Кадмий

Кадмий
Кадмий – сребристо-сив метал Сребристо-сив метал
Спектрални линии на кадмий Спектрални линии
Сребро ← Кадмий → Индий Zn ↑ Cd ↓ Hg H He Li Be B C N O F Ne Na Mg Al Si P S Cl Ar K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Ge As Se Br Kr Rb Sr Y Zr Nb Mo Tc Ru Rh Pd Ag Cd In Sn Sb Te I Xe Cs Ba La Ce Pr Nd Pm Sm Eu Gd Tb Dy Ho Er Tm Yb Lu Hf Ta W Re Os Ir Pt Au Hg Tl Pb Bi Po At Rn Fr Ra Ac Th Pa U Np Pu Am Cm Bk Cf Es Fm Md No Lr Rf Db Sg Bh Hs Mt Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv Ts Og Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Кадмий, Cd, 48
Група, период, блок	12, 5, d
Химическа серия	преходен метал
Електронна конфигурация	[Kr] 4d10 5s2
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 18, 2
CAS номер	7440-43-9
Свойства на атома
Атомна маса	112,414 u
Атомен радиус (изч.)	155 (161) pm
Ковалентен радиус	144±9 pm
Радиус на ван дер Ваалс	158 pm
Степен на окисление	2, 1, −2
Оксид	CdO (слабо основен)
Електроотрицателност (Скала на Полинг)	1,69
Йонизационна енергия	I: 867,8 kJ/mol II: 1631,4 kJ/mol III: 3616 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо вещество
Кристална структура	шестоъгълна плътноопакована
Плътност	8650 kg/m3
Температура на топене	594,22 K (321,22 °C)
Температура на кипене	1040 K (767 °C)
Моларен обем	12,996×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене	6,21 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение	99,87 kJ/mol
Налягане на парата P (Pa) 1 10 102 103 104 105 T (K) 530 583 654 745 867 1040
Скорост на звука	2310 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет	230 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост	1,4×107 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление	0,073 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост	96,6 W/(m·K)
Магнетизъм	диамагнитен
Модул на еластичност	50 GPa
Модул на срязване	19 GPa
Модул на свиваемост	42 GPa
Коефициент на Поасон	0,3
Твърдост по Моос	2
Твърдост по Бринел	203 – 220 MPa
История
Откритие	Карл Херман и Фридрих Щромайер (1817 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР 106Cd 1,25 % стабилен 107Cd синт. 6,5 часа ε 107Ag 108Cd 0,89 % стабилен 109Cd синт. 1,27 г. ε 109Ag 110Cd 12,47 % стабилен 111Cd 12,8 % стабилен 112Cd 24,11 % стабилен 113Cd 12,22 % 7,7×1015 г. β- 113In 113mCd синт. 83,4 дни β- 113In ИП 113Cd 114Cd 28,75 % стабилен 115Cd синт. 53,46 часа β- 115In 116Cd 7,51 % 3,1×1019 г. β-β- 116Sn
Кадмий в Общомедия

Кадмият (Cd) е мек, ковък, силно токсичен сребристобял метал с пореден номер 48 в периодичната система на елементите. В много отношения е сроден с цинка, но образува по-сложни химически съединения. Елементът е открит от немския химик Фридрих Щромайер (Fredrich Stromeyer) през 1817 година. Това е рядък елемент, заема 1,3 .10 – 5 % от масата на земната кора. В рудите кадмият обикновено се среща заедно с цинка. За връзката му с цинка показва и названието на този елемент: с гръцката дума „кадмея“ отдавна са наричани цинковите руди и цинковият оксид, в които е открит кадмият.

В природата кадмият се среща в: медни, цинкови и оловни руди, а също и под формата на минерала гринокит, който представлява кристален кадмиев сулфид (CdS).

История

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Характеристики

Физични свойства

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

По химични и физични свойства кадмият най-много прилича на цинка. Той е сребристо бял, мек метал, лесно се кове и валцова.

Химични свойства

Кадмиев сулфид

На въздуха металът потъмнява, като се покрива с оксиден слой от CdO, който го предпазва от по-нататъшно окисление. Кадмият взаимодейства с халогените. Той бавно се разтваря в киселини, но за разлика от цинка е устойчив на действието на алкални основи. Главната разлика се състои в доста ясно изразените основни свойства на хидроксида Cd(OH)₂.

Металът реагира с киселини, както и с кислород при нагряване. Кадмият се използва за антикорозионни покрития, за производството на регулиращи устройства на ядрените реактори, влиза в състава на някои нискотопими сплави, и за изработването на батерии, пластификатори и пигменти.

Някои съединения на кадмия са ярко оцветени. Поради това от CdS се получават жълти бои с различни оттенъци. В лаковата промишленост се използва т.нар. кадмопон; той се получава в резултат на следната реакция, като и двата продукта падат във вид на утайка:

${\ce {CdSO4 + BaS -> CdS v + BaSO4 v}}$

Изотопи

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Наличност в природата

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Производство

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Приложение

Лазерът с хелиево-кадмиеви метални пари излъчва виолетова светлина, която се дължи на спектралната линия на кадмия с дължина 441,563 nm

Хелиево-кадмиевите лазери са източници на синя и ултравиолетова лазерна светлина. Те работят при 325 или 422 nm и се използват във флуоресцентните микроскопи и в различни лабораторни експерименти. Кадмиевият селенид, възбуден с ултравиолет, излъчва ярка светлина, чийто цвят може да бъде зелен, жълт или червен в зависимост от размера на частиците. Използва се за онагледяване на биологични тъкани във флуоресцентния микроскоп.

