Галеото IV Малатеста
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Галеото Малатеста.
| Галеото IV Малатеста | |
| кондотиер | |
| Починал | |
|---|---|
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Малатеста |
| Баща | Алмерико Малатеста |
| Майка | неизв. |
Галеото IV Малатеста (на италиански: Galeotto IV Malatesta; † 31 юли 1492, Римини) е италиански кондотиер.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е син на Алмерико Малатеста.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Държи управлението на държавата, когато неговият девер Роберто Малатеста, господар на Римини, е на война.
След като Роберто умира през 1482 г., Галеото става настойник на неговия син и наследник Пандолфо, на когото служи вярно, откривайки и осуетявайки заговора на венецианците, които искат да превземат града.
Той умиротворява държавата и въпреки че слуша папа Сикст IV, създава съюз с господарите на Урбино и на Пезаро. Укрепва Римини, като укрепва пристанището по десния бряг на Марекия.
За да придобие контрол над Римини, нарежда брат му Раймондо, водач на милициите на Малатеста, да бъде убит, след което заговорничи да убие и Пандолфо. След като Пандолфо разкрива заговора, нарежда Галеото да бъде убит.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- F. G. Battaglini. Memorie storiche di Rimini e dei suoi signori. Lelio della Volpe, Rimini, 1789
- Paolo Bonoli. Istoria della città di Forlì. Forlì, 1661
- P. Farulli. Cronologia della nobile famiglia dei Malatesta. Siena, 1724
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Galeotto III Malatesta в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
