Актиний

Актиний
	Актиний
	Спектрални линии на актиний Спектрални линии
	Радий ← Актиний → Торий
	Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Актиний, Ac, 89
Група, период, блок	3, 7, d
Химическа серия	актинид
Електронна конфигурация	[Rn] 6d1 7s2
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 32, 18, 9, 2
CAS номер	7440-34-8
Свойства на атома
Атомна маса	[227] u
Атомен радиус	195 pm
Степен на окисление	3, 2
Оксид	Ac2O3 (силно основен)
Електроотрицателност; (Скала на Полинг)	1,10
Йонизационна енергия	I: 499 kJ/mol; II: 1170 kJ/mol; III: 1900 kJ/mol; IV: 4700 kJ/mol;
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо вещество
Кристална структура	кубична стенноцентрирана
Плътност	10000 kg/m3
Температура на топене	1500 K (1227 °C)
Температура на кипене	3500 K (3227 °C) ; (±300 K, °C)
Моларен обем	22,542×10-6
Специф. топлина на топене	14 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение	400 kJ/mol
Специф. топл. капацитет	120 J/(kg·K)
Топлопроводимост	12 W/(m·K)
История
Наименуван	от гръцкото ακτίς, ακτίνος – „лъч“
Откритие	Фридрих Гизел (1902 г.)
Изолиране	Андре-Луи Дебиерн (оспорва се); (1899 г.)
Най-дълготрайни изотопи
β-	226Th
α	222Fr
α	223Fr
	Актиний в Общомедия

Актиний (латинизирано от гръцки ακτίνα – „лъч“) е радиоактивен химичен елемент с атомен номер 89 и символ Ac. Елементът е метал. Името му носи група от 15 елемента, наречена актиниди.

История

Актиният е открит през 1899 г. от френския химик Андре-Луи Дебърне, който го е изолирал от пехбленда и първоначално описва сравнения с титана и тория. Фридрих Гизел преоткрива актиния независимо през 1902 г., като описва прилики с лантан. През 1904 г. го нарича „еманий“. След сравняване на двете вещества през 1904 г. наименованието на Дебърне получава предимство, защото той пръв е открил елемента.

Историята на откриването е описана като спорна в публикации от 1971 г.^[3] и по-късно от 2000 г.^[2]. Те показват, че публикациите от 1904 г., от една страна, и тези от 1899 – 1900, от друга, съдържат противоречия.^[1]^[2]^[3]

Добиване и получаване

Тъй като в урановите руди се съдържа минимално количество актиний, този източник не играе роля при добиването му. Технически актиний се получава чрез облъчване с неутрони на радий Ra²²⁶ в ядрени реактори.

\mathrm {^{226}_{\ 88}Ra\ +\ _{0}^{1}n\ \longrightarrow \ _{\ 88}^{227}Ra\ {\xrightarrow[{42,2\ min}]{\beta ^{-}}}\ _{\ 89}^{227}Ac}

Чрез бърз разпад са произведени само незначителни количества. Първото изкуствено получаване е извършено в Argonne National Laboratory в Чикаго.

Свойства

Металът е сребристобял, блестящ и относително пластичен. Той е активен, взаимодейства с въздуха и водата. Актиниевият тривалентен йон е безцветен. Химичните свойства на актиния са подобни на лантана. Във всичките десет познати съединения актиният е тривалентен. Открит е и едновалентен актиниев йон, който е по-слаб окислител.

Изотопи

Известни са 26 изотопа, от които само два се срещат в природата. Най-дълго живеещият изотоп ²²⁷Ac (с период на полуразпад 21,773 г.) излъчва алфа- и бета-лъчи. Той е продукт на разпада на ²³⁵U и се намира в малки количества в урановите руди. От тях се извличат известни количества актиний ²²⁷Ac, за да могат да се изследват свойствата на елемента.

**Изотопи**
Изотоп	Честота	Период на полуразпад	Тип разпад	Енергия на разпада МeV	Продукт на разпада
²²⁴Ac	синт.	2,9 ч.	ε	1,403	²²⁴Ra
			α	9,100	²²⁰Fr
			β^-	0,232	²²⁴Th
²²⁵Ac	синт.	10 дни	α	5,935	²²¹Fr
²²⁶Ac	синт.	29,4 ч.	ε	1,116	²²⁶Ra
			α	5,536	²²²Fr
			β^-	0,640	²²⁶Th
²²⁷Ac	радио	21,773 г.	α	5,536	²²³Fr
²²⁷Ac	радио	21,773 г.	β^-	0,045	²²⁷Th
²²⁸Ac	радио	6,15 ч	β^-	2,127	²²⁸Th

Употреба

Актиният се използва за производство на неутрони, които се използват при радиоактивни анализи. Използва се също за термойонни енергийни преобразувания.

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г Kirby 2006.
↑ ^а ^б ^в Adloff 2000.
↑ ^а ^б ^в Kirby 1971.

Използвана литература

Kirby, Harold W. Actinium // The Chemistry of the Actinide and Transactinide Elements. 2006. ISBN 978-1-4020-3555-5. DOI:10.1007/1-4020-3598-5_2. p. 18. (на английски)
Kirby, Harold W. The Discovery of Actinium // Isis 62 (3). 1971. DOI:10.1086/350760. p. 290 – 308. (на английски)
Adloff, J. P. The centenary of a controversial discovery: actinium // Radiochim. Acta 88 (3–4_2000). 2000. DOI:10.1524/ract.2000.88.3-4.123. p. 123 – 128. (на английски)

Външни препратки

Webelements.com Актиний

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Actinium в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[Kirby2006-1] а ^б ^в ^г Kirby 2006.

[Adloff2000-2] а ^б ^в Adloff 2000.

[Kirby1971-3] а ^б ^в Kirby 1971.

[1]

[2]

[3]