Синя метличина
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
- Синчец пренасочва насам. За селото в Южна България вижте Синчец (село).
Синя метличина | ||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||
Синя метличина в Общомедия | ||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Синята метличина (Centaurea cyanus), известна още като цианодишаща метличина, цианометличина, цианоплевел, цианодишащ плевел, или често наричана само „синчец“, е едногодишен вид от рода Метличина. Има сивозелено стъбло, продълговати листа и тъмносини съцветия. Израства между 30 и 90 cm на височина. Цъфти от май до юли.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Синята метличина расте из посевите като плевел, рядко – по синори и изоставени места. Разпространено е от низините докъм 1800 m надморска височина. Среща се в Югоизточна Европа, натурализирано в цяла Европа (без крайния север и запад).
Употребяема част
[редактиране | редактиране на кода]За лечебна цел се използват само сините цветове (Flores Cyani), без обвивните листчета на кошничката. Сушат се на сянка (или в сушилни), защото цветовете избледняват при сушене на слънце и загубват терапевтичната си стойност.
Химичен състав
[редактиране | редактиране на кода]Цветовете съдържат антоцианини (гликозида цианин), кумарини (цихорнин, който е гликозид на ескулетина), флавоноиди, горчивия гликозид центаурин, слузни вещества, микроелементи и др.
Лечебни свойства
[редактиране | редактиране на кода]Синята метличина действа апетитовъзбуждащо, жлъчегонно и диуретично. Препоръчва се прилагането на метличината при изтощени от дълго заболяване болни, при безапетитие от най-различен произход, както и при заболявания на бъбреците и на пикочоотделителните пътища (нефрити, нефрозонефрити, нефролитиаза, уретрити и цистити). Препоръчва се и при заболявания на жлъчните пътища. Народната медицина препоръчва използването на извлеци от метличина и при възпалителни заболявания на бронхите, при магарешка кашлица, при обструктивен бронхиален синдром като отхрачващо и противовъзпалително средство.
Начин на употреба
[редактиране | редактиране на кода]От цветовете се прави запарка, като 1 чаена лъжичка от тях се заливат с 250 мл вряща вода. След като изстине и се прецеди, запарката се изпива на 3 пъти преди ядене. Могат да се приготвят и течни екстракти с 40° алкохол.
Синята метличина се прилага и външно – при заболявания на кожата и за промивка при възпаление на очите.
Нежелани ефекти: Тъй като метличината съдържа силно активни съединения с цианова съставка се налага внимание при използването ѝ.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]