Параходство „Български морски флот“
| Параходство „Български морски флот“ | |
| Тип | Акционерно дружество[1] |
|---|---|
| Индустрия | Товарен транспорт |
| Основаване | 1892 г. |
| Седалище | Варна,  България |
| Служители | 765 (2014) |
| Продукти | Воден транспорт |
| Годишни приходи | 229 млн. лева (2014) |
| Чиста печалба | -19 млн. лева (2014) |
| Сума на баланса | 1180 млн. лева (2014) |
| Собственик | „Кей Джи Маритайм Шипинг“ (70%) Република България (30%) |
| Уебсайт | https://www.navbul.com/bg/ www.navbul.com/(...)ul.com/bg/ |
Параходство „Български морски флот“ АД, съкратено БМФ, използващо и търговската марка Навибулгар (изписвано на латински: Navibulgar, съкратено от превода на френски: Navigation Maritime Bulgare), е компания за морски превози (товарни и пътнически) със седалище във Варна. Тя е най-голямата корабна компания в България.
История
[редактиране | редактиране на кода]Държавно параходство „Български морски флот“ е създадено през 1948 година на основата на основаното през 1892 година и национализирано през 1947 година Българско търговско параходно дружество. В самото начало на дейността си то има голям търговски успех, включвайки се активно в превоза на имигранти за Израел, но след това развитието му е ограничено. По-бърз растеж е постигнат през 60-те години, когато флотът на предприятието нараства изключително бързо и през 1966 година достига 325 хиляди тона. По това време параходството превозва 65% от общите и 100% от масовите товари, напускащи или влизащи в страната. През 1963 – 1964 година е извършено първото околосветско плаване на български търговски кораб.[2]
През 1967 година „Български морски флот“ купува луксозния круизен кораб „Оушън Монарк“, който е използван в продължение на няколко години от „Балкантурист“ под името „Варна“.[3] През 1969 година предприятието получава и корабите на закрития „Тексим“, като тонажът на флота му достига 386 хиляди тона.[2] През 70-те години отново се стига до стагнация, дори в сравнение с други социалистически страни.[2]
БМФ закупува Варненската корабостроителница за 16,1 милиона щ.дол. през 2002 г.[4] Параходството е приватизирано през 2008 година, като контролният пакет акции е придобит от германско-българския консорциум KG Maritime („Кей Джи маритайм шипинг“) за 440,1 млн.лв[5]. „Кей Джи маритайм шипинг“ е собственост на акционерното дружество „Кей Джи маритайм партнърс“ и на компанията „Адванс пропъртис“, които притежават съответно 70 и 30 %. От своя страна „Адванс пропъртис“ е собственост на братята Кирил и Георги Домусчиеви[5].
Приходите на БМФ през 2014 г. са на стойност 229 млн. лева, а персоналът му наброява 765 души.
Флот
[редактиране | редактиране на кода]Компанията постоянно обновява своя флот. Сред последните придобивки на параходството е нов кораб за 30 000 тона, закупен през юни 2012 г.[6] Разполага с флот от следните 70 съда:
- 46 кораба за насипни товари,
- 9 контейнеровоза,
- 5 танкера (за нефт и химикали),
- 10 съда за комбинирани товари.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.navbul.com
- ↑ а б в Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 165 – 170.
- ↑ old-www.naval-acad.bg
- ↑ Navibulgar Finalizes Varna Shipyard Acquisition // Marine Link. Посетен на 11 март 2013.
- ↑ а б Агенцията за приватизация одобри продажбата на БМФ // Дневник. Посетен на 12 май 2016
- ↑ NaviBulgar gets its new 30 700-tonne ship // Europost. Архивиран от оригинала на 2016-03-03. Посетен на 7 март 2013.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
