Радий
Радий | |||||||||||||||||||||||||||||||
![]() Сребристо-бял метал | |||||||||||||||||||||||||||||||
![]() | |||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||
Общи данни | |||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Име, символ, Z | Радий, Ra, 88 | ||||||||||||||||||||||||||||||
Група, период, блок | 2, 7, s | ||||||||||||||||||||||||||||||
Химическа серия | алкалоземен метал | ||||||||||||||||||||||||||||||
Електронна конфигурация | [Rn] 7s2 | ||||||||||||||||||||||||||||||
e- на енергийно ниво | 2, 8, 18, 32, 18, 8, 2 | ||||||||||||||||||||||||||||||
CAS номер | 7440-14-4 | ||||||||||||||||||||||||||||||
Свойства на атома | |||||||||||||||||||||||||||||||
Атомна маса | [226] u | ||||||||||||||||||||||||||||||
Атомен радиус | 215 pm | ||||||||||||||||||||||||||||||
Ковалентен радиус | 221±2 pm | ||||||||||||||||||||||||||||||
Радиус на ван дер Ваалс | 283 pm | ||||||||||||||||||||||||||||||
Степен на окисление | 2 | ||||||||||||||||||||||||||||||
Оксид | RaO (силно основен) (по аналог с Ba) | ||||||||||||||||||||||||||||||
Електроотрицателност (Скала на Полинг) | 0,9 | ||||||||||||||||||||||||||||||
Йонизационна енергия | I: 509,3 kJ/mol II: 979 kJ/mol | ||||||||||||||||||||||||||||||
Физични свойства | |||||||||||||||||||||||||||||||
Агрегатно състояние | твърдо вещество | ||||||||||||||||||||||||||||||
Кристална структура | кубична обемноцентрирана | ||||||||||||||||||||||||||||||
Плътност | 5500 kg/m3 | ||||||||||||||||||||||||||||||
Температура на топене | 973 K (700 °C) | ||||||||||||||||||||||||||||||
Температура на кипене | 2010 K (1737 °C) | ||||||||||||||||||||||||||||||
Моларен обем | 45,2×10-6 m3/mol | ||||||||||||||||||||||||||||||
Специф. топлина на топене | 8,5 kJ/mol | ||||||||||||||||||||||||||||||
Специф. топлина на изпарение | 113 kJ/mol | ||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||
Специф. топл. капацитет | 92 J/(kg·K) | ||||||||||||||||||||||||||||||
Специф. електропроводимост | ≈106 S/m при 20 °C | ||||||||||||||||||||||||||||||
Специф. ел. съпротивление | 1 Ω.mm2/m при 20 °C | ||||||||||||||||||||||||||||||
Топлопроводимост | 18,6 W/(m·K) | ||||||||||||||||||||||||||||||
Магнетизъм | немагнитен | ||||||||||||||||||||||||||||||
История | |||||||||||||||||||||||||||||||
Наименуван | от латинското radius – „лъч“ | ||||||||||||||||||||||||||||||
Откритие | Мария и Пиер Кюри (1898 г.) | ||||||||||||||||||||||||||||||
Изолиране | Мария Кюри (1910 г.) | ||||||||||||||||||||||||||||||
Най-дълготрайни изотопи | |||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||
Радий в Общомедия |
Радият е радиоактивен метал съдържащ се в урановата руда.
- Атомен номер – 88;
- Атомна маса – 226,02;
- Точка на топене – 973 К / 699,85 °C;
- Точка на кипене – 1413 К / 1139,85 °C
Радият е открит през 1898 г. от Пиер и Мари Кюри. Наименованието идва от латинската дума radius – лъч. Преди и по време на Първата световна война се е използвал като луминофор в ръчните часовници. Днес приложението му е силно ограничено, като се използва единствено за научни цели.
Радият се съдържа в най-богатите на него уранови руди до 0,2 g на тон руда. Понастоящем радият се получава в относително големи количества в Канада.
Свойства
[редактиране | редактиране на кода]Радият е сребристо бял метал, достатъчно мек. Радиевите соли багрят безцветния пламък в червено. Разлага студената вода буйно. Той е по-силен редуктор от бария. Прясно получените соли на радия са безцветни, но след късо време се оцветяват в жълто, после в кафяво вследствие на радиоактивно лъчение. Както радият, те всички светят, като на тъмно се наблюдава зелено светене. При отделяне на едно хелиево ядро се получава радон.
Валентността му е непроменлива – винаги втора.
Разположение в периодичната таблица
[редактиране | редактиране на кода]Ra е разположен в 7-и период, II А група. Поредният номер е 88 (съответстващ на броя на протоните).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Н. Коралов, „Неорганична химия“, ДИ „Техника“, София, 1975
Периодична система на елементите
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
H | He | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Li | Be | B | C | N | O | F | Ne | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Na | Mg | Al | Si | P | S | Cl | Ar | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
K | Ca | Sc | Ti | V | Cr | Mn | Fe | Co | Ni | Cu | Zn | Ga | Ge | As | Se | Br | Kr | ||||||||||||||||||||||||
Rb | Sr | Y | Zr | Nb | Mo | Tc | Ru | Rh | Pd | Ag | Cd | In | Sn | Sb | Te | I | Xe | ||||||||||||||||||||||||
Cs | Ba | La | Ce | Pr | Nd | Pm | Sm | Eu | Gd | Tb | Dy | Ho | Er | Tm | Yb | Lu | Hf | Ta | W | Re | Os | Ir | Pt | Au | Hg | Tl | Pb | Bi | Po | At | Rn | ||||||||||
Fr | Ra | Ac | Th | Pa | U | Np | Pu | Am | Cm | Bk | Cf | Es | Fm | Md | No | Lr | Rf | Db | Sg | Bh | Hs | Mt | Ds | Rg | Cn | Nh | Fl | Mc | Lv | Ts | Og | ||||||||||
|