Направо към съдържанието

Кърчово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кърчево)
Тази статия е за селото в Гърция. За града в Република Северна Македония, наричан понякога Кърчово, вижте Кичево.
Кърчово
Καρυδοχώρι
— село —
Улица в Кърчово
Улица в Кърчово
Гърция
41.314° с. ш. 23.5795° и. д.
Кърчово
Централна Македония
41.314° с. ш. 23.5795° и. д.
Кърчово
Сярско
41.314° с. ш. 23.5795° и. д.
Кърчово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСинтика
Географска областМървашко
Надм. височина802 m
Население121 души (2001)
Пощенски код623 00
Телефонен код23230-6

Кърчово или Кърчево (на гръцки: Καρυδοχώρι, Каридохори, катаревуса: Καρυδοχώριον, Каридохорион, в превод орехово село, до 1927 Κίρτσοβο/ν[1]) е село в Република Гърция, дем Синтика на област Централна Македония, със 121 жители (2001).

География

[редактиране | редактиране на кода]

Кърчово е село в историко-географската област Мървашко, разположено в южното подножие на планината Славянка на десния бряг на река Белица в малка живописна котловина. Отстои на 27 километра североизточно от град Валовища и на 7 километра източно от Крушево.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от личното име Кърчо, което вероятно е от старобългарския корен кръч – в кръчии, крьчии – работник-рудар. Сравнимо е селищното име Кричим, което бежанците произнасят Кърчим. Жителското име е къ̀рчовя̀нин, къ̀рчовя̀нка, къ̀рчовя̀не или къ̀рчовалѝя, къ̀рчовалѝйка, къ̀рчовалѝи.[2]

Средновековие

[редактиране | редактиране на кода]
Кърчевският надпис, състояние в 2018 г.

Кърчово е едно от старите рударски селища в областта Мървашко. Източно от селото личат развалините от средновековната крепост Крицува (Кърчово) и църквата „Свети Атанас“ („Свети Костадин“). Крепостта е построена по заповед на цар Калоян (1197 – 1207) и е посочена в известния Кърчевски надпис. Надписът е изсечен от името на великия дук Врана в края на 1204 или началото на 1205 година и има следния текст:

„ Аз, Врана, велик дука, направих крепостта Крицува на [21] ден от месец май по искане на цар Калоян. “

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година селото е отбелязано под името Кърчова със 131 джизие ханета (домакинства).[3]

До втората половина на XIX век селото е един от най-големите доставчици на желязна руда в Мървашко. В Кърчово са работили две пехци и един самоков – и трите общински. Самоковът е спрял да функционира към края на XIX век. След западане на рударската индустрия, населението се занимава със скотовъдство и малко земеделие.

Кърчово има съществен принос в църковно-националните борби на българите в Източна Македония през XIX век. По думите на Васил Кънчов:

„ В селата Крушево, Кърчово и други някои в черквите им се е чело по славянски от старо време.[4] “

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Кърчово (Kërtchovo) е посочено като село със 176 домакинства с 580 жители българи.[5]

През 1891 година Георги Стрезов пише:

„ Кърчово, ¾ часа от Крушово, при подножието на Цървилово, клон на Лялята. Понеже почвата е камениста, селянете най-много се занимават със скотовъдство; има и въгляре. В това село и в Крушово около 8 къщи и днес се занимават с добиванье желязо. Църква и училище български; до 50 ученика с 1 учител. 180 български къщи. В това село при църквата Св. Атанас е намерен надпис...[6] “

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Кърчово брои 1150 българи.[7] След учредяването на Българската екзархия през 1870 година цялото село става екзархийско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Киричово има 1424 българи екзархисти. В селото функционира 1 българско начално училище с 1 учител и 48 ученици.[8]

В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Елена Димитрова с непълно педагогическо образование.[9]

Кърчово е освободено от османска власт от Седма рилска дивизия през октомври 1912 година по време на Балканската война. Тридесет и шест души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Междусъюзническата война в 1913 година половината селото е разорено от гръцката армия, а част от населението му е избито.[11] След войната то попада в пределете на Гърция.

През 1913 и 1918 година цялото население на селото, с изключение на 10 – 15 гръкомански семейства се изселва в България – главно в Свети Врач и района (най-вече в село Петрово), Белица, Неврокоп и други.[12] На тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година Кърчово има смесено население от местни хора и бежанци – 43 бежански семейства със 160 души.[13]

В 1927 г. името на селото е променено на Каридохорион.[14]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Стоян Божов
Революционерът Г. Кърчовалията.
Родени в Кърчово
  • Георги Башлиев, български революционер, деец на ВМОРО[15]
  • Георги Чалъков (1862 – ?), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец[16], жив към 1918 г.[15]
  • Димитър Попбожов, български духовник и революционер
  • Димитър Тилков, български общественик и революционер
  • Илия Цирункаров (1892 – 1915), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[17]
  • Илия Кърчовалията (1856 – 1918, Илия Аргиров), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Козма Лесновски (? – 1907), български духовник, архимандрит, и революционер
  • Митьо Илиев (1882 – 1932, Мито Дедо Илиев), български революционер, войвода на ВМРО
  • Паско Ангелов, 27-годишен, земеделец, Нестроева рота на 4 битолска дружина[18]
  • Симеон Ангелов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, земеделец, 4 ротана 4 битолска дружина[19]
  • Симеон Божов, български просветен деец, подофицер
  • Стоян Божов (1864 – 1903), български просветен деец, фолклорист, революционер
  • Стоян Гадъков (1865 – 1901), български революционер от ВМОРО
  • Стоян Сурлев, български революционер, деец на ВМОРО,[20] македоно-одрински опълченец в четата на Георги Занков[21]
  • Стоян Тилков (1870 – ?), български просветен деец, преподавател в Софийския университет
Починали в Кърчово

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  • Mitrinov, G., E. Moutafov. The inscription on the front of the bell tower of the Valovishta District. – Papers of BAS. Humanities and Social Sciences. Vol. 2, No 1-2, 2015, pp. 24–31. ISSN 2367-6248.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 149.
  3. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 227.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 106.
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 134 – 135.
  6. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 853.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  9. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 157.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
  11. ↑ Иванов, Йордан. „Населението в югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)“. София, 1917, стр.22.
  12. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 26.
  13. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 99.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 795.
  17. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 32
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
  20. ↑ Баждаров, Георги. Моите спомени. София, 2001. с. 72 - 73.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 683.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кърчово&oldid=12415852“.