Сила на Лоренц
Облик
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
Сила на Лоренц е силата, действаща върху заредена частица, причинена от електрическото, магнитното или електромагнитно полета на средата, в която тя се намира. Лоренцовата сила се изразява с уравнението на Лоренц-Кулон (понякога наричано само уравнение на Лоренц):
където
- F е пълната сила действаща на частицата [N]
- Fе е силата породена от електрическото поле [N]
- Fm е силата от магнитното поле [N]
- E е векторът на електрическото поле (електрически интензитет) [V/m]
- B е векторът на магнитното поле (плътност на магнитния поток или магнитна индукция) [T]
- q е електрическият заряд на частицата [C]
- v моментната скорост на частицата [m/s]
- × изразява векторно произведение.
Трябва да се отбележи, че статичен заряд (v=0) изпитва само електрическа сила, докато подвижен заряд изпитва едновременно електрическа и магнитна сила.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Допълнителна литература
[редактиране | редактиране на кода]- Nathan Ida. Engineering Electromagnetics. Springer, 2004.
- H.A. Lorentz, Les formules fondamentales de l'électrodynamique, Archives Néerlandaises 17: 83-100 (1882)
- H.A. Lorentz, On the vibrations of electrified systems, placed in a magnetic field, Proceedings Koninklijke Akademie van Wetenschappen 1: 340-359 (1899)
- H.A. Lorentz, Contributions to the theory of electrons. I, Proceedings Koninklijke Akademie van Wetenschappen 5: 608-628 (1902)
- H.A. Lorentz, Clerk Maxwell's electromagnetic theory, The Rede Lecture, Cambridge, 15 May 1923