Направо към съдържанието

Костанцо I Сфорца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Констанцо I Сфорца)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Костанца Сфорца.

Костанцо I Сфорца
Costanzo I Sforza
господар на Пезаро и на Градара
Джанфранческо Енцола, медальон с Костанцо I Сфорца
Роден
Починал
19 юли 1483 г. (36 г.)
ПогребанИталия
Управление
Период1473 – 1483
ПредшественикАлесандро Сфорца
НаследникДжовани Сфорца
Герб
Семейство
РодСфорца
БащаАлесандро Сфорца
МайкаКостанца да Варано
Братя/сестриБатиста Сфорца
Природениː
Джиневра Сфорца
Антония Сфорца
Ерколе Сфорца
Карло Сфорца
СъпругаКамила Марцано Арагонска
ПартньорФиора Бони
ДецаИзвънбр.ː
Джовани Сфорца
Галеацо Сфорца
Костанцо I Сфорца в Общомедия

Костанцо I Сфорца (на италиански: Costanzo I Sforza; * 5 юли 1447, Пезаро, Папска държава; † 19 юли 1483, пак там) от влиятелната фамилия Сфорца, е италиански кондотиер, господар на Пезаро и на Градара от 1473 до 1483 г.

Той е син на Алесандро Сфорца (* 1409, † 1473), кондотиер, вицемаркиз на Анконската марка (1433), господар на Пезаро (1445 – 1773), господар на Градара и Кастелнуово (1464), велик конетабъл на Неаполитанското кралство (1462), и на първата му съпруга Костанца да Варано (* 1428, † 1447). Негови дядо и баба по бащина линия са Джакомо Атендоло, известен като Муцио Атендоло Сфорца, граф на Котиньола, гонфалониер на Църквата, велик конетабъл на Неаполитанското кралство, и наложницата му Лучия Терцани от Торджано, а по майчина – Пиерджентиле да Варано, папски викарий на Камерино, и Елизабета Малатеста.

Има една сестраː

Има и двама полубратя и две полусестри от извънбрачни връзки на баща си.

След смъртта на баща си Костанцо наследява през 1473 г. господството над Пезаро и става църковен викарий и господар на Пезаро.

Той е доблестен кондотиер и участва в много войни на своето време, което не му попречва да бъде и меценат и мек управител на града, който му дължи изграждането на крепостта си.

Летописецът от Ферара Бернардино Дзамботи, по случай пристигането на Костанцо във Ферара през 1482 г., за да помогне на херцог Ерколе I д'Есте във войната срещу венецианците, го описва като „35-годишен, красив по тяло, здрав и с дух“. Той напуска Ферара малко преди пристигането на Алфонсо II Арагонски, херцог на Калабрия, с когото е в спор.

През 1475 г. се жени за Камила Марцано Арагонска, наречена „Ковела“, дъщеря на Марино Марцано, херцог на Сеса, княз на Росано, и на Елеонора Арагонска. Нямат деца. Тя е регентка от 1483 до 1489 г. на неговия извънбрачен син Джовани Сфорца от връзката му с Фиора Бони.

Умира на 19 юли 1483 г., официално „от flusso“, но хората твърдят със сигурност, че е бил отровен по политически причини. Наследен е от неговия извънбрачен син Джовани.

Монета с изображение на Джовани Сфорца

∞ 1475 за Камила Марцано Арагонска, нар. „Ковела“ († 1490), дъщеря на Марино Марцано, херцог на Сеса, княз на Росано, и на Елеонора Арагонска – извънбрачна и припозната дъщеря на краля на Неапол Алфонсо V Арагонски, от която няма деца.

Има двама извънбрачни синове:

  • Pompeo Litta, Attendolo di Cotignola in Romagna, във Famiglie celebri italiane, Torino, 1835
  • Sfòrza, Costanzo I, signore di Pesaro, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
  • Edoardo Rossetti, SFORZA, Costanzo, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 92, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2018
  • Costanzo Sforza, на condottieridiventura.it
  • SFORZA, на www.genmarenostrum.com
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Costanzo I Sforza в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​