Какараска
Тази статия е за селото. За птицата вижте сврака.
| Какараска Αγία Ελένη | |
| — село — | |
  Какараска  Какараска  Какараска | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 15 m |
| Население | 635 души (2001 г.) |
Какара̀ска (понякога Кака̀ска или Кака̀ра, на гръцки: Αγία Ελένη, Агия Елени, до 1926 година, но официално в регистрите от 1927 година Κακαράσκα, Какараска или Καράσκα, Караска[1]) е село в Република Гърция, дем Сяр, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 636 жители.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Сярското поле на 12 километра южно от град Сяр (Серес) и на 3 километра източно от Копеки (Скутари).
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов етимологията на името на селото е от диалектната дума за сврака (Corvus pica) какараска.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Какараска е село в Сярска каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Какараска (Kakaraska) живеят 90 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, отразяваща статистика от 1873 година, Какараска е представена един път като село в Сярска каза със 76 домакинства и 160 жители българи и втори път като село в Демирхисарска каза като село с 50 домакинства и 170 жители българи.[4] В 1886 година в селото има 165 християни и 100 мюсюлмани.[5]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:
| „ | Какараска, на ЮИ от Бейлик махала, чифлик от Тефик бея. Църква гръцка. 26 къщи със 150 жители българе. Пътят равен, но на места всякога блатист.[6] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Какараска има 500 жители българи.[7]
В първото десетилетие на XX век населението на Какараска е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 336 българи патриаршисти гъркомани и 48 цигани. В Какараска работи гръцко начално училище.[8] По-късно селото минава под върховенството на Българската екзархия и в него има българско училище. В 1908 година по гръцки данни в селото има „40 православни гърци под български терор“.[9]
В доклад от 20 януари 1910 година училищният инспектор на Българската екзархия в Сяр пише:
{{цитат|Какараска е чифлик с 30 къщи – българи и цигани, които са се отказали от Екзархията. Чифликът е собственост на трима стопани, един от които е болницата в гр. Сяр. Тя е построила ново училище само за 4-5 деца. В селото няма църква. Учителят Иван Спиров няма необходимата подготовка и практика... Учениците са 19, от които 14 момчета и 5 момичета.[10]
Селото е освободено от османско владичество от Седма рилска дивизия по време на Балканската война през октомври 1912 година. През юни 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия и по силата на Букурещкия договор е включено в рамките на Гърция.
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1922 години в Какараска са заселени гърци-бежанци от село Кости, България, чиито потомци и до днес практикуват нестинарство. Според преброяването от 1928 година Какараска е смесено местно-бежанско село с 52 бежански семейства със 196 души.[11]
На 28 декември 1926 година селото е прекръстено на Агия Елени, но официално в регистрите с новото име е от 1927 година.[1][12]
В 1933 година е построена църквата „Св. св. Константин и Елена“.[13]
Преброявания
[редактиране | редактиране на кода]- 1913 – 221 души
- 1920 – 186 души
- 1951 – 648 души
- 1961 – 803 души
- 1971 – 773 души
- 1981 – 671 души
- 1991 – 617 души
- 2001 – 636 души[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 130.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118 – 119; 136-137.
- ↑ а б Демография на селата в бившия дем Копеки, архив на оригинала от 30 ноември 2007, https://web.archive.org/web/20071130024855/http://dim-skout.ser.sch.gr/stoixeia.htm, посетен на 24 декември 2008
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 840.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
- ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημοτικό Σχολείο Σκουτάρεως Σερρών Архив на оригинала от 2007-11-30 в Wayback Machine.
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 145.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιερός Ναός Αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 декември 2017.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
