Направо към съдържанието

Менделевий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Менделевий
ФермийМенделевийНобелий
Tm

Md

(Upp)
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZМенделевий, Md, 101
Група, период, блок–, 7f
Химическа серияактинид
Електронна конфигурация[Rn] 5f13 7s2
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 32, 31, 8, 2
CAS номер7440-11-1
Свойства на атома
Атомна маса[258] u
Оксид3, 2
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
1,3
Йонизационна енергияI: 635 kJ/mol
II: 1235 kJ/mol
III: 2470 kJ/mol
IV: 3840 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояниетвърдо вещество (вероятно)
Кристална структура (вероятна)[1]кубична стенноцентрирана
Плътност10370 kg/m3 (вероятна)[1]
Температура на топене1100 K (827 °C) (вероятна)[2]
История
Наименуванна Дмитрий Менделеев
ОткритиеАлберт Гиорсо и
Глен Сиборг
(1955 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
257Md синт. 5,52 часа α 253Es
СД разни
ε 257Fm
258Md синт. 51,5 дни α 258Fm
260Md синт. 31,8 дни α 256Es
СД разни
ε 260Fm
β- 260No

Менделевий е химичен елемент с атомен номер 101 в периодичната система, обозначава се със символа Md.

Елементът носи името на Димитрий Иванович Менделеев, създателят на периодичната таблица. Името Менделевий е прието от Международния съюз за чиста и приложна химия (IUPAC). Предложеният от откривателите символ Mv не е приет и през 1963 година IUPAC променя символа на Md, както е познат днес.[2]

Менделевият струва трилиони пъти по-скъпо от златото и елмазите и може да се счита за най-скъпото вещество на Земята.[3]

Менделевият е синтезиран от Алберт Гиорсо, Глен Сиборг, Грегъри Чопин, Бернард Харви и Стенли Томпсън (ръководител на екипа) в началото на 1955 г. в Калифорнийския университет в Бъркли. Изотопът 256Md е синтезиран чрез облъчване на 253Es с алфа-частици (хелиеви ядра) в 60-инчов циклотрон. Елемент 101 е деветият синтезиран трансуранов елемент (елементи с пореден номер по големи от 92). През нощта на 18 февруари 1955 г. групата учени създават 17 атома от елемента. Те са анализирани с помощта на метод за адсорбция-елуиране на йонообмен. По време на процеса менделевий показвал характеристики, сходни с тулий, който е негов естествен хомолог.[2]

Още преди откриването на менделевий, през 1954 г. учените предполагат, че елементът ще наподобява, по химични свойства, другите актиниди и характерно за него ще бъде степен на окисление +3. По-късно, в края на 50-те – средата на 60-те години, това предположение е било потвърдено експериментално.

През 70-те и 80-те години на миналия век, съветски учени провеждат серия от експерименти, за да докажат съществуването на съединения на четиривалентен менделевий. Опитът да бъде окислен Md3+ до Md4+, въпреки очакванията на изследователите, са неуспешни.[4][2]

Шестнадесет изотопа на менделевиий с маса от 245 до 260, са познати. 258Md е с период на полуразпад от 51,5 дни, 260Md с период на полуразпад от 31,8 дни и 257Md с период на полуразпад от 5,52 часа. Всички останали изотопи имат период на полуразпад по-малък от 97 минути, а по-голямата част от тях – по-малък от 5 минути. Този елемент има и 5 мета-стабилни състояния, от които с най-голям период на полуразпад е 258Md (t½ = 58 мин.).[5]