Електромагнитният 4-потенциал (накратко EM-4) е термин от електродинамиката. В релативизма той е векторна функция, чрез който може да се изрази електромагнитното поле електромагнитното поле. EM-4 съчетава в себе си електричния (скаларен)
и магнитния (векторен)
потенциали в 4-вектор. [1] Електромагнитното поле се представя по следния начин:

В общ вид електромагнитното поле е пространствено (
) и време (
) зависимо. За момент ще изпуснем
и
. Тогава ЕМ-4 може да се запише в по-общ вид:
![{\displaystyle {\begin{aligned}{\rm {F(V_{\bf {e}},{\bf {A}})}}&={\big [}{\cal {F}}^{0}(V_{\bf {e}},{\bf {A}})_{0},{\cal {F}}^{1}(V_{\bf {e}},{\bf {A}})_{1},{\cal {F}}^{2}(V_{\bf {e}},{\bf {A}})_{2},{\cal {F}}^{3}(V_{\bf {e}},{\bf {A}})_{3}{\big ]}\\&={\cal {F}}^{0}(V_{\bf {e}},{\bf {A}}){\bf {G}}_{0}+{\cal {F}}^{1}(V_{\bf {e}},{\bf {A}}){\bf {G}}_{1}+{\cal {F}}^{2}(V_{\bf {e}},{\bf {A}}){\bf {G}}_{2}+{\cal {F}}^{3}(V_{\bf {e}},{\bf {A}}){\bf {G}}_{3}\\&={\cal {F}}^{0}(V_{\bf {e}},{\bf {A}}){\bf {G}}_{0}+{\cal {F}}^{i}(V_{\bf {e}},{\bf {A}}){\bf {G}}_{i}={\cal {F}}^{\alpha }{\bf {G}}_{\alpha }\\&=F^{\mu \nu },\end{aligned}}}](https://wikimedia.org/api/rest_v1/media/math/render/svg/8015074295f3a051d3b8c40b06fd459fa658b90d)
където долните/горните индекси съответстват на контра/контравариантните му компоненти. Последната форма на ЕМ-4,
, съответства на неговата големина, докато
и
съответстват на пространствените и времепространствените компоненти съответно.
По-обобщената конвенция при записа на ЕМ-4 е:
В горното равенство
е тензор на електромагнитното поле с компоненти на електричното и магнитно полета съответно
и
.
- ↑ Gravitation, J.A. Wheeler, C. Misner, K.S. Thorne, W.H. Freeman & Co, 1973, ISBN 0-7167-0344-0