Слава (подводница)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Слава.
Слава 84 | |
Клас и тип | подводница тип „Ромео“ |
---|---|
Служба | |
Спуснат на вода | 1959 г. |
Влиза в строй | 1960-те години |
Изведен от експлоатация | ноември 2011 г. |
Основни характеристики | |
Дължина | 76 m |
Ширина | 7 m |
Газене | 6 m |
Задвижване | 2 дизелови и 2 електродвигателя |
Скорост (надводна) | 15,3 възела |
Скорост (подводна) | 13,2 възела |
Максимална дълбочина | 300 m |
Екипаж | 54 души |
Въоръжение | |
Торпедно въоръжение | 6 торпедни апарата на носа и 2 на кърмата |
Слава 84 в Общомедия |
Подводница „Слава“ | |
Музеи в България | |
Изглед към подводницата, 2021 г. | |
Местоположение | Белослав |
---|---|
Тематика | военно дело |
Основан | август 2020 г. |
Работно време | |
Лятно работно време | 10:00 – 14:00 ч. (почивни дни: понеделник) |
Зимно работно време | 10:00 – 14:00 ч. (почивни дни: понеделник) |
Местоположение в Белослав | |
Подводница „Слава“ в Общомедия |
„Слава“ е подводница на военноморския флот на България.
Произведена е в Съветския съюз по проект „633“ или НАТО-клас „Ромео“ през 1959 г.[1] Носи името „Ленински комсомол“ до 1991 г., когато е преименувана.[2][3] В българските ВМС влиза на въоръжение през декември 1985 г.[3] Първият ѝ командир под български флаг е капитан лейтенант Дарин Матеев.[2] През 1989 г. „Слава“ е обявена за „подводна лодка първенец на ВМС“. През 1990-те години не се използва активно, поради привършване на ресурса на батерията, която бива сменена през 1998 г.[4] След влизането на България в НАТО подводницата участва в множество съвместни учения, като през 2007 г. участва в учение за спасяване на екипаж на аварирала подводница, завършило успешно. Най-дългогодишният ѝ командир е кап. I ранг Камен Кукуров.[3]
„Слава“ е дълга 76 m, широка – 7 m, има дълбочина на газене 6 m. Максималната дълбочина на потапяне е 300 m. Развива максимална скорост на повърхността 15,3 възела, а под вода – 13,2 възела. Силовата установка е от 2 дизелови и 2 електродвигателя, които задвижват 2 винта. Подводницата разполага с 6 торпедни апарата на носа и 2 на кърмата. Общо 54 души екипаж се грижат за управлението, поддържането на системите и въоръжението.
На официална церемония през ноември 2011 г. подводницата е извадена от състава на Военноморските сили и дарена на община Варна. На 29 ноември 2019 г. подводницата е пребазирана в пристанището в Белослав, в близост до Музея на стъклото, а от август 2020 г. е превърната в музей и е отворена за посещения.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Последната българска подводница „Слава“ е заплашена от гибел
- ↑ а б Военноморските сили се разделиха с подводница „Слава“, архив на оригинала от 22 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140122044756/http://www.maritime.bg/2011/11/01/podvodnica-slava-spuskane-flag-voennomorski-sili/, посетен на 18 юли 2017
- ↑ а б в “Слава” потопи в историята и подводното плаване – Труд
- ↑ Подводници проект 633
- ↑ Последната българска подводница става музей (видео)