Левски (област Варна)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Левски.
| Левски | |
  Левски  Левски | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 224 души[1] (15 март 2024 г.) 10,9 души/km² |
| Землище | 20,496 km² |
| Надм. височина | 324 m |
| Пощ. код | 9171 |
| Тел. код | 051539 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 43222 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община – кмет | Суворово Данаил Йорданов (ГЕРБ; 2019) |
Левски е село в Североизточна България. То се намира в община Суворово, област Варна и е населено от етнографската група ваяци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Левски се намира в източната част на Дунавската равнина. Отстои на 25 км западно от град Варна и на 8 км от Суворово. Надморската височина е 350 м. Климатът е умерено-континентален, силно повлиян от близостта на Черно море.
История
[редактиране | редактиране на кода]В района около Левски е имало римско селище. Трактористите откривали в нивите стари зидове.
Преди освобождението
[редактиране | редактиране на кода]Селото е основано през 1823[2] година от преселници от селата Голица и Еркеч.
Старото му име е Чатма. То идва от името на извор около, който е основано.
Хората в селото носели характерните носии от Еркеч и Голица. В началото на XX век жителите още били запазили и характерния ваяшки говор. В селото са идвали и записвачи на песни, тъй като били запазени еркечанските народни песни.
През 50-те години на XIX век в селото било открито първото училище. Преди Кримската война учител бил даскал Нойчо. От 1867 до 1870 учител в селото бил Д.Куртев, а от 1871 до 1875 – Т.Велчев от Котел. Според опис от 1871 в селото били изпратени 54 букварчета, числителници и др.
Според предания Левски е минавал през селото. Стари хора разказвали, че е идвал при човек на име Липчо. Той оседлал два коня и тръгнал заедно с Левски към Силистра. Няма намерени документи, които да споменават дали в селото е имало комитет.
След освобождението
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото е променено на Левски през 1934 при правителството на Кимон Георгиев.
През 1944 в селото идвали руски войници.
В миналото село Левски се е славело с големите си стада овце. Преди имало и много биволи – над 80, но постепенно изчезнали.
Войници от селото, загинали в Балканската война:
- Димо Костадинов Демирев – 8 пехотен приморски полк
- Добри Славев Марков – 44 пехотен тунджански полк
- Киро Неделчев Киров – 8 пехотен приморски полк
- Пею Костадинов – 44 пехотен тунджански полк
- Стойко Михайлов Стойков – 44 пехотен тунджански полк
- Стойчо Нанев Димитров – 8 пехотен приморски полк
- Цвятко Николов Маринов – 8 пехотен приморски полк
- Янчо Янев – 44 пехотен тунджански полк
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 177 | 100 |
| Българи | 156 | 88,13 |
| Турци | 8 | 4,51 |
| Цигани | – | – |
| Други | – | – |
| Не се самоопределят | 11 | 6,21 |
| Неотговорили | 2 | 1,12 |
Природа
[редактиране | редактиране на кода]Флора
Виреят типичните растения за Североизточна България и Черноморското крайбрежие. Срещат се жълт кантарион, синя метличина, черноморски пелин, глухарче, обикновена ралица, синя жлъчка, овчарска торбичка, бял равнец, кукувича прежда, бял оман, лайка, полски мак, бъз, коприва, папур и др.
Фауна
Има голямо разнообразие от птици. Срещат се мишелов, папуняк, синигер, чучулига, славей, авлига, селска лястовица, щъркел, яребица, пъдпъдък, пчелояд, скорец, гугутка, кълвач и др.
От бозайниците се срещат лисица, див заек, дива свиня, пор, невестулка, източноевропейски таралеж, къртица, сляпо куче и др.
Разпространени вредители са насекомите колорадски бръмбар, житен бегач, попово прасе.
Религии
[редактиране | редактиране на кода]В селото има православен храм „Св. Архангел Михаил“, построен през 2004 година. Старият е бил изоставен, защото му е паднал покривът. И днес могат да се видят неговите руини.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В центъра на селото се намират паметникът на Васил Левски построен през 1995 и читалище „Наука“, основано през 1927 година. Има четири парка изградени през 1967.
Съборът на селото е на 18 юли – рождената дата на Васил Левски.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Никола Радев (р. 1940) починал 2016 година, писател
- Яни Пеев, писател
- Бърна Иванова (родена 1927 – 2006), учителка, дългогодишен директор на редица училища във Варна, общественик в сферата на образованието, педагог
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Живот в два свята – 1980 – Яни Пеев
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ История на село Левски, архив на оригинала от 2 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140102195936/http://www.suvorovo.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=23&Itemid=31#start, посетен на 2 януари 2014
- ↑ „Справка за населението на село Левски, община Суворово, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-07-06. Посетен на 29 декември 2016.
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 29 декември 2016. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 декември 2016. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Информация за село Левски в сайта на град Суворово Архив на оригинала от 2014-01-02 в Wayback Machine.
- Загинали войници от село Левски през Балканската войнаАрхив на оригинала от 2014-01-09 в Wayback Machine.
- Статия за село Левски във вестник „Народно дело“[неработеща препратка]
| ||||||||||
