Направо към съдържанието

Карл Вендлингер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карл Вендлингер
Karl Wendlinger
Роден
Куфщайн, Австрия
Националност Австрия
Кариера
Активност1991 – 1995
ОтбориЛейтън Хаус,
Марч,
Заубер
Състезания42 (41)
Шампион-
Победи-
Подиуми0
Точки14
Първи позиции-
НБО-
Първи старт1991 ГН Япония
Последен старт1995 ГН Австралия
Карл Вендлингер в Общомедия

Карл Вендлингер (на немски: Karl Wendlinger) е австрийски автомобилен състезател и пилот от Формула 1.

Вендлингер стартира кариерата си в картинг и във Формула Форд преди да участва в германската Формула 3 през 1988. След като финишира на десета позиция в този встъпителен сезон, Вендлингер печели феновете през 1989, след като е нает от спортните автомобили на Мерцедес-Бенц през 1990.

Кара за Заубер-Мерцедес C11 заедно със Михаел Шумахер, Хайнц-Харолд Френтцен, Мауро Балди и Жан-Луи Шлесер, като завършват на пета позиция за Световения шампионат за спортни автомобили през 1990.

През 1991 той продължава да се състезава за Мерцедес – заедно с програмата на Хелмут Марко във Формула 3000. Преди края на сезона шефът на Мерцедес Йохен Неерпаш определя двама пилоти да се състезават във Формула 1. Шумахер участва като пилот на Джордан преди да започне да се състезава за Бенетон, а Вендлингер получава възможност да се състезава за Лейтън Хаус в последните две състезания за сезона.

Лейтън Хаус/Марч (1991/1992)

[редактиране | редактиране на кода]

Дебютът на австриеца във Формула 1 е в Голямата награда на Япония на Судзука. Класира се 22-ри от общо 26 състезатели, след като отпада още на първия завой заедно със Джей Джей Лехто, Андреа де Чезарис и Емануеле Пиро. На второто си състезание на Аделейд се завърта в дъжда. Все пак той се класира на 20-а позиция на две обиколки от Айртон Сена, след като състезанието е спряно поради завъртания на някои от пилотите включително и втория Найджъл Менсъл.

През 1992 Вендлингер е задържан в новосформирания отбор Марч заедно с французина Пол Белмондо. Най-връхната точка за австриеца е Голямата награда на Канада в Монреал, където Вендлингер завършва четвърти в състезанието, затворен с обиколка от победителя Герхард Бергер. Това е най-високият резултат на Марч, което не е достатъчно за отбора да остане във Формула 1 и през 1993. С трите точки спечели от Канада той завършва на 12-позиция пред познати имена като Иван Капели, Тиери Бутсен и Джони Хърбърт.

През 1993 Вендлингер се събира с Петер Заубер, чийто отбор е поканен да участва във Формула 1. Вендлингер завършва четвърти в Монца за Голямата награда на Италия. Другите му точки са в Португалия, Канада и Унгария приблизително на пета и шеста позиция. Австриецът пак завършва сезона на 12-а позиция със седем точки, на две точки и позиция пред по-опитния финландец Джей Джей Лехто, който по-късно е заменен от Хайнц-Харолд Френцен за сезон 1994.

За Вендлингер сезонът тръгва добре с 6-о място в Интерлагос, 4-та позиция в Имола за Голямата награда на Сан Марино, което ще се запомни със смъртта на Айртон Сена и на сънародника му и приятел на Герхард Бергер, Роланд Ратценбергер.

Формула 1 никога не е била в такава ситуация след като в регламента за сезон 1994 са изключени ABS, тракшън и лаунч контрол и много други.

По време на първата тренировка болидът C13 на Карл Вендлингер губи контрол на шикана Нювел след излизането от тунела с висока скорост. Без спирачки Заубер-ът се удря отстрани в стената с голяма сила. Главата на Вендлингер се блъска с пълна с вода бариера, облицована със стена, от което голяма част на кокпита е разрушена. Докторите на ФИА намират Вендлингер в безсъзнание, но без опасност за живота, и той по-късно се стабилизира, след като прекарва няколко седмици в кома.

Вендлингер се завръща следващата година, след като от Заубер му дават втори шанс да се докаже във Формула 1. Но когато идва време пилотите да пристигнат в Монако, където преди година претърпя тежкия инцидент, в който едва не губи живота си, е заменен от Жан-Кристоф Булион за няколко състезания, за да не се повтори случилото се през 1994 г.

Венлингер се завръща отново на волана на C14 за последните две състезания в Япония и Австралия, след като Булион записва слаби резултати спрямо добрите представяния на Хайнц-Харолд Френцен. Обаче завръщането му е разочароващо и той напуска Формула 1, след като Петер Заубер взима Джони Хърбърт за следващия сезон.

След напускането се отдава най-вече на състезания от спортни и туристически автомобилни серии, като печели Световния шампионат на ФИА GT заедно с Оливие Берета и участва в ДТМ.

Резултати от Формула 1

[редактиране | редактиране на кода]
Година Отбор Шаси Двигател 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 WDC Точки
1991 Лейтън Хаус Рейсинг Лейтън Хаус CG911 Илмор V10 USA
BRA
SMR
MON
CAN
MEX
FRA
GBR
GER
HUN
BEL
ITA
POR
ESP
JPN
Ret
AUS
20
НК 0
1992 March F1 Марч CG911 Илмор V10 RSA
Ret
MEX
Ret
BRA
Ret
ESP
8
SMR
12
MON
Ret
CAN
4
FRA
Ret
GBR
Ret
GER
16
HUN
Ret
BEL
11
ITA
10
POR
Ret
JPN
AUS
12-и 3
1993 Заубер Заубер C12 Заубер V10 RSA
Ret
BRA
Ret
EUR
Ret
SMR
Ret
ESP
Ret
MON
13
CAN
6
FRA
Ret
GBR
Ret
GER
9
HUN
6
BEL
Ret
ITA
4
POR
5
JPN
Ret
AUS
15
12-и 7
1994 Заубер Мерцедес Заубер C13 Мерцедес V10 BRA
6
PAC
Ret
SMR
4
MON
DNS
ESP
CAN
FRA
GBR
GER
HUN
BEL
ITA
POR
EUR
JPN
AUS
19-и 4
1995 Ред Бул Заубер Форд Заубер C14 Форд V8 BRA
Ret
ARG
Ret
SMR
Ret
ESP
13
MON
CAN
FRA
GBR
GER
HUN
BEL
ITA
POR
EUR
PAC
JPN
10
AUS
Ret
НК 0