1992 Голяма награда на Монако
Гран При на Монако | |
Монте Карло | |
---|---|
Дължина писта | 3.328 km |
Обиколки | 78 |
Състезание | 259.584 km |
Дата | 31 май 1992 |
Време | Сухо |
Победител | |
Пилот – време | Айртон Сена 1:50:59.372 |
Полпозишън | |
Пилот – време | Найджъл Менсъл 1:19.495 |
Най-бърза обиколка | |
Пилот – време | Найджъл Менсъл 1:21.598 (74) |
1992 Голяма награда на Монако в Общомедия |
1992 Голяма награда на Монако е 39-о за Голямата награда на Монако и шести кръг от сезон 1992 във Формула 1, провежда се на 31 май 1992 година по улиците на Монте Карло, Монако.
Репортаж
[редактиране | редактиране на кода]Преди началото на ГП на Монако, президента на Ферари, Лука ди Монтецемоло трябваше да обяви позицията на Иван Капели в отбора като „сигурна“, въпреки острите критики от италианското списание Аутоспринт, относно представянето на Капели от началото на сезона. Аутоспорт обявиха в четвъртък преди състезанието, че Капели ще бъде вероятно заменен от тест-пилота на Ферари и състезател за отбора на Минарди Джани Морбидели, тъй като се заемаше с тестовите ангажименти със Скудерията. Ферари от своя страна отговориха, че Капели е „на почивка“, но италианеца отрече. Лотус пуснаха на разположение и втория болид 107 за Мика Хакинен, след като само единия болид е за Джони Хърбърт за ГП на Сан Марино.
За шести пореден път Найджъл Менсъл с Уилямс отново е най-бърз в квалификациите, постигайки време от 1:19.495 като британеца определи времето си като „напълно чиста обиколка“. Съотборникът му Рикардо Патрезе се класира втори, въпреки че е блокиран от Ларус-а на Бертран Гашо в една от бързите си обиколки. Аертон Сена с Макларън се нареди трети пред Ферари-то на Жан Алези. След тях са Герхард Бергер, Бенетон-ите на Михаел Шумахер и Мартин Брандъл, Иван Капели, Джони Хърбърт и Тирел-а на Андреа де Чезарис. За отбора на Андреа Мода това е успех, след като чрез Роберто Морено успяха да минат пре-квалификациите, както и да се класират за състезанието на 26-а позиция, въпреки че в четвъртък бразилеца е 20-и.
Времето за състезанието е облачно, но сухо. В 30 минутната загрявачна сесия преди състезанието, Рикардо Патрезе е най-бърз, докато Менсъл остана пети. Изненадващо, Микеле Алборето класира своя Футуърк на втора позиция, докато съотборника му Агури Сузуки, трябваше да постъпи в болница след тежък инцидент на завоя Табак.
25 болида застанаха на старта, след като Джани Морбидели не успя да потегли по време на загрявачната обиколка, и трябваше да стартира от боксовете. Сена успя да мине пред Патрезе на завоя Сент Дево, както това стори и Шумахер срещу Бергер. Стартиралият от 18-а позиция, Пиерлуиджи Мартини е първият отпаднал, след като вряза Далара-та в огражденията. Морбидели се върна на трасето, но само след обиколка той трябваше на напусне с повреда по скоростната кутия като същия проблем сполетя и Марч-а на австриеца Карл Вендлингер. Стефано Модена заби задната лява гума на своя Джордан в седмата обиколка и той също трябваше да напусне състезанието.
През това време Роберто Морено успя да мине на 19-а позиция, преди да се прибере в бокса в 11-а обиколка, след проблем по двигателя Джъд на своята Андреа Мода. Шумахер и Алези водеха люта битка за четвъртото място и в 12-а обиколка германеца се опита да мине пред Ферари-то на фибата. Двата болида се докосват, което нанася повреда в електронната кутия на болида на Алези, който продължи в надпреварата на пета позиция след 16 обиколки. Шумахер успя да мине пред Алези, преди французина да отпадне в 28-ата обиколка, пращайки Бергер на пета позиция. Австриеца водеше битка с втория Бенетон, пилотиран от Мартин Брандъл, но британеца направи грешка на шикана, което повреди предното му крило и трябваше да спре в бокса. Хърбърт преустанови участието си, след като заби задницата на своя Лотус в мантинелата на завоя Разкас в 18-а обиколка.
В 32-рата обиколка Бергер се прибра в бокса след повреда по скоростната кутия, което прати Капели и Футуърк-а на Микеле Алборето в точките. В 60-а обиколка Алборето направи грешка и се завъртя пред Макларън-а на Сена като двамата се разминаха от инциндент, за разлика от 10-секундна разлика за бразилеца. Благодарение на завъртането отстрана на Алборето, Мартин Брандъл се върна в зоната на точките на 6-а позиция, преди да спечели още една след грешка на Иван Капели, което повреди кормилното рамо на своето Ферари, както и да прати задна лява гума извън мантинелата, паркирайки на опасно място. Гашо със своя Ларус-Вентури мина позиция напред след отпадането на Капели.
Менсъл водеше с голяма преднина пред Сена, преди изненадващо да спре в бокса в 70-а обиколка, поради хлабав болт на една от гумите. Неговият му престой е дълъг, което прати Сена на първа позиция, седем обиколки до финала. За само две обиколки Найджъл намали разликата от 5.2 на 1.9 секунди, благодарение на новите си гуми, както и най-бърза обиколка, което е две секунди по-бърза от тази на Сена. Двамата водеха битка за водачеството в последните три обиколки, но Менсъл не успяваше да намери пролука, всеки път когато е близо до скоростната кутия на болида на Сена. Накрая Аертон удържа позицията си на финала, печелейки петата си победа в Монако, изравнявайки постижението на Греъм Хил. Рикардо Патрезе финишира трети след като води оспорвана борба с Бенетон-а на Михаел Шумахер през по-голямата част от състезанието. Пети и шести съответно завършиха Мартин Брандъл и Бертран Гашо.
Класиране
[редактиране | редактиране на кода]Класиране след състезанието
[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- The Official Formula 1 website // Посетен на 22 март 2013.
Предходно състезание: 1992 Сан Марино |
ФИА Формула 1 Световен Шампионат, Сезон 1992 |
Следващо състезание: 1992 Канада |
| ||
Предходно състезание: 1991 |
Голяма награда на Монако | Следващо състезание: 1993 |