Календра
| Календра Καλά Δένδρα | |
  Календра  Календра  Календра | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 16 m |
| Население | 966 души (2021 г.) |
Календра (на гръцки: Καλά Δένδρα, Кала Дендра, до 1926 Καλένδρα, Календра[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Сяр (Серес) и има 1356 жители, според преброяването от 2001 година.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на около 9 километра северозападно от град Сяр (Серес), на железопътната линия Кулата - Валовища - Сяр - Драма в Сярското поле.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е прякор *Календера от Календер < турско (персийско) kalender, отшелник, философ, странстващ дервиш. Новото гръцко име е нагласено по българското.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Календра е чисто българско село в Сярската каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Календра (Kalendra) има 76 домакинства и 242 жители българи.[3] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[4]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:
| „ | Календра, чифлик на ЮИ от Просеник, на 1 час от него и 2 часа от града. 45 къщи, български.[5] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в селото има 660 жители българи християни.[6]
В първото десетилетие на XX век българското население на селото е разделено в конфесионално отношение. След Илинденското въстание в 1904 година почти цялото село - 78 къщи минават под върховенството на Българската екзархия, като само 10 остават патриаршистки.[7] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Календра (Kalendra) има 624 българи екзархисти и 224 гъркомани патриаршисти, като в селото работи българско начално училище с 1 учител и 28 ученици.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Календра са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
До 1912 година половината село е чифлик.
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в пределите на Гърция. В 1922 година на мястото на унищожен през Балканските войни храм е построена нова църква „Свети Георги“.[10] В 1926 година името на селото е променено на Кала Дендра. В 1928 година селото е представено като смесено местно-бежанско със 166 бежански семейства и 667 жители общо.[11]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Баклата[12][13] | Μπακλάς | Куки | Κουκκι[14] | ниви на ЮЗ от Календра;[12][13] от турското bakla, „бакла“[12] |
| Алчак[13] | Άλτσάκι | Хамилон | Χαμηλόν[14] | [13] |
| Хас Орман[13] | Χάση Όρμάν | Дендра | Δένδρα[14] | местност на З от Календра[13] |
| Свирка | Σφήρκα | Сфирихтра | Σφυρίχτρα[14] | |
| Гюк Чаир | Γιούκ Τσαϊρ | Ливади | Λιβάδι[14] | |
| Караач[15] Караагач[13] | Καργάτσι | Фтелия | Φτελιά[14] | ниви на СИ от Календра;[15][13] от турското karaağaç, „бряст“[15] |
| Герен[13] | Γκερένι | Агонон | Άγονον[14] | местност на С от Календра[13] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Календра
Анастасиос Пападопулос (1946 – 2020), гръцки политик, депутат от Пасок[16]- Георги Гацов (Георгиос Гацос), гръцки четник в гръцка андартска чета в Македония[17]
Димитър (Митруш) Календрали, български революционер, четник при Коста Мухчината[18]- Костадин Запрев (Константин), четата на Георги Занков, 4 рота на 8 костурска дружина[19]
- Костадин Иванов (1876 – ?), български революционер
- Миле Илиев (1880 – ?), 1 рота на 11 сярска дружина[20]
- Милю Димитров Георгиев (1909 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[21]
- Стерьо Попов (Стерьос Пападопулос), гръцки четник в гръцка андартска чета в Македония[17]
- Тома Ангелов - Календралията, деец на ВМРО, убит от михайловисткото крило,[22][23] закопан в неизвестен гроб в местността Паризовото в землището на село Рожен, Светиврачко[24]
- Тодор Костадинов (1890 – ?), 1 рота на 11 сярска дружина[25]
- Христо Чавдарлиев, четата на Георги Занков, щаб, 3 и 4 рота на 5 одринска дружина[26]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 131.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116-117.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 841.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
- ↑ Ιερός Ναός Ἁγίου Γεωργίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 7 януари 2018.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 73.
- ↑ а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
- ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 134.
- ↑ Παπαδόπουλος Αναστάσιος // Посетен на 2024-08-09.
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 144. (на гръцки)
- ↑ Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 392.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 263.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 313.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 24
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 598.
- ↑ Радовски, Александър. Войводите от Чучулигово. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 17.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 166.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 367.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 793.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
