Синя жлъчка
| Синя жлъчка | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||
| Синя жлъчка в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Синя жлъчка, синя млечка или цикория (Cichorium intybus) е многогодишно растение от семейство Сложноцветни. Среща се в България и е разпространено в ниските части на цялата страна, край пътища, сухи ливади, а също и като плевел в житните култури. Съдържа гликозиди, които оказват лечебно действие при храносмилателни разстройства и проблеми с дихателната система. В много страни се отглежда като културно двугодишно растение (кореноплодна цикория), най-вече заради корените, които са по-месести и много едри.[1]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Синята жлъчка е двугодишно или многогодишно тревисто растение, достигащо на височина 20 – 100 cm. Коренът е вретеновиден до надебелен подобно на ряпа и достига до 1,5 м.[1] Стъблото е разклонено. Приосновните листа са събрани в розетка на къси дръжки. Формата им е обратнояйцевидна, перестонарязана или наделена. Стъблените листа са приседнали и стъблообхващащи. Цветните кошнички са многобройни, събрани на групи от по 2-5 или единични. Цветовете са с небесносин цвят, а рядко могат да са бели или розови. Цъфти в периода юни – октомври[2]. Цикорията е студоустойчива и изисква прохладен, влажен климат.[3]
|
Корените съдържат инулин (40–60%), гликозида интибин (до 0.20%), на който се дължи горчивия вкус, до 20% левулоза, белтъчни вещества, до 9% фруктоза, до 7% пентозаини, холин, смоли, дъбилни горчиви вещества, тлъсто масло, ензими и др. Листата съдържат инулин, калий, фолиева киселина, а млечния сок – сесквитерпенови лактони лактуцин и лактукопикрин, тараксастерол, каучук и др. Цветовете – кумариновия гликозид цикорин, който при хидролиза се разгражда на ескулегин (цихоригенин) и глюкоза. Семената съдържат протокатехинов алдехид.
Растението е познато в две форми – салатна, която се отглежда заради листата си, и кореновидна, култивира се главно заради кореноплодите.
Употреба
[редактиране | редактиране на кода]Билка
[редактиране | редактиране на кода]Корените и стръковете на растението се събират, тъй като спомагат храносмилателната система. Надземната част на растението се бере през цъфтежа (юли–август), а корените се изваждат август-септември. Изсушени, частите от растението могат да се използват за чай. В българската народна медицина синята жлъчка се употребява при кашлица, треска, ангина, захарен диабет, цироза, бодежи в гърдите, епилепсия, трудно уриниране и уриниране на кръв, оскъдна и болезнена менструация, хемороиди, подагра, виене на свят, пясък в бъбреците и пикочния мехур, нарушено храносмилане, стомашни болки, гастрит, язва на стомаха, чернодробни и жлъчни заболявания и болести на далака.[1]
Храна
[редактиране | редактиране на кода]Опечен и смлян, коренът се използва като заместител на кафето (основна съставка на „Инка“), чийто аромат (дължащ се на разпаднатия до оксиметилфурфурол инулин) се доближава до аромата на истинското кафе. Листата на синята жлъчка могат да се използват за салата.
Страните, в които цикорията култивирана като зеленчукова храна, са известни различни сортове – радичо, Витлуф, Експрес, Бланка и Екстрема.[3]
| Сурова цикория Chicory, witloof, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Infopharma_admin. Синя жлъчка // 2015-05-11. Посетен на 2024-08-29.
- ↑ Cichorium intybus, Особености на вида
- ↑ а б Цикория (Синя жлъчка) // Посетен на 2024-08-29.
