Никола Радев
| Никола Радев | |
| български писател | |
| Роден |
23 декември 1940 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Учил в | Литературен институт „Максим Горки“ |
| Работил | журналист, книгоиздател, писател |
| Литература | |
| Жанрове | повест, новела, мемоари |
| Дебютни творби | „Матроска обич“ (1964, сборник с новели) |
| Известни творби | „Когато господ ходеше по земята“ (1999) |
| Награди | „Михаил Шолохов“, „Людмил Стоянов“, „Станислав Сивриев“ |
Никола Радев е български писател.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 23 декември 1940 г. в село Левски, Варненско. През 1973 г. завършва Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. В продължение на седем години служи във военноморския флот и параходство „Български морски флот“ като първи помощник капитан и плава във всички райони на света. После работи като журналист и книгоиздател.
Десет години е бил директор на издателство „Профиздат“ и осем години — на издателство „Земя“. От 1999 до 2003 г. е председател на Съюза на българските писатели.
Автор е на 14 книги в общо 29 издания. По-значимите измежду тях са: „Маримани“, „Море на вторите бащи“, „Няма мъртва земя“, „Седем ключа на вода“, „Истина без давност“, „Залезът на морските вълци“, „Седмото весло“, „Когато господ ходеше по земята“. Превеждан е на немски, унгарски и руски.
Член на журито на националната награда „Иван Пейчев“ през 2009 г.[1] и негов председател през 2013 г.[2]
Умира на 16 юни 2016 г. в София.[3].
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]Удостоен е от Славянската литературна и артистична академия с Международната награда „Атлант на славянството“. През 2006 г. печели литературна награда на страните от ОНД „Михаил Шолохов“, с което става първият носител на наградата от страна извън общността. Носител е на Националните награди „Академик Людмил Стоянов“ и „Станислав Сивриев“, както и на Голямата литературна награда „Варна“ (за романа му „Седем ключа на вода“)[4].
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Матроска обич“. Новели. София, 1964.
- „Не се сбогувай“. София: Военно издателство, 1969, 86 с.
- „Маримани“. София: Военно издателство, 1971, 124 с.
- „Море на вторите бащи“. Повест. София: Военно издателство, 1976, 128 с.
- „Няма мъртва земя. Документална повест за моряка ремсист Димитър Савов – Такича“. София: Народна младеж, 1971, 102 с.
- „Седем ключа на вода“. София: Български писател, 1979, 134 с. (Народна младеж, 1987)
- „Солена синева“. Повести. София: Военно издателство, 1980, 186 с.
- „Der Traum des Kapitänleutnants Martinow“. Превод Wassilka Huhndorf. Berlin: Militärverlag der DDR, 1981
- „Истина без давност: Епизоди от антифашистката борба във варненския край през 1941-1944 година“. София: Партиздат, 1982, 137 с. (2 изд., Партиздат, 1985, 195 с.)
- „Залезът на морските вълци“. Повест. София: Български писател, 1987, 125 с.
- „Спасете нашите души. Роман в две повести“. София: Български писател, 1990, 172 с.
- „Седмото весло“. Повест. София: Факел, 1992.
- „Когато господ ходеше по земята“. Мемоари. София: Факел, 1999. (Христо Ботев, 2007; Жанет 45, 2015[5][6]).[7]
- Съставителство и редакция
- (съсъставител заедно с Марко Семов) „Народът пише книга за април“. Антология. София: Партиздат, 1981.
- (редактор; съставители Стоянка Кръстенова, Георги Ганчев и Мария Шишиньова) „Пантеон на безсмъртието: Сборник биографични очерци за загинали антифашистки дейци от Пазарджишки окръг“. Антология. София: Партиздат, 1983.
- (съсъставител заедно с Георги Ингилизов и Върбан Стаматов) „Българска маринистика“. Антология. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2002.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Светлин Пламенов, „Наградата „Иван Пейчев“ обедини поетични селения“ Архив на оригинала от 2011-08-06 в Wayback Machine., в. „Шуменска заря“, 16 декември 2009 г.
- ↑ „Антонин Горчев е тазгодишният носител на Националната награда „Иван Пейчев“, topnovini.bg, 16.12.2013 г.
- ↑ „Почина писателят маринист Никола Радев“, в-к „24 часа“, 17 юни 2016 г.
- ↑ „Никола Радев обича морето и хубавото вино“, интервю на Галина Минчева, в-к „Сега“, 18 януари 2003 г.
- ↑ „Когато господ ходеше по земята“ на сайта на издателство „Жанет-45“.
- ↑ Откъс от „Когато господ ходеше по земята“ на сайта на издателство „Жанет-45“ (pdf) Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine..
- ↑ Откъси от „Когато господ ходеше по земята“ Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine., сп. „Антимовски хан“, 2015, кн.2.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „В памет на Никола Радев“, Портал за култура, изкуство и общество, 17 юни 2016
- „Никола Радев: Животът на писателя е ад“, интервю на Иван Матанов и Исак Гозес, в-к „Стандарт“, 29 май 2014
- Произведения на Никола Радев в
Моята библиотека - „Когато господ ходеше по земята“ (цялата книга) в Словото
- Разкази на Никола Радев:
- „Ая“
- „Хамсин“ Архив на оригинала от 2003-09-18 в Wayback Machine.
- Никола Радев в Литернет
- Никола Радев в Литературен свят
|
