Скала на Моос
Ска̀лата на Моос служи за определяне на относителната твърдост на минералите. Създадена е от Фридрих Моос през 1812 г. В нея десет еталонни минерала са подредени според способността на всеки да драска стоящите пред него и да бъде драскан от стоящите след него в ска̀лата.[1]
Степените в ска̀лата на Моос показват относителната твърдост. Например по абсолютна твърдост диамантът (10-а степен) е 4 пъти по-твърд от корунда (9-а степен) и 8 пъти по-твърд от топаза (8-а степен). За постигане на по-голяма точност при измерванията се използват и дробни степени. Например доломитът, който драска калцита, но не и флуорита, има твърдост 3½, нокътят – 2½, стъклото – 5½, стоманата – 6½.[2]
Основни закономерности
[редактиране | редактиране на кода]Твърдостта на минералите:
- расте с намаляване на разстоянията между йоните в структурата
- расте според подредеността на симетрията: нисша – средна – висша
- расте с коефициента на компактност Q на кристалната решетка
- расте с валентността на йоните
- е по-висока, ако са налични двойни или тройни връзки
- расте, когато преобладава йонна връзка.
Таблица на Моос
[редактиране | редактиране на кода]| Твърдост по Моос | Минерал | Абсолютна твърдост | Снимка |
|---|---|---|---|
| 1 | Талк (Mg3Si4O10(OH)2) | 1 | 
|
| 2 | Гипс (CaSO4·2H2O) | 3 | 
|
| 3 | Калцит (CaCO3) | 9 | 
|
| 4 | Флуорит (CaF2) | 21 | 
|
| 5 | Апатит (Ca5(PO4)3(OH-,Cl-,F-)) | 48 | 
|
| 6 | Ортоклаз (KAlSi3O8) | 72 | 
|
| 7 | Кварц (SiO2) | 100 | 
|
| 8 | Топаз (Al2SiO4(OH-,F-)2) | 200 | 
|
| 9 | Корунд (Al2O3) | 400 | 
|
| 10 | Диамант (C) | 1600 | 
|
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Костов, Иван. Минералогия. София, Техника, 1993. с. 140.
- ↑ Токмакчиева, Маргарита. Минералогия (електронен учебник). с. 54 – 56. Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine.