Менделевий
Менделевий | |||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||
Общи данни | |||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Име, символ, Z | Менделевий, Md, 101 | ||||||||||||||||||||||||||||||
Група, период, блок | –, 7, f | ||||||||||||||||||||||||||||||
Химическа серия | актинид | ||||||||||||||||||||||||||||||
Електронна конфигурация | [Rn] 5f13 7s2 | ||||||||||||||||||||||||||||||
e- на енергийно ниво | 2, 8, 18, 32, 31, 8, 2 | ||||||||||||||||||||||||||||||
CAS номер | 7440-11-1 | ||||||||||||||||||||||||||||||
Свойства на атома | |||||||||||||||||||||||||||||||
Атомна маса | [258] u | ||||||||||||||||||||||||||||||
Оксид | 3, 2 | ||||||||||||||||||||||||||||||
Електроотрицателност (Скала на Полинг) | 1,3 | ||||||||||||||||||||||||||||||
Йонизационна енергия | I: 635 kJ/mol II: 1235 kJ/mol III: 2470 kJ/mol IV: 3840 kJ/mol | ||||||||||||||||||||||||||||||
Физични свойства | |||||||||||||||||||||||||||||||
Агрегатно състояние | твърдо вещество (вероятно) | ||||||||||||||||||||||||||||||
Кристална структура (вероятна)[1] | кубична стенноцентрирана | ||||||||||||||||||||||||||||||
Плътност | 10370 kg/m3 (вероятна)[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||
Температура на топене | 1100 K (827 °C) (вероятна)[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||
История | |||||||||||||||||||||||||||||||
Наименуван | на Дмитрий Менделеев | ||||||||||||||||||||||||||||||
Откритие | Алберт Гиорсо и Глен Сиборг (1955 г.) | ||||||||||||||||||||||||||||||
Най-дълготрайни изотопи | |||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||
Менделевий в Общомедия |
Менделевий е химичен елемент с атомен номер 101 в периодичната система, обозначава се със символа Md.
Елементът носи името на Димитрий Иванович Менделеев, създателят на периодичната таблица. Името Менделевий е прието от Международния съюз за чиста и приложна химия (IUPAC). Предложеният от откривателите символ Mv не е приет и през 1963 година IUPAC променя символа на Md, както е познат днес.[2]
Менделевият струва трилиони пъти по-скъпо от златото и елмазите и може да се счита за най-скъпото вещество на Земята.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Менделевият е синтезиран от Алберт Гиорсо, Глен Сиборг, Грегъри Чопин, Бернард Харви и Стенли Томпсън (ръководител на екипа) в началото на 1955 г. в Калифорнийския университет в Бъркли. Изотопът 256Md е синтезиран чрез облъчване на 253Es с алфа-частици (хелиеви ядра) в 60-инчов циклотрон. Елемент 101 е деветият синтезиран трансуранов елемент (елементи с пореден номер по големи от 92). През нощта на 18 февруари 1955 г. групата учени създават 17 атома от елемента. Те са анализирани с помощта на метод за адсорбция-елуиране на йонообмен. По време на процеса менделевий показвал характеристики, сходни с тулий, който е негов естествен хомолог.[2]
Химични свойства
[редактиране | редактиране на кода]Още преди откриването на менделевий, през 1954 г. учените предполагат, че елементът ще наподобява, по химични свойства, другите актиниди и характерно за него ще бъде степен на окисление +3. По-късно, в края на 50-те – средата на 60-те години, това предположение е било потвърдено експериментално.
През 70-те и 80-те години на миналия век, съветски учени провеждат серия от експерименти, за да докажат съществуването на съединения на четиривалентен менделевий. Опитът да бъде окислен Md3+ до Md4+, въпреки очакванията на изследователите, са неуспешни.[4][2]
Изотопи
[редактиране | редактиране на кода]Шестнадесет изотопа на менделевиий с маса от 245 до 260, са познати. 258Md е с период на полуразпад от 51,5 дни, 260Md с период на полуразпад от 31,8 дни и 257Md с период на полуразпад от 5,52 часа. Всички останали изотопи имат период на полуразпад по-малък от 97 минути, а по-голямата част от тях – по-малък от 5 минути. Този елемент има и 5 мета-стабилни състояния, от които с най-голям период на полуразпад е 258Md (t½ = 58 мин.).[5]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Fournier, Jean-Marc. Bonding and the electronic structure of the actinide metals // Journal of Physics and Chemistry of Solids 37 (2). 1976. DOI:10.1016/0022-3697(76)90167-0. p. 235 – 244. (на английски)
- ↑ а б в г Emsley, John. Nature's Building Blocks, Oxford: Oxford University, 2001. ISBN 0-19-850340-7
- ↑ Списание КОСМОС, С. 1963, Брой 8, с. 40.[неработеща препратка]
- ↑ Hall, Nina, Cambridge University Press, 2000, с. 9 – 11.ISBN 0-521-45224-4.
- ↑ .Audi, G.The NUBASE evaluation of nuclear and decay properties.1997 Архив на оригинала от 2011-07-20 в Wayback Machine.
Периодична система на елементите
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
H | He | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Li | Be | B | C | N | O | F | Ne | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Na | Mg | Al | Si | P | S | Cl | Ar | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
K | Ca | Sc | Ti | V | Cr | Mn | Fe | Co | Ni | Cu | Zn | Ga | Ge | As | Se | Br | Kr | ||||||||||||||||||||||||
Rb | Sr | Y | Zr | Nb | Mo | Tc | Ru | Rh | Pd | Ag | Cd | In | Sn | Sb | Te | I | Xe | ||||||||||||||||||||||||
Cs | Ba | La | Ce | Pr | Nd | Pm | Sm | Eu | Gd | Tb | Dy | Ho | Er | Tm | Yb | Lu | Hf | Ta | W | Re | Os | Ir | Pt | Au | Hg | Tl | Pb | Bi | Po | At | Rn | ||||||||||
Fr | Ra | Ac | Th | Pa | U | Np | Pu | Am | Cm | Bk | Cf | Es | Fm | Md | No | Lr | Rf | Db | Sg | Bh | Hs | Mt | Ds | Rg | Cn | Nh | Fl | Mc | Lv | Ts | Og | ||||||||||
|