Неволен
| Неволен Βαμβακιά | |
  Неволен  Неволен  Неволен | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 28 m |
| Население | 395 души (2021 г.) |
Неволен (на гръцки: Βαμβακιά, Вамвакия, до 1928 Νεόλιανη, Неволяни[1]) е село в Гърция, дем Сяр (Серес), област Централна Македония със 700 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в центъра на Сярското поле западно от град Сяр (Серес) и североизточно от Еникьой на 28 метра надморска височина.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от начално *Неволяне от изчезналото съществително *неволя, запазено в полското wola, село, свободно от данъци, често местно име, сръбското Nevoljane, словашкото Nevol'ne, чешкото Nevolice, сравнимо с руското свобода, свободно селище. Името не е рядко в българската топонимия.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век Неволен е българско село в Сярска каза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Неволен (Névolène) е посочено като село със 102 домакинства със 180 жители българи и 120 мюсюлмани.[3]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:
| „ | Неолин, чифлик на мнозина, най-голямата част е на Париша, нещо 1/2 част на ЮИ от Чучулигово. Същата почва. Къщи 30, български.[4] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 600 души българи християни.[5]
В 1904 година е построена църквата „Свети Антоний“, обновена изцяло в 1955 година.[6]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Неволен (Novolen) има 640 българи патриаршисти гъркомани.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1926 година селото е прекръстено на Вамвакия.[8] Според преброяването от 1928 година Неволен е чисто бежанско село с 85 бежански семейства с 344 души.[9]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Дермелик[10] | Ντερμελίκι | Мили | Μύλοι[11] | местност на Ю от Неволен[10] |
| Бара | Μπάρα | Стенома | Στένωμα[11] | |
| Селямка[10] | Σελιάμκα[12] Σελιάμα | Херетисмата | Χαιρετίσματα[11] | местност на С от Неволен[10] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Неволен
Тома Бакалов (Томас Вакалис), гръцки агент (трети клас) на гръцка андартска чета в Македония[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 164.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116-117.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 841.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Ιερός Ναός Ἁγίου Αντωνίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 19 декември 2017.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρη. Μετονομασίες θέσεων (μικροτοπωνυμίων) // Δημήτρης Λιθοξόου. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 140. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
