Направо към съдържанието

1992 Голяма награда на Монако

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Монако
Монте Карло
Дължина писта3.328 km
Обиколки78
Състезание259.584 km
Дата31 май 1992
ВремеСухо
Победител
Пилот
– време
Айртон Сена
1:50:59.372
Полпозишън
Пилот
– време
Найджъл Менсъл
1:19.495
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Найджъл Менсъл
1:21.598 (74)
1992 Голяма награда на Монако в Общомедия

1992 Голяма награда на Монако е 39-о за Голямата награда на Монако и шести кръг от сезон 1992 във Формула 1, провежда се на 31 май 1992 година по улиците на Монте Карло, Монако.

Преди началото на ГП на Монако, президента на Ферари, Лука ди Монтецемоло трябваше да обяви позицията на Иван Капели в отбора като „сигурна“, въпреки острите критики от италианското списание Аутоспринт, относно представянето на Капели от началото на сезона. Аутоспорт обявиха в четвъртък преди състезанието, че Капели ще бъде вероятно заменен от тест-пилота на Ферари и състезател за отбора на Минарди Джани Морбидели, тъй като се заемаше с тестовите ангажименти със Скудерията. Ферари от своя страна отговориха, че Капели е „на почивка“, но италианеца отрече. Лотус пуснаха на разположение и втория болид 107 за Мика Хакинен, след като само единия болид е за Джони Хърбърт за ГП на Сан Марино.

За шести пореден път Найджъл Менсъл с Уилямс отново е най-бърз в квалификациите, постигайки време от 1:19.495 като британеца определи времето си като „напълно чиста обиколка“. Съотборникът му Рикардо Патрезе се класира втори, въпреки че е блокиран от Ларус-а на Бертран Гашо в една от бързите си обиколки. Аертон Сена с Макларън се нареди трети пред Ферари-то на Жан Алези. След тях са Герхард Бергер, Бенетон-ите на Михаел Шумахер и Мартин Брандъл, Иван Капели, Джони Хърбърт и Тирел-а на Андреа де Чезарис. За отбора на Андреа Мода това е успех, след като чрез Роберто Морено успяха да минат пре-квалификациите, както и да се класират за състезанието на 26-а позиция, въпреки че в четвъртък бразилеца е 20-и.

Времето за състезанието е облачно, но сухо. В 30 минутната загрявачна сесия преди състезанието, Рикардо Патрезе е най-бърз, докато Менсъл остана пети. Изненадващо, Микеле Алборето класира своя Футуърк на втора позиция, докато съотборника му Агури Сузуки, трябваше да постъпи в болница след тежък инцидент на завоя Табак.

25 болида застанаха на старта, след като Джани Морбидели не успя да потегли по време на загрявачната обиколка, и трябваше да стартира от боксовете. Сена успя да мине пред Патрезе на завоя Сент Дево, както това стори и Шумахер срещу Бергер. Стартиралият от 18-а позиция, Пиерлуиджи Мартини е първият отпаднал, след като вряза Далара-та в огражденията. Морбидели се върна на трасето, но само след обиколка той трябваше на напусне с повреда по скоростната кутия като същия проблем сполетя и Марч-а на австриеца Карл Вендлингер. Стефано Модена заби задната лява гума на своя Джордан в седмата обиколка и той също трябваше да напусне състезанието.

През това време Роберто Морено успя да мине на 19-а позиция, преди да се прибере в бокса в 11-а обиколка, след проблем по двигателя Джъд на своята Андреа Мода. Шумахер и Алези водеха люта битка за четвъртото място и в 12-а обиколка германеца се опита да мине пред Ферари-то на фибата. Двата болида се докосват, което нанася повреда в електронната кутия на болида на Алези, който продължи в надпреварата на пета позиция след 16 обиколки. Шумахер успя да мине пред Алези, преди французина да отпадне в 28-ата обиколка, пращайки Бергер на пета позиция. Австриеца водеше битка с втория Бенетон, пилотиран от Мартин Брандъл, но британеца направи грешка на шикана, което повреди предното му крило и трябваше да спре в бокса. Хърбърт преустанови участието си, след като заби задницата на своя Лотус в мантинелата на завоя Разкас в 18-а обиколка.

В 32-рата обиколка Бергер се прибра в бокса след повреда по скоростната кутия, което прати Капели и Футуърк-а на Микеле Алборето в точките. В 60-а обиколка Алборето направи грешка и се завъртя пред Макларън-а на Сена като двамата се разминаха от инциндент, за разлика от 10-секундна разлика за бразилеца. Благодарение на завъртането отстрана на Алборето, Мартин Брандъл се върна в зоната на точките на 6-а позиция, преди да спечели още една след грешка на Иван Капели, което повреди кормилното рамо на своето Ферари, както и да прати задна лява гума извън мантинелата, паркирайки на опасно място. Гашо със своя Ларус-Вентури мина позиция напред след отпадането на Капели.

Менсъл водеше с голяма преднина пред Сена, преди изненадващо да спре в бокса в 70-а обиколка, поради хлабав болт на една от гумите. Неговият му престой е дълъг, което прати Сена на първа позиция, седем обиколки до финала. За само две обиколки Найджъл намали разликата от 5.2 на 1.9 секунди, благодарение на новите си гуми, както и най-бърза обиколка, което е две секунди по-бърза от тази на Сена. Двамата водеха битка за водачеството в последните три обиколки, но Менсъл не успяваше да намери пролука, всеки път когато е близо до скоростната кутия на болида на Сена. Накрая Аертон удържа позицията си на финала, печелейки петата си победа в Монако, изравнявайки постижението на Греъм Хил. Рикардо Патрезе финишира трети след като води оспорвана борба с Бенетон-а на Михаел Шумахер през по-голямата част от състезанието. Пети и шести съответно завършиха Мартин Брандъл и Бертран Гашо.

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1 Айртон Сена Макларън-Хонда 78 1:50:59.372 3 10
2 5 Найджъл Менсъл Уилямс-Рено 78 + 0.215 1 6
3 6 Рикардо Патрезе Уилямс-Рено 78 + 31.843 2 4
4 19 Михаел Шумахер Бенетон-Форд 78 + 39.294 6 3
5 20 Мартин Брандъл Бенетон-Форд 78 + 1:21.347 7 2
6 29 Бертран Гашо Ларус-Ламборджини 77 + 1 Об. 15 1
7 9 Микеле Алборето Футуърк-Муген-Хонда 77 + 1 Об. 11
8 23 Кристиан Фитипалди Минарди-Ламборджини 77 + 1 Об. 17
9 21 Джей Джей Лехто Далара-Ферари 76 + 2 Об. 20
10 26 Ерик Комас Лижие-Рено 76 + 2 Об. 23
11 10 Агури Сузуки Футуърк-Муген-Хонда 76 + 2 Об. 19
12 25 Тиери Бутсен Лижие-Рено 75 + 3 Об. 22
Отп 28 Иван Капели Ферари 60 Завъртане 8
Отп 2 Герхард Бергер Макларън-Хонда 32 Ск.кутия 5
Отп 11 Мика Хакинен Лотус-Форд 30 Ск.кутия 14
Отп 27 Жан Алези Ферари 28 Ск.кутия 4
Отп 33 Маурисио Гужелмин Джордан-Ямаха 18 Ск.кутия 13
Отп 12 Джони Хърбърт Лотус-Форд 17 Завъртане 9
Отп 34 Роберто Морено Мода- Джъд 11 Двигател 26
Отп 4 Андреа де Чезарис Тирел-Илмор 9 Ск.кутия 10
Отп 15 Габриеле Таркини Фондметал-Форд 9 Двигател 25
Отп 32 Стефано Модена Джордан-Ямаха 6 Завъртане 21
Отп 3 Оливие Груяр Тирел-Илмор 4 Трансмисия 24
Отп 16 Карл Вендлингер Марч-Илмор 1 Ск.кутия 16
Отп 24 Джани Морбидели Минарди-Ламборджини 1 Ск.кутия 12
Отп 22 Пиерлуиджи Мартини Далара-Ферари 0 Завъртане 18
НКв 7 Ерик ван де Пуле Брабам-Джъд
НКв 8 Деймън Хил Брабам-Джъд
НКв 14 Андреа Киеза Фондметал-Форд
НКв 17 Пол Белмондо Марч-Илмор
DNPQ 30 Укио Катаяма Ларус-Ламборджини
DNPQ 35 Пери Маккарти Мода-Джъд

Класиране след състезанието

[редактиране | редактиране на кода]
Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Найджъл Менсъл 56
2 Рикардо Патрезе 28
3 Михаел Шумахер 20
4 Айртон Сена 18
5 Герхард Бергер 8
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Уилямс-Рено 84
2 Макларън-Хонда 26
3 Бенетон-Форд 25
4 Ферари 9
6 Футуърк-Муген-Хонда 5
Предходно състезание:
1992 Сан Марино
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1992
Следващо състезание:
1992 Канада

Предходно състезание:
1991
Голяма награда на Монако Следващо състезание:
1993