Агова махала
| Агова махала Αδελφικό | |
| — село — | |
  Агова махала  Агова махала  Агова махала | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 11 m |
| Население | 209 души (2021 г.) |
Агова махала (на гръцки: Αδελφικό, Аделфико, катаревуса: Αδελφικόν, Аделфикон, до 1927 Άγκω Μαχαλά, Аго Махала[1]) е село в Република Гърция, дем Сяр, област Централна Македония с 526 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Сярското поле, югозападно от Сяр, близо до левия бряг на Струма (Стримон).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век и началото на XX век Агова махала е чисто българско чифликчийско селище, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, отразяваща статистика от 1873 година, Агова махала (Ago-mahala) има 35 домакинства със 118 жители българи.[3] Гръцка статистика от 1886 година показва Аго махалас (Άγκο Μαχαλάς) като село със 150 християни.[4]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:
| „ | Агова махала, чифлик на серския доктор Атанасаки на ЮЗ от града близу 3 часа. Ако и да е до реката и при същите условия като горните два чифлика,[5] но с усилията на притежателя Агова махала много надминува съседните си села. 30 къщи.[6] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 240 жители българи-християни.[7]
В първото десетилетие на XX век населението на Агова махала (Agova-Mahala) е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 248 българи патриаршисти гъркомани и 18 цигани.[8] Гръцка статистика от 1908 година показва Аго махале (Άγκο Μαχαλέ) като екзархийско – „210 православни гърци под българския терор“.[4]
Селяните от Агова махала се оплакват до европейските консули и властите осъждат кмета на селото.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Агова махала е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. Част от българското му население се изселва в България и на негово място са настатени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Агова махала е смесено местно-бежанско село със 74 бежански семейства и 344 души бежанци.[11]
В 1952 – 1953 година в центъра на селото е построена църквата „Свети Атанасий“.[12]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Кьорколак[2] | Κιορκολάκι | Страво Авти | Στραβό Αύτί[13] | местност на С от Агова махала[2] |
Преброявания
[редактиране | редактиране на кода]- 1913 – 292 жители
- 1920 – 152 жители
- 1928 – 564 жители
- 1940 – 690 жители
- 1951 – 734 жители
- 1961 – 915 жители
- 1971 – 758 жители
- 1981 – 581 жители
- 1991 – 531 жители
- 2001 – 526 жители[4]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Агова махала
Стела Соломиду, водеща
Тодор Карамфилов (1893 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина, загинал в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
- ↑ а б в Демография на селата в Дем Копеки, архив на оригинала от 30 ноември 2007, https://web.archive.org/web/20071130024855/http://dim-skout.ser.sch.gr/stoixeia.htm, посетен на 30 юни 2009
- ↑ Джами махала и Камила.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 842.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
- ↑ Одрински глас, брой 18, 11 май 1908, стр. 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 339 и 826.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιερός Ναός Ἁγίου Ἀθανασίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 декември 2017.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 339.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
