъщеря на Галеото Малатеста ди Сан Мауро и Монте Порцио, от която има девет деца:[3]

  1. I Malatesta conti di Sogliano e S.Giovanni in Galilea al web del Museu Renzi
  2. Giovanni Malatesta a geni.com
  3. P. J. Jones The Malatesta of Rimini and the Papal State, Cambridge University Press, 1974
  • Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Malatesta di Rimini, Torino, 1835, Tav. XIX
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Joan III Malatesta de Sogliano в Уикипедия на каталонски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​