Направо към съдържанието

Карло I Малатеста

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Карло I.

Карло I Малатеста
Carlo I Malatesta
I. господар на Римини
II. господар на Фано

Роден
Починал
Управление
ПериодI. 13851429
II. 14271429
ПредшественикI. Галеото I Малатеста
II. Пандолфо III Малатеста
НаследникI. Галеото Роберто Малатеста
II. Галеото Родолфо Малатеста
Други титлигосподар на Чезена и Пезаро
Семейство
РодМалатеста
БащаГалеото I Малатеста
МайкаЕлизабета да Варано
Братя/сестриТомаза Малатеста
Маргерита Малатеста
Джентиле Малатеста
Ренгарда Малатеста
Андреа Малатеста
Николо Малатеста
Галеото Белфиоре Малатеста
Пандолфо III Малатеста Велики
Природени:
Ренгарда Малатеста
Гасперо Малатеста
Якопо Малатеста
Киара Малатеста
Дъщеря
Гуроне Малатеста
СъпругаЕлизабета Гонзага
Децаняма
Други родниниАлда д’Есте (майка на съпруга(та))
Луиджи II Гонзага (баща на съпруга(та))

Карло I Малатеста (на италиански: Carlo I Malatesta; * 5 юни 1368, Папска държава; † 13 септември 1429, Лонджано) е италиански кондотиер по време на войните в Ломбардия и господар на Римини (1385 – 1429), Фано, Чезена (1417 – 1429) и Пезаро. Той е член на фамилията Малатеста.

Той е първото дете на Галеото I Малатеста (* 1299, † 1385), кондотиер, господар на Римини (1372 – 1385), Пезаро (1372), Фано, Чезена (1376), Асколи Пичено и Фосомброне, и на втората му съпруга Елизабета да Варано.

Има и една полусестра от първия брак на баща си, както и трима полубратя и две полусестри от извънбрачните му връзки.

След смъртта на баща му през 1385 г. собствеността се разделя. Карло получава Римини. Той става викарий за Романя, гонфалониер на църквата и управител на Милано.

През 1388 г. Карло се бие Бие против Да Монтефелтро (1388).[1]

През 1397 г. възглавява обединената армия на папата, Флоренция и Венеция във войната против миланския херцог Джан Галеацо Висконти. През 1401 година преминава на страната на последния и разбива флорентийските войски край Бреша, като взима в плен херцог Леополд III Австрийски.[2] След смъртта на Джан Галеацо Висконти преминава на страната на папата и начело на папските войски превзема Бреша.

През 1406. отново сменя страните и е назначен за губернатор на Милано (до 1407 година). През 1409 г. постоянно воюва на страната на папата със званието главнокомандващ (капитан-генерал) на Църквата. От тримата едновременно действащи папи поддържа Григорий XII.[3]

През 1412 г. е назначен капитан-генерал на венецианската армия във войната с унгарското нахлуване на крал Сигизмунд. В битката при Мота е ранен и отстъпва командването на брат си – Пандолфо.[4]

През 1416 г., след смъртта на своя брат Андреа наследява Чезена. Същата година, на 12 юли, в битката при Сант-Егидио претърпява поражение от Брачо да Монтоне, ранен е и попада в плен. Освободен е с откуп от 80 хиляди дуката.[5][6]

Във войната с Милано губи Форли и Градара и отново попада в плен, но херцог Филипо Мария Висконти го освобождава без откуп.[7]

Карло се жени през ноември 1386 г. за Елизабета Гонзага († 31 юли 1432), дъщеря на Лудовико II Гонзага и Алда д’Есте, дъщеря на Обицо III д’Есте. Те нямат деца.

  1. Anna Falcioni, La signoria di Carlo Malatesta (Rimini: Bruno Gigli Editori, 2001)
  2. Amiani Pietro Maria. Memorie storiche della città di Fano. Fano, 1751;
  3. Rendina, Claudio (1992). I capitani di ventura. Rome: Newton Compton>
  4. Abati Olivieri, Orazioni in morte di alcuni signori di Pesaro della casa Malatesta, Pesaro, 1784, anastatica.
  5. Farulli Pietro, Cronologia della nobile famiglia dei Malatesta, Siena, 1724.
  6. Abati Olivieri. Orazioni in morte di alcuni signori di Pesaro della casa Malatesta. Pesaro, 1784, anastatica
  7. Bonoli Paolo. Istoria della città di Forlì. Forlì, 1661
  • Cesare and Clementino Clementini, Raccolto istorico della fondatione de' Rimini, e dell' origine e vite de' Malatesti (Rimini, 1617 – 1627), 105.
  • Giovanni Soranzo: Malatesta, Enciclopedia Italiana (1934)
  • Battaglini F. G. Memorie storiche di Rimini e dei suoi signori. Lelio della Volpe, Rimini, 1789;
  • Clementini Cesare. Raccolto istorico della fondazione di rimino e dell’origine e vite dei Malatesti. Rimini, 1617,
  • Massera Aldo Francesco. Note Malatestiane. Galileiana, Firenze, 1911
  • Zazzeri Raimondo. Storia di Cesena. Tipografia Vignuzzi, Cesena, 1891