Действие върху човека и природата

Постъпването на завишено количество кадмий в човешкия организъм води до анемия, поражение на черния дроб и бъбреците, кардиопатии – термин, употребяван за заболявания на сърцето с неясна причина, емфизема на белите дробове (атрофия на преградките между отделните алвеоли), остеопороза, деформация на скелета, развитие на хипертония. Симптоматика за отравяния от кадмий е белтък в урината, поражения на централната нервна система, остри болки с костите. Кадмият влияе и върху кръвното налягане и може да бъде причина за образуване на камъни в бъбреците.

Пределно допустимата концентрация на кадмий във води за питейно-битови нужди в България е 0,005 mg/l.

Понижаване концентрацията на разтворените съединения на кадмия се постига чрез утаяване на кадмия като хидроокис и карбонат или чрез използване на организми, които го акумулират.

Риск от интоксикация с кадмий имат работещите в среда, свързана с добива му, електролизата му, галванотехници и други. Някои бижута съдържат кадмий.

Проникването на кадмия става по дихателен път и през наранена кожа. По-малко от 50 % от вдишвания кадмий се абсорбира. Отлага се в черния дроб, от там бавно преминава в бъбреците, където се установяват най-високите му концентрации. Отделянето на кадмия от организма е много бавно. Необходими са около 10 години, за да се отдели половината от количеството му в черния дроб и бъбреците.

Освен чрез вдишване, кадмият може да проникне в организма и чрез храносмилателния тракт. Той се утаява в почвата, откъдето попада в растенията и чрез храната попада в организма.

При продължителна експозиция на ниски концентрации на кадмий, критичен орган са бъбреците. Те се увреждат необратимо след надвишаване нивото на кадмия в бъбречната кора над 200 mg/kg. Липсват достатъчно данни за канцерогенната активност на кадмия и евентуалната му връзка с рака на простатата и белия дроб, поради което Международната агенция за проучване на рака го класира в група 2В, т.е. без доказан риск за човека. По тази причина допустимите концентрации на кадмия във въздуха не се определят на базата на канцерогенен ефект.

Оплакванията при кадмиево отравяне включват златисто-кафява пигментация на шийката на зъбите, атрофичен ринит, нарушение на обонянието, белодробен емфизем, гастрит, колит, нарушена гломерулна функция с протеинурия, болки по костите и ставите и други. Кадмият има канцерогенно действие по отношение простатната жлеза.

Диагнозата се поставя според професионалната анамнеза, клиничната картина и наличието на кадмий в кръвта и урината.

Лечението отново е с хелатори на металът, които спомагат естественото му отделяне от организма с урината. Използват се EDTA, D-penicillamin (Cuprenil) и витаминотерапия.

Кадмият е метал, който в природата се среща заедно с цинка. По тази причина най-честият източник на замърсяване на атмосферния въздух е производството на цинк. Другите металургични производства също могат да бъдат източник на замърсяване с кадмий. Той се отделя в атмосферата при изгаряне на отпадъци. Съдържа се още и в тютюневия дим.

В природните води кадмият постъпва в резултат на разлагането на водни организми, които са способни да го натрупват в себе си. Съединения на кадмий в повърхностните води може да има в резултат от замърсяване с отпадъчни води от оловно-цинкови завод, рудообогатителни предприятия, при производството на сярна киселина или от галванични цехове.

Разтворими съединения на кадмия във водата са предимно минерални и органо-минерални комплекси.

Опасни за човешкия организъм са всички химични форми на кадмия.

Свързан е с проблемите на децата при учението в училище. Всяко дете е изложено на въздействието му.

Вече са налице признаци, че кадмият – широко разпространен замърсител, който получава твърде малко внимание от страна на здравните експерти и регулаторите – може да е „новото олово“.

При децата с по-високи нива на кадмий е налице три пъти по-голяма вероятност да имат затруднения при учене и да се налага да участват в специални системи за образование, според едно ново проучване, водено от изследователи от Харвардския университет. Те са изследвали представителна група американски деца.

Абсорбиран от почвата, кадмият може да бъде намерен в определени храни като картофи, зърнени храни, слънчогледови семена и листни зеленчуци, както и тютюневи изделия. Той може да се намери и при някои евтини детски бижута.

Според учените, кадмият може да има опасни свойства, подобни на оловото, които променят начина, по който мозъкът на децата се развива. Необходими са повече изследвания, все пак, за да се потвърдят и усъвършенстват изводите от изследването относно потенциалните ефекти върху децата. Със сигурност обаче е нужно да се обърне повече внимание върху невротоксичните ефекти на кадмия у децата.

До този момент нервната система не е била проучвана в качеството ѝ на мишена за кадмия. Някои изследвания при възрастни работници обаче показват, че силното излагане на въздействието му може да предизвика неврологични проблеми, а някои малки, по-раншни проучвания при деца са установили, че е налице връзка с проблеми като умствена изостаналост и намален коефициент на интелигентност.

При продължително въздействие върху човека канцерогенът уврежда бъбреците и костите.

Източници

Използвана литература

• Lide, D. R. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5. (на английски)
• Holleman, A. F. Cadmium // Lehrbuch der Anorganischen Chemie, 91 – 100. Walter de Gruyter, 1985. ISBN 978-3-11-007511-3. S. 1056 – 1057. (на немски)
• Case Studies in Environmental Medicine (CSEM) Cadmium // Agency for Toxic Substances and Disease Registry. Архивиран от оригинала на 2011-06-06. Посетен на 30.05.2011. (на английски)
• Helium-Cadmium Lasers // Olympus. Посетен на 14.05.2011. (на английски)
• Nambiar, K.R. Helium-cadmium Laser // Lasers: Principles, Types and Applications. 2006. ISBN 978-81-224-1492-9. (на английски)
• Cadmium Selenium Testing for Microbial Contaminants // NASA, 2003. Архивиран от оригинала. Посетен на 2014-01-12. (на английски)