Федерико да Монтефелтро
| Федерико да Монтефелтро Federico da Montefeltro | |
| херцог на Урбино | |
 худ. Пиеро дела Франческа | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 10 септември 1482 г.
|
| Погребан | Урбино, Италия |
| Религия | Католическа църква |
| Управление | |
| Период | 1444 – 1482 |
| Предшественик | Одантонио да Монтефелтро |
| Наследник | Гвидобалдо да Монтефелтро |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Да Монтефелтро |
| Баща | Гуидантонио да Монтефелтро[1] |
| Братя/сестри | Одантонио да Монтефелтро Свева да Монтефелтро |
| Съпруга | Батиста Сфорца (1460) |
| Деца | Гуидобалдо да Монтефелтро Джована да Монтефелтро Аниезе ди Монтефелтро |
| Други роднини | Джовани дела Ровере (зет)[1] Фабрицио Колона (зет)[1] Роберто Малатеста (зет)[1] |
| Федерико да Монтефелтро в Общомедия | |
Федерико да Монтефелтро (на италиански: Federico da Montefeltro; * 7 юни 1422, Губио, Италия; † 10 септември 1482, Ферара, Папска държава) е успешен италиански кондотиер и херцог на Урбино (1444 – 1482) от фамилията Да Монтефелтро.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е извънбрачен син на Гуидантонио да Монтефелтро (1378 – 1443), граф на Урбино.
Управление
[редактиране | редактиране на кода]През 1444 г. той наследява убития си по-голям полубрат Одантонио да Монтефелтро (1427 – 1444) като херцог на Урбино.
Борби
[редактиране | редактиране на кода]Около 20 години Федерико се бори със своя враг Сиджизмондо Пандолфо Малатеста. През 1463 година при поддръжката на папа Пий II, желаещ да ограничи властта на управителя на Римини, да Монтефелтро окончателно разгромява Малатеста.
Култура и архитектура
[редактиране | редактиране на кода]При управлението на Федерико, Урбино придобива голямо културно значение. През 1468 г. той започва новия строеж на своята княжеска резиденция Палацо Дукале в Урбино. Ангажира архитектите Лучано Лаурано и Франческо ди Джорджо Мартини. Над украсата на двореца му работят художниците Пиеро дела Франческа, Паоло Учело, Педро Беругете, Джовани Бокати, Юстус ван Гент.
Колекционер на ръкописи, той събира богата библиотека. Федерико не приема появилото се книгопечатане, нарича печатните книги „механическо изкуство“.
През 2003 година професор М. Симонета разшифрова писмо на херцога на Урбино до негови представители при папския двор, и достига до извода, че организатор на заговора Паци против Медичи е не папа Сикст IV, а Федерико да Монтефелтро.
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Федерико умира от малария през 1482 г. по време на поход против Ерколе I д’Есте. Той е наследен като херцог от сина му Гвидобалдо да Монтефелтро.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]Жени се два пъти:
∞ 1. 1437 за Джентилия Бранкалеони (* 1416, † 27 юли 1457), дъщеря и наследница на Бартоломео Бранкалеони, губернатор на Маса Трабария, и на Джована Алидози, от която няма деца.
∞ 2. 10 февруари 1460 Батиста Сфорца (* 1446, † 6 юли 1472), дъщеря на Алесандро Сфорца, управител на Пезаро, и първата му съпруга Костанца да Варано, и сестра на Констанцо I Сфорца, от която има седем деца:
- Аура († млада)
- Джиролама († 1482)
- Джована (*1463, † 1514), ∞ 1474 за Джовани дела Ровере (*1457, † 1501), херцог на Сора и Арче, господар на Сенигалия, племенник на папа Сикст IV
- Елизабета (* 1464, † 1510, Урбино), ∞ 1479 за Роберто Малатеста, господар на Римини (* 1440, † 1482), умира като монахиня
- Костанца (* 1466, † 1518), ∞ 1483 за Антонело да Сансеверино, управител на Салерно и граф на Марсико
- Агнеса (* 1470, † 1523), ∞ 1488 за херцог Фабрицио I Колона
- Гвидобалдо да Монтефелтро († 1508), последният мъжки представител на рода, херцог на Урбино, ∞ 1486 за Елизабета Гонзага (* 1471, † 1526), дъщеря на Федерико I Гонзага от Мантуа.
-
Батиста Сфорца, неговата втора съпруга -
Федерико да Монтефелтро и неговият син Гвидобалдо oт Педро Беругете
Федерико да Монтефелтро има и четири извънбрачни деца:
- Бонконте (* 1442, † 1458), господар на Кантиано
- Антонио (* 1445, † 1508), господар на Кантиано, ∞ за Емилия Пия;
- Елизабета (* 1445, † 1503), ∞ 1462 за Роберто Сансеверино;
- Джентилия (* 1448, † 1513), ∞ 1. 1463 за Карло Малатеста, 2. 1469 за Агостино Фрегозо.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г federico-da-montefeltro-duca-di-urbino // Посетен на 21 октомври 2021 г.
- Montefeltro family, genealogy.euweb.cz
- Bernardino Baldi: Vita e fatti di Federigo da Montefeltro, duca di Urbino. Istoria. 3 Bände. 2. Ausgabe. Turchi u. a., Bologna 1826.
- Gino Franceschini: I Montefeltro. Dall'Oglio. Mailand 1970 (Grandi famiglie).
- Jan Lauts, Irmlind Luise Herzner: Federico de Montefeltro, Herzog von Urbino. Kriegsherr, Friedensfürst und Förderer der Künste. Deutscher Kunstverlag, München u. a. 2001, ISBN 3-422-06354-4.
- Pierantonio Paltroni: Commentari della vita et gesti dell'Illustrissimo Federico Duca d'Urbino. Walter Tommasoli. Accademia Raffaello, Urbino 1966 (Studi e testi).
- Bernd Roeck, Andreas Tönnesmann: Die Nase Italiens. Federico da Montefeltro, Herzog von Urbino. Klaus Wagenbach Verlag, Berlin 2005, ISBN 3-8031-3616-4.
- Bernd Roeck: Mörder, Maler und Mäzene. Piero della Francescas „Geißelung“. Eine kunsthistorische Kriminalgeschichte. Verlag C. H. Beck, München 2006, ISBN 3-406-55035-5.
- Walter Tommasoli: La vita di Federico da Montefeltro. 1422 – 1486. Argalia, Urbino 1978.
- Klaus Schelle: Die Sforza. Stuttgart 1980 ISBN 3-512-00577-2.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Biografie
- Federico da Montefeltro stirbt[неработеща препратка] – Kalenderblatt, Bayerischer Rundfunk
- www.kleio.org Архив на оригинала от 2015-05-22 в Wayback Machine.
|
