Направо към съдържанието

Владислав Варненчик (булевард във Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Владислав Варненчик.

Владислав Варненчик
— булевард —
Булевардът и центъра на града, 1910
Булевардът и центъра на града, 1910
43.2228° с. ш. 27.8697° и. д.
43.2048° с. ш. 27.9108° и. д.
Местоположение във Варна
– начало, – край
ГрадВарна
РайонЦентър, Младост
Дължина4700 m
Носи името наВладислав Варненчик
Стари именаТаш-йолу[1]
1888 – „Владислав“
1944 – „Ал. Стамболийски“
1945 – „Йосиф Сталин“
1956 – „Карл Маркс“[2]

„Владислав Варненчик“ е основен радиален булевард във Варна, който преминава през града в посока запад-изток. Той започва като продължение на Автомагистрала „Хемус“ и завършва с площад „Независимост“ пред Варненската катедрала във Варненския център.[3] Негово продължение на северозапад е булевард „Мария Луиза“, а по югозападния радиус – бул. „Христо Ботев“.

През 1935 г. „Владислав“ е най-дългата пътна артерия на града, като за първи път получава това име през 1888 г. в чест на полско-унгарския крал Владислав III, загинал в края на 1444 г. недалеч от началото на днешния булевард. Преди Освобождението пътят изцяло е постлан с калдъръм и е познат като Таш-йолу,[4] Каменния път. Към 1900 г. по улицата се редуват едноетажни дюкяни и работилници, предлагащи по-евтина търговска продукция в сравнение с първокласните магазини по „Преслав“ и бул. „Княз Борис I“. Преди построяването на сградата на Централната поща на тази улица от 1879 г. се разполага мъжкото начално училище „Св. Методий“, а от 1889 – и девическото „Св. Наум“. Тази учебна сграда оцелява като Куклен театър и Дом на учителя до 1975 и тогава е единствената сграда на булеварда, останала от ХIХ век. След Първата световна война до 1924 улицата е регулирана и значително разширена, като благодарение на дарители на нея се настаняват Родилният дом и Тракийският дом.

Северна страна
Южна страна