Направо към съдържанието

Нова махала (дем Сяр)

Вижте пояснителната страница за други значения на Нова махала.

Тази статия е за селото в дем Сяр. За селото в Солунско вижте Ени махала (дем Даутбал). За други села на име Нова махала вижте Нова махала.

Нова махала
Πεπονιά
— село —
Гърция
40.9878° с. ш. 23.5167° и. д.
Нова махала
Централна Македония
40.9878° с. ш. 23.5167° и. д.
Нова махала
Сярско
40.9878° с. ш. 23.5167° и. д.
Нова махала
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСяр
Географска областСярско поле
Надм. височина10 m
Население330 души (2021 г.)

Нова махала или Ени махала (на гръцки: Πεπονιά, Пепония, до 1927 година Γενή Μαχαλάς, Йени Махалас[1]) е село в Гърция, дем Сяр, област Централна Македония.

Селото е разположено в Сярското поле на 12 километра южно от град Сяр (Серес) и на 3 километра южно от Къспикеси (Скутари).

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Нова махала възниква като чифлигарско селище към средата на XIX век в Сярска каза на Османската империя.[2] По-късно българското население откупува земята от гъркинята собственичка на чифлика.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, отразяваща статистика от 1873 година, Новата махала (Novata-mahala) е представена като село в Сярска каза с 8 домакинства и 30 жители българи.[4] В 1886 година в селото има 120 християни.[5]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Ени махала, чифлик на ЮИ от горното село, на разстояние около 4 часа от града. Това село е до сама Струма, та във време на наводнение плава над водата като остров. Нивята му са твърде плодовити. Къщи 45 със 180 души българе. В църквата се чете по гръцки.[6]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Ени махала има 70 жители, всички българи християни.[7]

В първото десетилетие на XX век населението на Нова махала е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Yeni-Mahala) е представено веднъж с 480 българи патриаршисти гъркомани и втори път с 200 българи патриаршисти гъркомани.[8] По-късно селото минава под върховенството на Българската екзархия и в него има българско училище. В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Нова махала има 45 къщи и чифлик на един грък. В селото се строи нова църква, защото старата е в лошо състояние, а учител е Н. Стоянов, който обучава 35 деца (23 момчета и 13 момичета).[9] В 1908 година по гръцки данни в селото има „270 православни гърци под български терор“.[10]

Селяните от Нова махала се оплакват до европейските консули и властите осъждат кмета на селото.[11]

Селото е освободено от османско владичество от Седма рилска дивизия по време на Балканската война през октомври 1912 година. При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ени махала е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12] През юни 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия и по силата на Букурещкия договор е включено в рамките на Гърция.

В 1918 година селото има 30 къщи, които се изселват в България. В 1923 година в Нова махала се заселват гръцки колонисти като землището на селото е разширено със закупуването на чифлика на изселил се в Турция бей, с отчуждени имоти на манастира „Свети Йоан Предтеча“ и със земя от пресушеното езеро Тахино.[2]

На 4 ноември 1927 година селото е прекръстено на Пепония, в превод пъпеш.[13] Според преброяването от 1928 година Нова махала е смесено местно-бежанско село с 34 бежански семейства със 151 души.[14]

В 1939 година в центъра на селото е построена църквата „Свети Димитър“. В северната част на селото е църквата „Успение Богородично“.[15]

  • 1913 – 376 души
  • 1920 – 186 души
  • 1928 – 421 души
  • 1940 – 768 души
  • 1951 – 759 души
  • 1961 – 835 души
  • 1971 – 717 души
  • 1981 – 661 души
  • 1991 – 602 души
  • 2001 – 551 души[5]
Родени в Нова махала
Свързани с Нова махала
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 23.
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 165.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118 – 119.
  5. а б Демография на селата в Дем Копеки, архив на оригинала от 30 ноември 2007, https://web.archive.org/web/20071130024855/http://dim-skout.ser.sch.gr/stoixeia.htm, посетен на 5 август 2009 
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 840.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  9. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 144.
  10. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημοτικό Σχολείο Σκουτάρεως Σερρών Архив на оригинала от 2007-11-30 в Wayback Machine.
  11. Одрински глас, брой 18, 11 май 1908, стр. 4.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 337 и 846.
  13. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. Ιερός Ναός Ἁγίου Δημητρίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 1 ноември 2018.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 337.