Диамагнетизъм
Облик
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Диамагнетѝк е вещество, което поставено във външно магнитно поле се намагнетизира в посока обратна на това поле. В отсъствие на външно магнитно поле диамагнетиците са немагнити. Магнитната им възприемчивост е винаги отрицателна. Терминът диамагнетизъм е въведен от Майкъл Фарадей през 1845 година. Той открива, че всички вещества в природата проявяват диамагнетични свойства в по-малка или по-голяма степен когато са поставени в магнитно поле. Така например ако постоянен магнит е обвит с алуминиево фолио, неговото поле ще отслабне. Диамагнетиците отблъскват магнитното поле, но този ефект се проявява с голяма сила само при свръхпроводниците и при другите вещества е доста слаб.
Магнитна възприемчивост на някои диамагнетици
[редактиране | редактиране на кода]Вещество | Магнитна възприемчивост, *106 |
---|---|
Азот, N2 | −12,0 |
Водород, Н2 | −4,0 |
Германий, Ge | −7,7 |
Силиций, Si | −3,1 |
Вода (течност), Н20 | −13,0 |
Сол, NaCI | −30,3 |
Ацетон, С3Н6О | −33,8 |
Глицерин, С3Н8О3 | −57,1 |
Нафталин, С10Н8 | −91,8 |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Тази статия, свързана с химия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Тази статия, свързана с физика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
|