Направо към съдържанието

Гонзага (род)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Гонзага)
Гонзага
Gonzaga
Информация
СтранаСиньория Мантуа
Маркграфство Мантуа
Херцогство Мантуа
Маркграфство Монферат
Херцогство Монферат
Херцогство Ретел
Херцогство Невер
Херцогство Майен
Княжество Арш
Парентална династияКоради да Гондзага
ТитлиКардинал (ненасл.)
Императрица на Свещената Римска империя (ненасл.)
Кралица на Полша (ненасл.)
Вицекрал на Сицилия (ненасл.)
Херцог на Мантуа
Херцог на Монферат
Херцог на Невер
Херцог на Ретел
Херцог на Егийон
Херцог на Солферино
Княз на Арш
Маркграф на Мантуа
Маркграф на Монферат
Капитан на народа на Мантуа
ОснователЛуиджи I Гонзага
Последен владетелФердинандо Карло Гонзага
Основаване1328
Разпадане1707
Кадетски линииГонзага ди Новелара е Баньоло
Гонзага ди Сабионета е Боцоло
Гонзага ди Весковато
Гонзага ди Луцара
Гонзага ди Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино
Гонзага ди Гуастала и Гонзага ди Молфета
Гонзага ди Палацоло
Гонзага-Невер
Гонзага в Общомедия

Гонзàга / Гондзàга (на италиански: Gonzaga) са едно от най-известните княжески семейства[1][2] в Европа,[3] [4][5][6] главни герои на италианската и европейската история[7] от XIV до XVIII век.

Те управляват Мантуа, първо като сеньори, започвайки от 1328 г., след това като маркизи и херцози до 1707 г. Те също така управляват Маркграфство и след това Херцогство Монферат. Техни кадетски клонове управляват в Италия Херцогство Гуастала, Херцогство Сабионета, маркграфствата Весковато, Луцара, Палацоло и Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино, княжествата Боцоло и Кастильоне, и Графство Новелара. В чужбина кадетски клон управлява френските херцогства Невер, Ретел, Майен и Княжество Арш.

Запазват водеща роля в италианския и европейски политически контекст благодарение на своите посланици и умела брачна политика, която води до укрепване на отношенията със Свещената римска империя, Испания, Франция и със суверенните династии и най-видните благороднически семейства на времето.[8]

Допълнително повишават престижа си, като сключват брак през XVII век с едно от най-важните кралски семейства в Европа – Хабсбургите, когато Елеонора Гонзага става първата императрица от дома, омъжвайки се за Фердинанд II през 1622 г.[9] Елеонора Мадалена Гонзага-Невер на свой ред става императрица, като се омъжва за Фердинанд III. Мария Луиза Гонзага-Невер става два пъти кралица на Полша, омъжвайки се за Владислав IV Васа и за Ян II Кажимеж.

Семейството дава и един светец – Алоизий Гонзага, десет кардинали и дванадесет епископи на Католическата църква.

Тяхната голяма слава е свързана и с факта, че популяризират в продължение на няколко поколения художествения и културен живот на най-високо равнище. Художествената колекция на Гонзага (наречена на итал. Celeste Galeria) е много известна, включва произведения на най-известните художници от епохата на Ренесанса и на Барока и е до голяма степен продадена на краля на Англия Чарлз II, когато владетелите на Мантуа се оказват в икономически затруднения.[10] Гонзага, в допълнение към визуалните изкуства, също поддържат много велики произведения на литературата и на музиката.[11]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Общ преглед

[редактиране | редактиране на кода]

Произхождащи от едноименния град Гондзага в Мантуанско Олтрепо,[12][13] Ломбардия, от който взимат името си,[14] Коради-Гонзага[15] (или „Гонзинги“[16][17]) са доверени хора на гвелфската партия[18] на монасите от Абатство „Сан Бенедето ин Полироне“ (в Сан Бенедето По).[19][20] Документът, в който „да Гондзага“ се появяват за първи път (с някой си Опицио де Гонзага) е акт, в който великата графиня Матилда от Каноса потвърждава някои активи на абатството с дата 13 август 1096 г.[21] Основателят Луиджи I Гонзага решава семейството да вземе фамилното име „Гондзага“ от мястото си на произход.

На 16 август 1328 г. Луиджи I Гонзага сваля господството на рода Бонаколси над Мантуа с помощта на войските на рода Скалиджери и на своя зет Гулиелмо Ацоне Кастелбарко.[22] Той се присъединява към фракцията на гибелините[23] и се налага като капитан на народа, като е признат като имперски викарий от Лудвиг IV Баварски.[24] Гонзага управляват Мантуа от 1328 до 1708 г. като наследници на сем. Бонаколси.

Елизабета Гонзага, съпруга на Гуидобалдо да Монтефелтро, херцог на Урбино
Луиза Мария Гонзага, кралица на Полша

През 1433 г. Джанфранческо I Гонзага успява да получи титлата „маркиз“ директно от ръцете на император Сигизмунд Люксембургски в Мантуа, като плаща[25] 12 хил. златни флорина – така той успява да трансформира длъжността от изборна в наследствена. Ражда се Маркграфство Мантуа.

Федерико II Гонзага получава титлата „херцог“ от ръцете на император Карл V в Мантуа през 1530 г. Така се ражда Херцогство Мантуа.

През 1536 г. Гонзага получават Маркграфство Монферат чрез брак с Палеолозите.

През 1539 г. те купуват Херцогство Гуастала. Главната линия изчезва през 1627 г., което предизвиква Войната за мантуанското наследство.

Херцогствата Невер и Ретел са продадени през 1659 г. на кардинал Джулио Мазарини.

Херцогствата Мантуа и Монферат са на страната на французите и императорът влиза там.

През 1708 г. територията на Монферат е присъединена към Савойското херцогство и господството над Мантуа след 400 години[26] преминава в австрийски ръце.

Страничните линии на Гонзага изчезват през XVIII век: князете на Боцоло през 1703 г., князете на Новелара през 1728 г., херцозите на Гуастала през 1746 г. и маркграфовете на Луцара през 1794 г. Само една странична линия на князете на Весковато, наследници на Джовани Гонзага, живял през XV – XVI век, съществува и днес.

Произход

[редактиране | редактиране на кода]
Герб на Гонзага (1328 – 1389)

Съществуват различни хипотези за произхода на фамилията (ломбардска, меровингска или просто идваща от топонима de Gonzaga („от Гондзага“), които следват една след друга през вековете, но никоя не изглежда ясно да преобладава над останалите.[27] През XII век Филипо Коради получава земите на Гондзага (откъдето родът получава името си) – феод, принадлежащ на графовете Казалоди, от абата на бенедиктинското абатство „Сан Бенедето ин Полироне“ в Сан Бенедето По.[28] С името „Коради да Гондзага“ те се установяват в Мантуа в края на XII век,[29][30] където заемат политически и религиозни позиции. Господарите на Мантуа произхождат от Гуидо Коради да Гонзага, който се бори срещу крал Манфред Сицилиански, и от петте му сина: Луиджи – първият капитан на народа, Джентиле, Гуалтиеро, Абрамино и Петронио.[31][32] През 1332 г. дожът Франческо Дандоло им дава венецианския патрициат.[33]

От 30 април 1335 г. семейството използва само името „Гонзага“, поради което Луиджи I Гонзага се смята за основател на семейството. Елиминирането на фамилното име „Коради“ се случва, защото фамилното име е неудобно в сравнение с гореспоменатия топоним de Gonzaga.[34]

Произход на името

[редактиране | редактиране на кода]

Би могло да произлиза от латинското име Verecundus, с добавянето на наставката -aca (т.е. verecundus-aca ), по-късно съкратена на cundus-aca и която в крайна сметка води до местния резултат в Гондзага.[35][36] Според Гаспаре Шиопио – историк на семейството, то произлиза от германската лема gunzo, преводимо на „зелено и приятно“.[37]

Гонзага от Мантуа (главна линия)

[редактиране | редактиране на кода]

Коради да Гондзага завоюват властта в Мантуа с Луиджи I, сваляйки Риналдо Бонаколси, известен като „Пасерино“, на 16 август 1328 г.[38] Държавният преврат, довел до смъртта на последния от рода Бонаколси, е възможен благодарение на съюза с Кангранде I дела Скала от Верона. Следователно, възползвайки се от илюзията на последния, че може да включи Мантуа в своите владения, след като Бонаколси са победени, и разчитайки на подкрепата на народа на Мантуа, започва вековното господство на Гонзага над град Мантуа, което завършва чак през 1707 г.[39]

Капитани на народа

[редактиране | редактиране на кода]

Господството на Мантуа започва с политическата фигура на капитана на народа, създадена по същество, за да балансира силата и авторитета на благородническите семейства. Първият избран капитан, след като поема властта, е Луиджи I Гонзага на 25 август 1328 г.[40] Бунтът, горещо подкрепян от народа и с подкрепата на Кангранде I дела Скала, е успешен благодарение на пълната вяра на Бонаколси, приятели на Гонзага и господари на града, че са им лоялни. Франческо I, като възлага изграждането на замъка Сан Джорджо през 1395 г.,[41] създава основите за изграждането на бъдещия дворец на Гонзага. След като увеличават своята земя и парични активи, тяхното господство продължава без прекъсване до септември 1433 г. с издигането на феодалното владение до маркрафство.[42]

Маркграфове на Мантуа

[редактиране | редактиране на кода]

Маркграфството започва през 1433 г. с връчването от император Сигизмунд Люксембургски на маркграфските инсигнии в Мантуа на Джанфранческо Гонзага, който купува титлата за 120 хил. златни флорина.[43] Приятелските отношения с рода Есте и господарите на Милано датират още от маркграфството. Благодарение на Лудовико III Гонзага Мантуа се отличава в областта на изкуството: делото на художници като Андреа Мантеня оставя незаличима следа в историята на града.[44] Благодарение на Гонзага в този период се ражда Мантуанската школа, предназначена да се превърне в една от основните школи на италианската ренесансова живопис. С Изабела д’Есте – една от най-важните жени на Ренесанса, която се омъжва за Франческо II Гонзага през 1490 г., градът преживява период с голямо художествено значение.[45] Палацо Те е построен при Федерико II Гонзага и по този начин, с номинирането му за херцог през 1530 г., този особено плодотворен артистичен период в историята на Мантуа завършва.[46]

Херцози на Мантуа

[редактиране | редактиране на кода]

Херцогство Мантуа започва през 1530 г. с Федерико II, който получава титлата от император Карл V.[47] Херцогът на Мантуа също е маркграф на Монферат (1536 – 1574), а след това херцог на Монферат (1574 – 1708).

Под управлението на Гулиелмо Гонзага Мантуа става един от най-прекрасните и престижни дворове в Европа[48] и семейство Гонзага е много богато:[49] той е проницателен и проницателен политик, способен да остане независим от владетелите на времето (Папство, Империя, сили като Испания и Франция). С невъздържания Винченцо I, любител на хазарта и пороците, започва бавният, но неумолим упадък на семейството.[50] След смъртта на Винченцо II през 1627 г. прекият клон Гонзага ди Мантуа изчезва и това води до Войната за мантуанското наследство:[51] Карло I трябва да понесе разграбването на Мантуа на 18 юли 1630 г. от наемниците ландскнехти, които донасят и чума.[52] Херцогската титла преминава към френския клон Гонзага-Невер, който произхожда от Лудовико Гонзага-Невер.[53]

Карло II,[54] за да изплати семейните финанси, продължава продажбата на известната колекция от произведения на изкуството Celeste Galeria, започната от неговия предшественик. С десетия и последен херцог Фердинандо Карло, който не е много склонен към управлението на държавата, през 1707 г. приключват почти четири века на династията Гонзага, а с тях и държавният статут на херцогствата Мантуа и Монферат.[55] Мантуанското херцогство е анексирано към Миланското херцогство.

Маркграфове, после херцози на Монферат

[редактиране | редактиране на кода]

Маркграфство Монферат е стара италианска държава, разположена в Пиемонт, управлявана от рода Алерамичи от 967 до 1305 г. и от рода Палеолози от 1306 до 1533 г. След смъртта на Джовани Джорджо без наследник през 1533 г. възниква спор за наследството между херцога на Мантуа Федерико II Гонзага и Карл III Савойски, херцог на Савоя. Император Карл V поверява имперския феод на Федерико II Гонзага, съпруг на Маргарита Палеологина, по силата на потеклото на Палеолозите. През 1575 г. император Максимилиан II издига маркграфството в херцогство. През 1627 г. мантуанският клон на Гонзага изчезва и херцогската титла преминава към френския клон Гонзага-Невер.[56] Тяхното управление, въпреки различни конфликти, продължава до 1708 г.[57]

Гонзага-Невер

[редактиране | редактиране на кода]

Клонът произхожда от Лудовико Гонзага, трети син на Федерико II, който, като се жени за Хенриета дьо Клев през 1565 г., става херцог на Невер и на Ретел.[58] След смъртта през 1627 г. на братовчед му Винченцо II Гонзага – последният потомък на пряката линия на Гонзага, Карло I, след Войната за Мантуанското наследство, поема властта като наследник на Херцогство Мантуа.[59]

Със сем. Гонзага-Невер продължава упадъкът на многовековната династия, започнал с Винченцо I. Първите знаци са дадени от непрекъснатите нашествия на ландскнехтите, които с разграбването на Мантуа през 1629 г. водят града, дотогава смятан за непревземаем, до бедност. Продажбите на семейната колекция от произведения на изкуството – известната Celeste Galeria, също продължават при херцог Карло I. С експулсирането на последния херцог Фердинандо Карло Гонзага-Невер, обвинен в престъпление, защото е позволил на гало-испанските войски да влязат в Мантуа през 1708 г., територията на Монферат е присъединена към Савойското херцогство и Мантуа попада под австрийско господство.[60]

Херцози на Невер и на Ретел

[редактиране | редактиране на кода]

Графство Невер е средновековно бургундско феодално образование, съществувало от IX век до 1789 г. със столица град Невер. През 1539 г. е издигнато в херцогство. Управлявано е от Гонзага-Невер от 1565 до 1659 г., когато е продадено на кардинал Мазарини.

Графство Ретел е историческа територия от X век до 1789 г. в Северен Шампан в регион Шампан-Ардени в Североизточна Франция. През 1581 г. крал Анри III издига графството на Карло I Гонзага-Невер в херцогство. Управлявано е от Гонзага-Невер от 1581 до 1659 г., когато е продадено на кардинал Мазарини.

Князе на Арш

[редактиране | редактиране на кода]

Княжество Арш е родено през 1608 г. по волята на Карло I Гонзага-Невер,[61] херцог на Невер и на Ретел, след създаването от нулата на град Шарлевил. През 1708 г. е присвоено от короната на Франция.[62] Гонзага-Невер го управляват от 1608 до 1708 г.

Херцози на Майен

[редактиране | редактиране на кода]

Управлението на Херцогство Майен от Гонзага започва през 1621 г. с Карло, син на Катерина дьо Майен, който получава титлата от брат си Анри дьо Майен, който умира през 1621 г. без потомство. През 1654 г. Карло II продава херцогството на кардинал Мазарини.

Гонзага от второстепенни княжества

[редактиране | редактиране на кода]

Освен най-важният клон на Мантуа има множество по-малки[63], които се радват на пълна автономия в сравнение с основния клон[64], като са инвестирани директно от императора.[65] До първата половина на XIV век господарите на Мантуа управляват държавата си обединено. Първото разделение се случва благодарение на Фелтрино Гонзага, който поставя началото на кадетския клон Гонзага от Новелара и Баньоло през 1371 г.[66] Следващото разделение е извършено след смъртта на Джанфранческо Гонзага през 1444 г. и на Лудовико III Гонзага през 1478 г.[67] Династията оформя два вида територии: „Новата Мантуа“, към която принадлежат всички територии, разположени по границите на тяхната държава, и „Старата Мантуа“, древната общинска територия на град Мантуа. С течение на времето Гонзага така и не успяват да обединят всички свои владения, тъй като смятат граничните земи за второстепенни земи, прерогатив на второстепенните клонове на дома.[68]

Хералдика на Гонзага

[редактиране | редактиране на кода]

Гербове

[редактиране | редактиране на кода]

По време на дългата си история династията Гонзага променя герба си няколко пъти.[69] Със завземането на властта през 1328 г. Луиджи I взима прост герб с черни и златисти хоризонтални ленти.[N 1] С раждането на маркграфството от 1433 г. за пръв път на герба се появяват имперските орли в „спуснат полет“ и червеният кръст – символ на Комуна Мантуа или на Тамплиерите от XII век,[70] докато оригиналният щит остава в центъра, но с по-малък размер.[71]

Девизи и символи

[редактиране | редактиране на кода]
Кабинет на Изабела д'Есте в Херцогския дворец в Мантуа: символ на петолинието (в центъра)

Много важни членове на дома използват символите като лични емблеми. Един от най-старите и мистериозни такива, избран от Джанфранческо Гонзага, е този на цветето calendula arvensis (или на маргаритката), последван от този на гугутката[72] с мотото Vrai amour ne se change („Истинската любов не се променя“), и двете възприети от Лудовико III. По същия начин лъчистото слънце, също придружено от мотото Per un dexir и морската скала с диамант[73], придружена от мотото AMUMOK, принадлежат на втория маркиз на Мантуа. Франческо II възприема символа на намордника с мотото Cautius („Предпазлив“).[74] След победата си на река Таро над Шарл VIII Франческо II възприема тигела[75], присъстващ също на много сводове на неговата градска резиденция Палацо Сан Себастиано, и елена.[76] Изабела д’Есте използва петолинието,[77] присъстващо на тавана на нейния кабинет в Херцогския дворец в Мантуа, римската цифра XXVII,[78] символа Алфа и Омега,[79] символа на свещника[80] и латинската фраза Nec spe nec metu („Нито с надежда, нито със страх“[N 2]). Федерико II, първият херцог на Мантуа, предпочита саламандъра,[81] придружен от мотото Quod huic deest me torquet („Това, което му липсва, измъчва мен“[N 3]), което се откроява на много стенописи в Палацо Те в Мантуа и символа на планината Олимп[82] с мотото FIDES (Вяра). Винченцо I приема полумесеца, увенчан с мотото SIC[83], което би означавало Sic illustrior crescam („Така ставам по-известен“) или Sanguis Iesu Christi („Кръвта на Иисус Христос“).

Много от тези колекции са продадени от 1620 г. и разграбени и унищожени по време на разграбването на Мантуа през 1630 г.[84]

Гонзага и изкуството

[редактиране | редактиране на кода]

Небесносиня галерия (Celeste Galeria)

[редактиране | редактиране на кода]
Дворът на Лудовико III (Андреа Мантеня, Зала на младоженците, Херцогски дворец в Мантуа, 1465 – 1474)

Гонзага подкрепят и покровителстват много художници, за да дадат престиж на семейството си. Те са важни колекционери на произведения на изкуството, на второ място след папите и Медичите.[85] Картините и предметите са излагани главно в Херцогския музей в Мантуа, функционирайки като истински музей в музея.[86]

Андреа Мантеня, Смъртта на Богородица, 1462 г. (Мадрид, Прадо). На заден план е мостът Сан Джорджо в Мантуа.

Фердинандо Гонзага, завръщайки се от Рим през 1612 г. по повод назначаването му за шести херцог на Мантуа, открива много богати художествени дарения в дворците, което изисква работа по каталогизиране. Той лично се заема с реорганизацията, каталогизирането и разполагането на предметите на изкуството. Семейството може да се похвали с най-важния музей в Европа,[87] с 20 000 ценни предмета и 1800 картини от най-престижните художници. Въпреки страстта си към изкуството малко преди смъртта си Фердинандо, в опит да изплати поне частично катастрофалните си дългове, инициира контакти за продажбата на част от известната колекция от произведения на изкуството, натрупана през годините от семейството. Продажбата е приключена от неговите наследници, като се започне с брат му Винченцо II, който продава около 150 картини и 100 статуи на краля на Англия Чарлз I за голяма сума – 30 000 паунда по онова време (най-скъпото придобиване на произведения на изкуството от Английския кралски дом), но считана за малка предвид качеството на включените произведения.

Най-голямото опустошение на колекцията е нанесено през 1630 г. от наемниците ландскнехти, които поставят Мантуа на колене с грабежи и разрушения. Celeste Galeria изчезва.

Колекциите на Гозага

[редактиране | редактиране на кода]

Семейство Гонзага не само колекционира важни произведения на изкуството. То също така се занимава с развъждането на коне[88] („мантуанските бербери“[89]), за развлечение и за военни цели, от XV век.[90] Много от тези животни са увековечени от различни художници в залите на техните дворци (сред тях Залата на конете в Палацо Те в Мантуа[91]).

Семейството е известно с богатството си от книги в своите библиотеки, много от които се занимават със зоология и ботаника. То строи собствени зоопаркове в своите дворове, където, благодарение на благосклонността, на която се радва от страна на могъщите семейства от онова време, има щрауси, лъвове, соколи и ловни кучета. Господарите на Мантуа също притежават миниатюри, римски медальони и слонски бивни.[92] Изабела д’Есте колекционира черупки, корали и зъби на редки риби.[93] Нейният син Федерико II поисква от чуждестранни търговци леопард, който да бъде обучен за лов, мангуста, за да убива змии, и няколко алигатора.[93]

Градина „Семпличи“

Още през XV век сем. Гонзага се грижи за красотата на своите дворци, включително за градините. Градината „Семпличи“[94] в Херцогския дворец в Мантуа в края на XVI век е поверена от херцог Фердинандо Гонзага на грижите на ботаника Фра Дзенобио Боки, който я култивира, следвайки повелите на Зодиака,[95] откривайки силата на лечебните билки и разпределението им на растителни есенции според критериите на тогавашната астрологична медицина.

Гоблен от Никола Кархер, Месеците на годината – март, април, май, Уфици, Флоренция, 1552 г.

Гонзага са колекционери на минерали и на редки скъпоценни камъни, диаманти, сапфири, аметисти, перли, смарагди и арменски болюс (глина).[96]

Символ на власт и богатство, през XVI век тримата синове на маркиз Франческо II Гонзага и Изабела д’Есте – Федерико II, Ерколе и Феранте поръчват важни гоблени. Големите артефакти са правени предимно във Фландрия и Италия от фламандски майстори на гоблени.[97]

Портретите на Гонзага в Колекция „Амбрас“

[редактиране | редактиране на кода]
Портрет на Алоизио Гонзага, маркиз на Кастел Гофредо, Колекция „Амбрас“

Серия от миниатюрни портрети на членове на сем. Гонзага се съхраняват в Художествено-историческия музей във Виена. Носи името си и идва от замъка Амбрас в Инсбрук, Австрия, и е поръчан от ерцхерцог Фердинанд II Австрийски – известен колекционер на портрети и на брони. Художествената галерия е увеличена от втората съпруга на благородника, Анна Катерина Гонзага, дъщеря на херцога на Мантуа Гулиелмо. Колекцията включва както герои, принадлежащи към основния клон, така и представители на кадетските клонове на династията. От 33-те портрета, рисувани от придворни художници, пет принадлежат към най-старата линия (включително тези на Гулиелмо и на Винченцо Гонзага), шест към Гуастала, четири към Весковато, осем към Сабионета и Боцоло, пет към Луцара и пет към Кастел Гофредо, Кастильоне е Солферино.[98]

Рицарските ордени на Гонзага

[редактиране | редактиране на кода]

Като доказателство за своята голяма религиозна вяра семейство Гонзага създава множество рицарски ордени:

Монетните дворове на Гонзага

[редактиране | редактиране на кода]
Дукат на Винченцо I Гонзага, 1595 г.

И Гонзага, както всички най-важни европейски династии, имат привилегията да секат пари.[99] След прогонването на Бонаколси, първите господари на Мантуа, които секат пари, са Луиджи Гонзага и неговият син Гуидо. През 1444 г. Лудовико III Гонзага е първият, който вижда своя портрет изсечен върху монета и, следвайки престижа и значението на най-важните семейства, започва сеченето на златни монети. През първата половина на XVI век монетният двор на Казале Монферато също започва да работи по повод брака на Федерико II Гонзага с Маргарита Палеологина през 1531 г. С упадъка на династията през 1626 г., управлението на Винченцо II и загубата на политическа власт монетният двор на Мантуа също навлиза в упадък. Последният представител, който сече монети, е десетият и последен херцог Фердинандо Карло Гонзага-Невер, изгонен от Мантуа за престъпление през 1708 г.

От средата на XVI век нататък на територията на държавата на Гонзага се раждат второстепенните монетни дворове на Боцоло, Кастильоне, Гуастала, Новелара, Помпонеско, Родиго[100] Сабионета, Сан Мартино и Солферино.

Кухнята на Гонзага

[редактиране | редактиране на кода]
Корица на „Изкуството на добрата кухня“ на Бартоломео Стефани

Гонзага са запомнени и с кулинарното изкуство, определяно от мнозина като такова „на князете и на народа“,[101][102] защото умее да комбинира типично народните ястия (като пържена полента, поръсена със захар) с по-сложни ястия – гордостта на многобройните готвачи, които се редуват в двора им. Те успяват да оставят следа в италианската гастрономия, дадена от продуктите, получени от плодородието на тяхната земя (пшеница и ориз преди всичко) и от значението на техните дворове.

Блясъкът на кухнята на Гонзага следва упадъка на семейството.

Причините за успеха на Гонзага

[редактиране | редактиране на кода]
Херцогският дворец в Мантуа – дворец на семейство Гонзага

Причините, които карат семейство Гонзага да се отличава в продължение на 400 години, могат да бъдат обобщени в някои ключови фактори:[103]

  • Богатство: сем. Коради-Гонзага, по време на заселването си в град Мантуа, може да разчита на огромно състояние. Всъщност има около 25 000 биолки[N 4] земя,[104] повечето от които са култивирани с пшеница и в началото на XVI век техните земи са около 1/10 от цялото Херцогство Мантуа. След смъртта на херцог Гулиелмо е открито колосалното му богатство, състоящо се и от 2 млн. златни монети.[105] Благодарение на Гонзага Мантуа става много богат град, много населен и в челните редици на ренесансовите изкуства и култура, наравно с Венеция, Флоренция и Рим.[106]
Плоча с герб на съюза Хабсбург/Гонзага, 1582-1595 г., Музей на декоративните изкуства в Берлин
Джулио Романо, Зала на великаните, Палацо Те, Мантуа

Упадък на Гонзага

[редактиране | редактиране на кода]

С Винченцо I започва упадъкът на семейство Гонзага.[119] Четвъртият херцог на Мантуа, за разлика от баща си Гулиелмо, иска да създаде пищен двор и освен това прави огромни разходи за военните действия срещу турците и за изграждането на укрепената цитадела на Казале. Той е принуден да увеличи данъците, плащани от поданиците му, и да отстъпи много земи, създавайки феодални владения в полза на много семейства.

Доходите на семейството намаляват значително при Фердинандо Гонзага, 6-ти херцог на Мантуа – за да изплати част от дълговете на семейството, той започва продажбата на известната колекция от произведения на изкуството, натрупана от Гонзага с течение на времето. Ситуацията се влошава допълнително с Винченцо II Гонзага – последния мъжки наследник на основния клон на Мантуа. Той продължава да продава колекцията от произведения на изкуството, Celeste Galeria, на краля на Англия Чарлз I.[120]

За да се гарантира родословието на династията, след като Винченцо II умира без наследници, е избран Карло I Гонзага-Невер, въпреки противното мнение на императора, което предизвиква Войната за мантуанското наследство. Появата на съпътстващия клон на семейството през 1627 г. остава в историята като най-лошия период в историята на Мантуа. През 1629 г. градът е обсаден и разграбен от наемническата армия от ландскнехтите, които също така разпространяват чума и появата на този бич унищожава самото семейство Гонзага.[121] Карло I е принуден да напусне Мантуа и се завръща едва през 1631 г., като моли за помощ от Венецианската република за стоки от първа необходимост.

С идването на Карло II Гонзага-Невер, първоначално под регентството на майка му Мария Гонзага, съдбата на Гонзага вече е решена.

Фердинандо Карло Гонзага-Невер, последният херцог на Мантуа (портрет от Франс Гефелс).

Последният херцог Фердинандо Карло Гонзага-Невер, който успява да управлява Мантуа през 1665 г., но не е склонен да се грижи за държавните дела, е обвинен в престъпление и бяга в Падуа, където умира през 1708 г. Обявен от императора за свален, започва австрийското господство, което на практика слага край на господството на Гонзага, продължило непрекъснато цели 400 години.[122][123] Правата на Гонзага върху херцогството преминават към херцозите на Гуастала (лоялни към империята), които обаче не успяват да получат Мантуа. Вместо това херцог Фердинандо Карло оставя по завещание като наследник на всички свои частни активи херцога на Лотарингия (като племенник на неговата леля Елеонора Мадалена Гонзага-Невер, съпруга на император Фердинанд III), чийто син става император като Франц I и съпруг на Мария Терезия Австрийска, която е също суверен на Мантуа.

Религиозни сгради и гробници на Гонзага в Мантуа

[редактиране | редактиране на кода]

Има няколко места за поклонение, желани от господарите на Мантуа, повече за личен престиж, отколкото за религиозни цели,[124] и много от тях са избрани от семейството за техните погребения:[125]

  • Сан Франческо
    Сан Франческо
  • Светилище деле Грацие
    Светилище деле Грацие
  • Санта Мария дела Витория
    Санта Мария дела Витория
  • Сан Себастияно
    Сан Себастияно
  • Санта Паола
    Санта Паола
  • Сант Орсола
    Сант Орсола
  • Санта Барбара
    Санта Барбара
  • Сант Андреа
    Сант Андреа
  • Катедрала на Мантуа
    Катедрала на Мантуа

Други семейства Гонзага

[редактиране | редактиране на кода]

Други семейства носят името „Гонзага“, без да принадлежат към нито един клон на дома.[126] Първите маркизи от сем. Гонзага възнаграждават най-верните си служители с възможността да добавят фамилията „Гонзага“ към оригиналната.[127] Някои от тези семейства все още процъфтяват и днес.

Чрез преотстъпване на фамилията:

Чрез брак:

Основен клон и кадетски клонове: представители

[редактиране | редактиране на кода]
Разпределение на държавите на Гонзага Сеньория
Новелара
(1360 – 1501)

Издигната до
Графство
Новелара
(1501 – 1737)
Сеньория Мантуа
(1328 – 1433)

Издигната до
Маркграфство Мантуа
(1433 – 1530) 		Маркграфство
Остиано
(1-во създаване)
(1444 – 1466) 		Сеньория
Луцара
(1444 – 1561)
(кратко обединение
с Мантуа
1460 – 1478)

Издигната до
Маркграфство
Луцара
(1561 – 1794)
Издигнато до
Херцогство Мантуа
(1530 – 1708)
(с Монферат
от 1536) 		Графство Сабионета
(1478 – 1577) 		Маркграфство
Остиано
(2-ро създаване)
(1478 – 1495)
Сеньория
Боцоло
(1-во създаване)
(1496 – 1529[152]) 		Издигнато до
Херцогство Сабионета
(1577 – 1637) 		Сеньория
Кастильоне
(1494 – 1593)

Издигнато до
Маркграфство
Кастильоне
(1593 – 1707)
Сеньория
Боцоло
(2-ро създаване)
(1591 – 1668) 		Маркграфство
Остиано
(3-то създаване)
(1591 – 1703)
Анексирано към
Дом Карафа и
Дом Гузман
(1637 – 1689)

Анексирано към Испания
Графство
Гуастала
(1539 – 1621)
(купено от
сем. Торели)
Мантуа анексирана
към Австрия;
Монферат анексиран
към Савоя 		Анексирано към Австрия
(1703-08) 		Анексирано към Австрия
Издигнато до
Херцогство Гуастала
(1621-1746) 		Анексирано към Австрия
Анексирано към
Херцогство Модена
Анексирано към
Херцогство Парма и Пиаченца
Анексирано
към Савоя

Гонзага от Мантуа

[редактиране | редактиране на кода]

Коради да Гонзага завоюва властта в Мантуа с Луиджи, сваляйки Риналдо Бонаколси, известен като „Пасерино“, на 16 август 1328 г. Държавният преврат, довел до смъртта на последния Бонаколси, е възможен благодарение на съюза с Кангранде I дела Скала от Верона. Следователно, възползвайки се от илюзията на последния, че може да включи Мантуа в своите владения, след като Бонаколси са победени, и разчитайки на подкрепата на народа на Мантуа, започва вековно господство на Гонзага над град Мантуа, което едва завършва през 1707 г.

Капитани на народа на Мантуа

[редактиране | редактиране на кода]

Господството на Мантуа започва с политическата фигура на капитана на народа, създадена по същество, за да балансира силата и авторитета на благородническите семейства.

  • Луиджи I
    Луиджи I
  • Гуидо
    Гуидо
  • Лудовико I
    Лудовико I
  • Франческо I
    Франческо I
  • Джанфранческо I
    Джанфранческо I

Марграфове на Мантуа

[редактиране | редактиране на кода]

Маркиграфство Мантуа започва през 1433 г. с предаването на маркграфските инсигнии в Мантуа от император Сигизмунд на Джанфранческо Гонзага, който купува титлата за 120 000 златни флорина.

  • Джанфранческо I
    Джанфранческо I
  • Лудовико III
    Лудовико III
  • Федерико I
    Федерико I
  • Франческо II
    Франческо II
  • Федерико II
    Федерико II

Херцози на Мантуа

[редактиране | редактиране на кода]

През 1627 г. клонът от Мантуа на рода Гонзага изчезва и херцогската титла преминава към френския клон Гонзага-Невер (вж. по-долу). През 1708 г. Мантуа, след Войната за испанското наследство, е взета от Хабсбургите.

  • Федерико II
    Федерико II
  • Франческо III
    Франческо III
  • Гулиелмо I
    Гулиелмо I
  • Винченцо I
    Винченцо I
  • Франческо IV
    Франческо IV
  • Фердинандо
    Фердинандо
  • Винченцо II
    Винченцо II

Маркграфове и после херцози на Монферат

[редактиране | редактиране на кода]

През 1575 г. император Максимилиан II издига Маркграфство Монферат в херцогство. През 1627 г. клонът от Мантуа на рода Гонзага изчезва и херцогската титла преминава към френския клон Гонзага-Невер (вж. по-долу). Тяхното управление, въпреки различни конфликти, продължава до 1708 г.

Графове и после херцози на Гуастала

[редактиране | редактиране на кода]
  • Феранте I
    Феранте I
  • Чезаре I
    Чезаре I
  • Феранте II
    Феранте II
  • Чезаре II
    Чезаре II
  • Феранте III
    Феранте III
  • Винченцо I
    Винченцо I
  • Антонио Феранте
    Антонио Феранте
  • Джузепе Мария
    Джузепе Мария

Гонзага-Невер

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Гонзага-Невер

Кадетският клон Гонзага-Невер започва във Франция с Лудовико Гонзага, трети син на Федерико II, който, женейки се за Хенриета дьо Клев, наследница на Херцогство Невер и Ретел през 1565 г., става херцог на Невер и Ретер. Той продължава с Карло I Гонзага-Невер и Ретел, техен син.

Херцози на Мантуа и херцози на Монферат

[редактиране | редактиране на кода]

През 1627 г. клонът на Гонзага от Мантуа изчезва и херцогската титла преминава към клона Гонзага-Невер.

  • Карло I
    Карло I
  • Карло II
    Карло II
  • Фердинандо Карло
    Фердинандо Карло

Херцози на Невер

[редактиране | редактиране на кода]
  • Луи IV
    Луи IV
  • Шарл III
    Шарл III
  • Шарл IV
    Шарл IV

Херцози на Ретел

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1581 – 1595: Луи IV (* 1539, † 1595), син на Федерико II
  • 1595 – 1637: Шарл III (* 1580, † 1637), син на предходния
    • 1619 – 1622: Франсоа III (* 1606, † 1622), заедно с баща си Шарл III, титла по обичай
    • 1622 – 1631: Шарл IV (* 1609, † 1631), титла по обичай, брат на предходния
  • 1637 – 1659: Шарл V (* 1629, † 1665), брат на предходния
  • Луи IV
    Луи IV
  • Шарл III
    Шарл III
  • Франсоа III
    Франсоа III
  • Шарл IV
    Шарл IV
  • Шарл V
    Шарл V

Князе на Арш

[редактиране | редактиране на кода]

Княжество Арш се ражда през 1608 г. в днешна Северна Франция по волята на Карло I Гонзага-Невер, херцог на Невер и Ретел, след създаването на град Шарлевил от нулата. През 1708 г. е дадено на принцеса Анна-Хенриета фон Пфалц-Зимерн.

  • Шарл I
    Шарл I
  • Шарл II
    Шарл II
  • Шарл III Фердинан
    Шарл III Фердинан

Херцози на Майен

[редактиране | редактиране на кода]

Баронство Майен, което по-късно става Маркграфство Майен, а след това Херцогство Майен, е създадено сравнително късно. Шарл IX издига маркграфството в херцогство-перство с указ от септември 1573 г., регистриран на 24-ти същия месец и признат от Анри IV на 8 май 1597 г.

  • Шарл III
    Шарл III
  • Шарл IV
    Шарл IV

Херцози на Егийон

[редактиране | редактиране на кода]

Титлата „херцог на Егийон“ е учредена през 1599 г. от баронствата Егийон, Монпеза, Сен Ливрад, Мадаян и Алмайрак, и от принадлежащи и зависими територии.

Гонзага от Новелара и Баньоло

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Гонзага ди Новелара е Баньоло

Кадетският клон Гонзага от Новелара и Баньоло около три века и половина управлява Сеньория и после Графство Новелара и Баньоло – старо италианско владение, съществувало от 1371 до 1728 г. Произхожда от Фелтрино Гонзага, когото баща му Луиджи I Гонзага изключва от наследяването на Мантуа. През 1351 г. той получава феода Реджо Емилия, който запазва до поражението си срещу Висконти през 1371 г. Той го продава в замяна на Синьория Новелара и Баньоло.

От този клон произлиза Каталано Гонзага – историческо семейство от Читериоре Калабрия. На 16 април 1666 г. Андреа Каталано се жени за Диана Гонзага, дъщеря на Джузепе Гонзага и Отавия Ричи, последна потомка на Карло Гонзага, извънбрачен син на Франческо I Гонзага ди Новелара.

Сеньори на Новелара и Баньоло

[редактиране | редактиране на кода]

Графове на Новелара и Баньоло

[редактиране | редактиране на кода]

През 1501 г. Сеньория Новелара и Баньоло е издигната в графство.

  • Камило I
    Камило I
  • Камило II
    Камило II
  • Алфонсо II
    Алфонсо II
  • Филипо Алфонсо
    Филипо Алфонсо

Гонзага от Луцара

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Гонзага ди Луцара

Феодът Луцара е част от владенията на маркграф Джанфранческо Гонзага, които той оставя като наследство на тримата си сина. След смъртта му през 1444 г. феодът е даден на най-младия, Карло (с феодите Сабионета и Боцоло). След смъртта на Карло през 1456 г. го наследява неговият син Уголото, който умира без потомство и по-големият брат на Карло, Лудовико III, преразпределя земите сред децата си, а Родолфо, най-младият, получава крепостта Луцара (и тези на Кастильоне, Солферино и Повилиьо). Неговият по-голям брат Федерико продължава традицията на маркграф на Мантуа с името Федерико I. Най-младият му брат, Джанфранческо, е основател на линията на Сабионета и Боцоло. Родолфо има двама сина – Джанфранческо, който става владетел на Луцара, и Алоизио, който продължава отделните линии на Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино.

През 1557 г. Масимилиано Гонзага отстъпва феода на Гулиелмо Гонзага, херцог на Мантуа, запазвайки за себе си и своите наследници някои дворци и титлата „маркграф на Луцара“, въпреки че реално няма господство над територията, която е подчинена на Мантуа до 1630 г. През 1747 г. Мария Терезия ​​от Австрия взима земите на Луцара и ги интегрира в Херцогство Парма и Пиаченца. Договорът от Аахен през 1748 г. връща херцогството обратно в ръцете на Фернандо VI от Испания. Линията Луцара изчезва с Джовани Гонзага през 1794 г., осми и последен маркграф на Луцара.

Синьори на Луцара

[редактиране | редактиране на кода]
  • Родолфо
    Родолфо
  • Джанфранческо
    Джанфранческо
  • Алоизио
    Алоизио
  • Масимилиано
    Масимилиано

Маркграфове на Луцара

[редактиране | редактиране на кода]
  • Масимилиано
    Масимилиано
  • Просперо
    Просперо
  • Федерико II
    Федерико II

Гонзага от Повильо

[редактиране | редактиране на кода]

Произлизащ от подразделение на клона Луцара, кадетският клон на Повильо е папски феод, издигнат в графство през 1513 г. Произхожда от Родолфо Гонзага, син на Джанфранческо Гонзага.

Синьори и после графове на Повильо
[редактиране | редактиране на кода]
  • Родолфо
    Родолфо
  • Луиджи
    Луиджи

Гонзага от Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Гонзага ди Кастел Гофредо, Кастильоне е Солферино

След смъртта на Родолфо Гонзага феодалното владение е допълнително разделен между синовете му: Джанфранческо получава Луцара и става родоначалник на кадетския клон Гонзага от Луцара; Алоизио (Луиджи Алесандро) получава Кастильоне и Кастел Гофредо, и става родоначалник на клона Гонзага от Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино". Клонът на Кастильоне изчезва с Лудовико III Гонзага, който подписва отказа от права в полза на императрица Мария Терезия ​​Австрийска на 26 юли 1773 г. и Княжество Кастильоне, Медоле и Солферино е присъединено към Мантуа, вече австрийска. С различни молби до императора, последната от които е от 1831 г., Алесандро I Гонзага се опитва да бъде възстановен в наследствените си права над Херцогство Мантуа, Херцогство Гуастала и Княжество Кастильоне, но молбите му не са приети.

Франческо Гонзага, син на Фердинандо II Гонзага, пети и последен княз на Кастильоне, през 1717 г. е родоначалник на херцозите на Солферино, които съществуват и до днес.

Маркграфове на Кастел Гофредо

[редактиране | редактиране на кода]
  • Алоизио
    Алоизио
  • Алфонсо
    Алфонсо
  • Родолфо
    Родолфо

Маркграфове и после князе на Кастильоне и на Солферино

[редактиране | редактиране на кода]

Кадетският клон Гонзага от Кастильоне води началото си от Родолфо Гонзага, син на Лудовико III Гонзага, 2-ри маркиз на Мантуа.

  • Родолфо
    Родолфо
  • Алоизио
    Алоизио
  • Феранте
    Феранте
  • Родолфо
    Родолфо
  • Франческо
    Франческо
  • Луиджи (вероятен портрет)
    Луиджи (вероятен портрет)

Маркграфове на Солферино

[редактиране | редактиране на кода]

Родолфо Гонзага, трети син на Лудовико III Гонзага, има феод и титлата „маркиз на Луцара, Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино“ след смъртта на баща си през 1478 г. Той получава инвеститурата от император Максимилиан I през 1494 г. По-късно феодалното владение е допълнително разделено между синовете му: Джанфранческо (Луцара) и Алоизио (Кастильоне, Кастел Гофредо и Солферино), които от своя страна основават съответните клонове на Луцара, Кастел Гофредо и Кастильоне. Основателят на клона Гонзага ди Солферино е Алоизио.

Маркграфове на Солферино

[редактиране | редактиране на кода]
  • Алоизио
    Алоизио
  • Орацио
    Орацио

Херцози на Солферино

[редактиране | редактиране на кода]

Херцог на Солферино е испанска благородническа титла, създадена на 21 декември 1717 г. от крал Филип V в полза на Франческо Гонзага. Франческо е син на Фердинандо II Гонзага, княз на Кастильоне, и Лаура Пико дела Мирандола. Името му се отнася до град Солферино в провинция Мантуа, който никога в историята не е бил под испански контрол. Въпреки това това е почит към феодалното владение вече на бащата на първия „испански“ херцог, който е последният (ефективен) от сеньорите на Солферино (до 1691 г.), макар че семейство Гонзага отстъпва правата си едва през 1772 г.

Гонзага от Сабионета и Боцоло

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Гонзага ди Сабионета е Боцоло

Феодите Сабионета и Боцоло са създадени от маркиз Джанфранческо I Гонзага, който ги завещава след смъртта през 1444 г. на най-малкия си син Карло, който ги завещава след смъртта си през 1456 г. на сина си Уголото. Последният умира бездетен и крепостите преминават в ръцете на по-големия брат на Карло, Лудовико. Джанфранческо, вторият син на маркиза на Мантуа Лудовико III, се счита за инициатор на тази кадетска линия.

Неговият син Лудовико, след разделянето на феодалното владение с брат му Пиро през 1521 г., получава земите на Сабионета. Той превръща Гацуоло в своя резиденция и има разкошен двор, приютяващ художници и писатели, като Лудовико Ариосто. След смъртта на Лудовико за наследник е обявен неговият син Луиджи Гонзага „Родомонте“, имперски капитан на Карл V. Но най-известната личност несъмнено е Веспасиано I Гонзага, син на „Родомонте“, който получава императорската инвеститура на Боцоло, Остиано, Ривароло, Родиго и Сабионета. Той е смел войник и беше дълго време в двора на Филип II Испански. През 1577 г. получава титлата „херцог на Сабионета“ от император Рудолф II, негов личен приятел. След смъртта му през 1591 г. дъщеря му Изабела поема управлението и на свой ред оставя Сабионета на племенницата си Анна Карафа дела Стадера. Заедно със сина на последната – Никола Мария де Гузман Карафа, династията на Веспасиано Гонзага изчезва и през 1689 г. Херцогство Сабионета преминава във владение на испанците, които го продават на генуезеца Франческо Мария Спинола.

Последният принц на Сабионета-Боцоло от линията е Джанфранческо II, който умира без наследници през 1703 г. Княжеството преминава, след падането на последния херцог на Мантуа Фердинандо Карло Гонзага-Невер, към това на Гуастала на Винченцо (вж. кадетската линия Гонзага от Гуастала).

Към тази кадетска линия принадлежат и следните титли:

Графове на Сабионета и Боцоло

[редактиране | редактиране на кода]

Маркграфове на Сабионета и Боцоло

[редактиране | редактиране на кода]

Князе на Сабионета и Боцоло

[редактиране | редактиране на кода]

Херцози на Сабионета и Боцоло

[редактиране | редактиране на кода]
  • Джанфранческо
    Джанфранческо
  • Лудовико
    Лудовико
  • Луиджи „Родомонте“
    Луиджи „Родомонте“
  • Веспасиано I
    Веспасиано I
  • Шипионе
    Шипионе
  • Изабела
    Изабела

Гонзага от Гуастала

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Гонзага ди Гуастала

Херцогство Гуастала е стара италианска държава. От 1406 до 1621 г. неговите владетели носят титлата на графове, докато от 1621 до 1748 г. – тази на херцози. Съдбата на графството се управлява от семейство Торели до 1538 г., последвано от Гонзага ди Гуастала. На 2 юли 1621 г. император Фердинанд II издига Гуастала в херцогство. Така Феранте II става първият херцог с амбицията да наследи в бъдеще трона на престижното Херцогство Мантуа. Той обаче умира от чума по време на епидемията от 1630 г. и е наследен от сина си Чезаре II.

Графове на Гуастала

[редактиране | редактиране на кода]

Херцози на Гуастала

[редактиране | редактиране на кода]
  • Феранте
    Феранте
  • Чезаре I
    Чезаре I
  • Феранте II
    Феранте II
  • Чезаре II
    Чезаре II
  • Феранте III
    Феранте III
  • Винченцо
    Винченцо
  • Антонио Феранте
    Антонио Феранте
  • Джузепе Мария
    Джузепе Мария

Гонзага от Молфета

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Гонзага ди Молфета

Гонзага ди Молфета са второстепенен клон на херцозите на Мантуа, по-известни като Гонзага от Гуастала. На 3 октомври 1522 г. император Карл V издига град Молфета в княжество и дава на херцога на Термоли Феранте ди Капуа титлата на княз. На 29 ноември 1523 г. Феранте умира в Милано и по завещание оставя дъщеря си Изабела като наследничка на феода. Клонът Гонзага възниква, когато Феранте I Гонзага, верен на Карл V, който се бие в Пулия през 1529 г., става княз на Молфета, като се жени за Изабела от Капуа. Когато баща ѝ умира през 1523 г., Изабела донася княжеството Молфета като своя зестра, което преминава под властта на семейство Гонзага.

Клонът, който става суверен на Херцогство Гуастала през 1621 г., продължава, докато принц Феранте III Гонзага не продава владението и княжеството на Молфета на 2 април 1640 г. на дожа Джовани Стефано Дория от Генуа, задържайки само княжеската титла.

Князе на Молфета
[редактиране | редактиране на кода]
  • Феранте
    Феранте
  • Чезаре
    Чезаре
  • Феранте II
    Феранте II
  • Чезаре II
    Чезаре II
  • Феранте III
    Феранте III

Гонзага от Палацоло / Нобили Гонзага

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Гонзага ди Палацоло

Прародителят на Гонзага от Палацоло е Корадо Гонзага, син на Луиджи I Гонзага, първият капитан на народа на Мантуа, когото той изключва от наследяването на Мантуа.

Маркграфство Палацоло е създадено през 1595 г. от Курцио Гонзага, награден с титлата „маркиз“ от херцога на Мантуа Винченцо I Гонзага, от неговия племенник Клаудио I и от племенника на Клаудио I, Луиджи. Клонът изчезва през 1751 г. със смъртта на Корадо.

Курцио

Маркграфове на Палацоло

[редактиране | редактиране на кода]

Гонзага от Весковато

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Гонзага ди Весковато

Кадетския клон на Гонзага от Весковато (наречен още „Маркграфски“) започва с Джовани Гонзага, владетел на Весковато през 1519 г. Това е единственият клон, който все още съществува днес. В момента са живи два клона на семейството, произхождащи от братята Франческо Карло (* 1766, † 1834) и Фабио Мария (* 1773, † 1848), синове на Франческо Николо (* 1731, †1783) и на Олимпия Скоти, дъщеря на маркиз Фабио Скоти от Пиаченца.

Феодът е закупен през 1519 г. от Джовани Гонзага, брат на Франческо II, маркграф на Мантуа, военен в служба на семейство Сфорца от Милано.

Господари на Весковато

[редактиране | редактиране на кода]

Макграфове на Весковато

[редактиране | редактиране на кода]

Князе на Весковато

[редактиране | редактиране на кода]

Княжеството е достойнство, а не титла на суверенитет. Маркграфовете си остават маркграфове на Весковато, но се титулуват „князе на Весковато“.

Край на клона, започнал с Карло през 1567 г. Друг клон, започнал с Джордано през 1607 г., съществува в днешна Италия.

  • Джовани
    Джовани
  • Алесандро
    Алесандро
  • Сиджизмондо II
    Сиджизмондо II
  • Карло
    Карло
  • Маурицио Феранте
    Маурицио Феранте
  • Феранте Винченцо
    Феранте Винченцо

Светци, кардинали и епископи Гонзага

[редактиране | редактиране на кода]
Св. Алоизий Гонзага

Подобно на други важни италиански и европейски семейства Гонзага също включва многобройни църковни лица в своята линия (приблизително един на всеки пет[153]), някои от които са с висок ранг.[117] Светец е Алоизий (Луиджи) Гонзага, провъзгласен от папа Бенедикт XIII през 1726 г.[154] Първият кардинал е Франческо Гонзага, издигнат едва на 17 г. от папа Пий II. Ерколе Гонзага, кардинал, на Конклава на 25 декември 1559 г. не става папа само с пет гласа[155] и вместо него е избран Пий IV. Той е и един от председателите на Трентския събор. Първият епископ от семейството е блаженият Алберто Гонзага, издигнат през 1288 г.

Светци

[редактиране | редактиране на кода]

Кардинали

[редактиране | редактиране на кода]

Принадлежащи към основния клон:

Принадлежащи към кадетските клонове:

  • Франческо Гонзага
    Франческо Гонзага
  • Сиджизмондо Гонзага
    Сиджизмондо Гонзага
  • Ерколе Гонзага
    Ерколе Гонзага
  • Пиро Гонзага
    Пиро Гонзага
  • Франческо Гонзага
    Франческо Гонзага
  • Федерико Гонзага
    Федерико Гонзага
  • Джан Винченцо Гонзага
    Джан Винченцо Гонзага
  • Шипионе Гонзага
    Шипионе Гонзага
  • Фердинандо Гонзага
    Фердинандо Гонзага
  • Винченцо II Гонзага
    Винченцо II Гонзага
  • Силвио Валенти Гонзага
    Силвио Валенти Гонзага
  • Луиджи Валенти Гонзага
    Луиджи Валенти Гонзага
  • Чезаре Гуериери Гонзага
    Чезаре Гуериери Гонзага
  • Чезаре Нембрини Пирони Гонзага
    Чезаре Нембрини Пирони Гонзага

Епископи

[редактиране | редактиране на кода]

Принадлежащи към основния клон:

Принадлежащи към кадетските клонове:

  • Лудовико Гонзага
    Лудовико Гонзага
  • Маркантонио Гонзага
    Маркантонио Гонзага
  • Франческо Гонзага
    Франческо Гонзага
  • Лудовико Гонзага
    Лудовико Гонзага
  • Алфонсо Гонзага
    Алфонсо Гонзага

Столици на държавите на Гонзага

[редактиране | редактиране на кода]

Резиденции на Годзага

[редактиране | редактиране на кода]

Има множество резиденции на Гонзага в Италия и във Франция.

Резиденции в Италия

[редактиране | редактиране на кода]

Мантуа

[редактиране | редактиране на кода]
  • Херцогски дворец
  • Magna Domus
  • Палацо Те
  • Замък „Сан Джорджо“
  • Дворец „Сан Себастиано“
  • Дворец „Бонаколси“
  • Палацо дели Студи
  • Дворец на Капитана
  • Дворец „Масаро“
  • Ка Дзойоза (разрушена)
  • Дворец на Академията
  • Театър „Бибиена“
  • Дворец и кула „Гамбиулини“
  • Кула „Габия“,
  • Кула „Дзукаро“
  • Дворец „Валенти Гонзага“
  • Дом „Мантеня“
  • Палацина Палеолога (разрушена)
  • Дворец „Колоредо“
  • Дворец „Абате“
  • Дворец на Тадео ди Фебо Гонзага
  • Ка дели Уберти
  • Дворец на Ерколе Гонзага
  • Дворец „Майнолди“ (Нобили Гонзага)
  • Дворец „Кавриани“ (Нобили Гонзага)
  • Дворец на Джован Лудовико Нобили Гонзага
  • Дворец „Сант'Аниезе“ Нобили Гонзага
  • Дворец на Марио Нобили Гонзага
  • Дворец на Гуидо Филипино Нобили Гонзага
  • Дворец на Федерико и Джанфранческо Нобили Гонзага
  • Дворец на Джампиетро и Джироламо Нобили Гонзага
  • Дворец на Гонзага ди Весковато (днешен Съд на ул. „Пома“)
  • Дворец на Марчилио Гонзага
  • Дворец на Гонзага от Кастильоне
  • Дворец на Алесандро Гонзага
  • Дворец на Антонио Гонзага
  • Дворец „Гонзага“ на уличка „Санта Мария“
  • Дворец на Джероламо Гонзага
  • Дворец на Джован Пиетро Гонзага
  • Дворец „Бионди“
  • Дворец „Резега“
  • Дворец на Джулио Гонзага
  • Дворец „Гонзага“ на ул. „Ачерби“ 16
  • Дворец на Франческо Гонзага в квартал „Черво“
  • Резиденция на Чезаре Гонзага
  • Дворец на Гауденцио Гонзага
  • Дворец на Алесандро ди Гуидо Гонзага
  • Дворец на Гуидо Антонио Гонзага
  • Дворец на Филипо Гонзага
  • Общинска палата
  • Magna Domus
    Magna Domus
  • Палацо Те
    Палацо Те
  • Замък „Сан Джорджо“
    Замък „Сан Джорджо“
  • Дворец „Сан Себастиано“
    Дворец „Сан Себастиано“
  • Дворец „Бонаколси“
    Дворец „Бонаколси“
  • Дворец „Кавриани“
    Дворец „Кавриани“
  • Палацо дели Студи
    Палацо дели Студи
  • Дворец на капитана
    Дворец на капитана
  • Дворец на Академията
    Дворец на Академията
  • Театър „Бибиена“
    Театър „Бибиена“
  • Кула „Гамбулини“
    Кула „Гамбулини“
  • Кула „Габия“
    Кула „Габия“
  • Кула „Дзукаро“
    Кула „Дзукаро“
  • Дворец „Валенти Гонзага“
    Дворец „Валенти Гонзага“
  • Дом „Мантеня“
    Дом „Мантеня“
  • Вила „Палеолога“
    Вила „Палеолога“
  • Дворец „Колоредо“
    Дворец „Колоредо“

Провинция Мантуа

[редактиране | редактиране на кода]

Извън Провинция Мантуа:

[редактиране | редактиране на кода]

Резиденции във Франция

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Selwyn Brinton, The Gonzaga. Lords of Mantua. Methuen, London 1927.
  • Giuseppe Coniglio, Mantova. 1.: La storia. 3 Bände. Istituto Carlo d'Arco per la storia di Mantova, Mantua 1958–1963.
  • Giuseppe Coniglio: I Gonzaga. Dall'Oglio, Mailand 1967, (Grandi famiglie).
  • Ebba Severidt, Familie, Verwandtschaft und Karriere bei den Gonzaga. Struktur und Funktion von Familie und Verwandtschaft bei den Gonzagen und ihren deutschen Verwandten (1444–1519). DRW, Leinfelden-Echterdingen 2002, ISBN 3-87181-745-7, (Schriften zur südwestdeutschen Landeskunde 45).
  • Federigo Amadei, Cronaca universale della città di Mantova, Volume I, Citem, 1954
  • Giuseppe Amadei e Ercolano Marani (a cura di), I Gonzaga a Mantova, Milano, Cassa di risparmio delle provincie lombarde, 1975
  • Giuseppe Amadei e Ercolano Marani (a cura di), I ritratti gonzagheschi della collezione di Ambras, Mantova, Banca Agricola Mantovana, 1980
  • Associazione per i monumenti domenicani (a cura di), Sepolcri Gonzagheschi, Mantova, Brokerprint, 2013
  • Vespasiano Gonzaga e il ducato di Sabbioneta [atti del Convegno, Sabbioneta-Mantova, 12-13 ottobre 1991], 1993, a cura di Ugo Bazzotti, Daniela Ferrari, Cesare Mozzarelli, Mantova, Publi Paolini
  • Riccardo Braglia, I Gonzaga. Il mito, la storia, Artiglio, 2002
  • Roberto Brunelli, I Gonzaga con la tonaca, Ciliverghe, Edizioni Postumia, 2005
  • Roberto Brunelli, I Gonzaga. Quattro secoli per una dinastia, Tre Lube Edizioni, 2010
  • Gino Brunetti (a cura di), Cucina mantovana di principi e di popolo. Testi antichi e ricette tradizionali, Mantova, Stamperia Alce, 1981
  • Mario Castagna, Stemmi e vicende di casate mantovane, Montichiari, 2002
  • Mario Castagna e Valerio Predari (a cura di), Stemmario mantovano, vol. 1, Montichiari, Zanetti, 1991
  • Alberto Cavazzoli, Alla ricerca del Santo Graal nelle terre dei Gonzaga, Aliberti, 2008
  • Clifford M. Brown e Paola Tosetti Grandi (a cura di), I Gonzaga di Bozzolo, Mantova, Publi Paolini, 2011
  • Giuseppe Coniglio, I Gonzaga, Varese, Dall'Oglio, 1973
  • Giovan Battista di Crollalanza, Dizionario storico blasonico delle famiglie nobili o notabili italiane estinte e fiorenti, vol.1, A.Forni, 1886
  • Ulisse Diligenti, Storia delle famiglie illustri italiane, volume 5, Firenze, 1890
  • Pompeo Litta, Gonzaga di Mantova, в Famiglie celebri italiane, Milano, Giulio Ferrario, 1834
  • Alessandro Luzio, L'Archivio Gonzaga di Mantova. La corrispondenza familiare, amministrativa e diplomatica dei Gonzaga. La corrispondenza familiare, amministrativa e diplomatica dei Gonzaga, vol. 2, Mondadori, 1922
  • Alessandro Luzio, I Corradi di Gonzaga signori di Mantova, Varese, 1913
  • Giancarlo Malacarne, Araldica Gonzaghesca, Modena, Il Bulino, 1992
  • Giancarlo Malacarne, I Gonzaga di Mantova, una stirpe per una capitale europea. Gonzaga Marchesi, Modena, Il Bulino, 2005
  • Giancarlo Malacarne, Gonzaga, Genealogie di una dinastia, Modena, Il Bulino, 2010
  • Adelaide Murgia, I Gonzaga, in Le grandi famiglie d'Europa, Milano, Mondadori, 1972
  • Galeazzo Nosari, Franco Canova, I Gonzaga di Mantova. Origini di una famiglia dinastica, Reggiolo, 2019
  • Giovanni Scardovelli, Luigi, Alfonso e Rodolfo Gonzaga marchesi di Castelgoffredo, Tipografia Lombardi, 1890
  • Kate Simon, I Gonzaga. Storia e segreti, Ariccia, Il Giornale, 2001
  • Giuseppe Sissa, Storia di Gonzaga, Mantova, Accademia nazionale Virgiliana, 1983
  • Gabriele Sorrentino, Il "duca" Passerino, Modena, Edizioni Terra e Identità, 2007
  • Stefano Tabacchi, Federico Gonzaga, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 57, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2001
  • Raffaele Tamalio, La Memoria dei Gonzaga. Repertorio bibliografico gonzaghesco (1473-1999), Firenze, L. S. Olschki, 1999
  • Mario Vaini, Ricerche gonzaghesche (1189-inizi sec. XV), Firenze, Leo S. Olschki, 1994
  • Leandro Ventura, I Gonzaga delle nebbie: storia di una dinastia cadetta nelle terre tra Oglio e Po, Silvana, 2008
  • Monete e medaglie di Mantova e dei Gonzaga, Electa, 2002 [1996]
  • Leandro Zoppè, Itinerari gonzagheschi, Milano, Itinera Edizioni, 1988
  • Enzo Boriani, Castelli e torri dei Gonzaga nel territorio mantovano, Brescia, 1969
  • Leandro Zoppè, Itinerari gonzagheschi, Milano, 1988
  • Paola Eugenia Falini, Claudia Bonora Previdi e Marida Brignani (a cura di), I giardini dei Gonzaga. Un atlante per la storia del territorio, Spoleto, Del Gallo Editori, 2018

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Обяснителни бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Историкът Джузепе Джерола в своето изследване от 1916 г. Archivio storico lombardo. Giuseppe Gerola, vecchie insegne dei Gonzaga, с.96-110. Архив на оригинала от 2014-05-04 в Wayback Machine., твърди, че най-старият вариант на герба на Гонзага има черни и бели ленти вместо черни и златни (жълти). В апартамента на Гуастала в Херцогския дворец в Мантуа се появява щит с герба на Гонзага с бели и черни ленти. И в известната картина от 1494 г. „Изгонването на Бонаколси“ на Доменико Мороне лентите на щитовете на победителите изглеждат по-скоро бели отколкото жълти.
  2. ↑ Може да се разбира като покана за стоически живот, за приемане на събитията и несгодите без надежда или страх.
  3. ↑ Загатва за мъките на любовта, които саламандърът, хладнокръвно и устойчиво на огън животно (според общоприетото вярване), не познава.
  4. ↑ Биолка е селскостопанска единица за измерване на площ, която не принадлежи към международната система и се използва в различни области на Емилия, Мантуа, Павия и други гранични области.
  5. ↑ Херцог Фердинандо Карло Гонзага-Невер му дава правото да сложи фамилията „Гонзага“ до своята и да долепи семейния герб до щита на Гонзага.

Библиографски бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Treccani. Gonzaga // Посетен на 2023-9-15.
  2. ↑ Crollalanza с. 490-491..
  3. ↑ Eleonora Gonzaga imperatrice, в Dizionario biografico degli italiani, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
  4. ↑ Vincenzo Gonzaga. Il fasto del potere // Архивиран от оригинала на 2016-6-9.
  5. ↑ Brunelli с.1.
  6. ↑ Braglia с. 23.
  7. ↑ Touring Club Italiano. Viaggiare per gioco: i Gonzaga, da Mantova alla conquista d'Europa // Посетен на 2023-9-15.
  8. ↑ Bazzotti с. 15-17..
  9. ↑ Enciclopedia Britannica. Ferdinand II // Посетен на 2023-9-15.
  10. ↑ Pittura omnia. Gonzaga // Архивиран от оригинала на 2015-4-27.
  11. ↑ Dall’Accademia degli Invaghiti all’Accademia Nazionale Virgiliana di Scienze Lettere e Arti in Mantova // Архивиран от оригинала на 2013-3-23.
  12. ↑ Mario Cadalora, Gonzaga Gonzaga, Modena, 1990
  13. ↑ Braglia с. 17..
  14. ↑ Nosari-Canova с. 19..
  15. ↑ Luzio с.9..
  16. ↑ Federigo Amadei, Cronaca universale della città di Mantova, Volume I, с.244, Mantova, 1954
  17. ↑ Scipione Agnello Maffei,Gli annali di Mantova. Viola, 1675.
  18. ↑ Gonzaga (nobile famiglia) // Посетен на 2023-9-15.
  19. ↑ Luzio с. 19..
  20. ↑ Vaini с. 3.
  21. ↑ Sissa с.73.
  22. ↑ Luzio с.30.
  23. ↑ I Gonzaga // Архивиран от оригинала на 2014-3-3.
  24. ↑ Brunelli с.28..
  25. ↑ Gianfrancesco Gonzaga // Архивиран от оригинала на 2015-4-28.
  26. ↑ Brunelli с.109..
  27. ↑ Malacarne с.27..
  28. ↑ Giuseppe Sissa, Storia di Gonzaga, Mantova, 1983
  29. ↑ Murgia с. 8-9..
  30. ↑ Amadei с.10..
  31. ↑ Albero genealogico dei Gonzaga signori di Mantova // Посетен на 2023-9-15.
  32. ↑ Albero genealogico dei Corradi-Gonzaga // Посетен на 2023-9-15.
  33. ↑ Luzio с.34.
  34. ↑ Coniglio с. 8.
  35. ↑ Malacarne, 2010 .
  36. ↑ Gonzaga: etimologia // Посетен на 2023-9-15.
  37. ↑ Pierino Pelati, Acque, terre e borghi del territorio mantovano. Saggio di toponomastica, Asola, 1996
  38. ↑ Coniglio с. 1-11..
  39. ↑ Brunelli с.26.
  40. ↑ Brunelli с.28.
  41. ↑ Brunelli с.36.
  42. ↑ Coniglio с.16.
  43. ↑ Coniglio с.50.
  44. ↑ Brunelli с.4.
  45. ↑ Brunelli с.56.
  46. ↑ Brunelli с.64.
  47. ↑ Coniglio с. 274.
  48. ↑ Antegnati in Santa Barbara // Архивиран от оригинала на 2021-1-26.
  49. ↑ Murgia с.90..
  50. ↑ Brunelli с. 88-90..
  51. ↑ Brunelli с.101.
  52. ↑ Brunelli с. 102-105..
  53. ↑ Coniglio с.433.
  54. ↑ Brunelli с.106.
  55. ↑ Brunelli с. 108-109..
  56. ↑ Coniglio с. 428.
  57. ↑ Murgia с. 52-53-57.
  58. ↑ Coniglio с.433.
  59. ↑ Coniglio с.440..
  60. ↑ Coniglio с. 469-470..
  61. ↑ Coniglio с. 434.
  62. ↑ Coniglio с.470.
  63. ↑ Brunelli с.112.
  64. ↑ Braglia с. 195.
  65. ↑ Coniglio с. 473-499..
  66. ↑ Coniglio с.473.
  67. ↑ Coniglio с.482..
  68. ↑ Clifford M. Brown;Paola Tosetti Grandi (a cura di), I Gonzaga di Bozzolo, Mantova, 2011
  69. ↑ Brunelli с.164.
  70. ↑ Cavazzoli с. 49.
  71. ↑ Malacarne, 1992 с. 93-98..
  72. ↑ Impresa della tortora // Посетен на 20203-9-16.
  73. ↑ Maioliche del Quattrocento a Pesaro: Frammenti di storia dell'arte ceramica dalla bottega dei Fedeli. Altomani & Sons, 2004. ISBN 978-88-7038-404-8.
  74. ↑ Impresa della museruola // Посетен на 2023-9-16.
  75. ↑ Ceramiche a Ralazzo // Посетен на 2023-9-15.
  76. ↑ 5 capitelli da osservare tra Gonzaga, Bonacolsi, Visconti e damnatio memoriae // Посетен на 2023-9-16.
  77. ↑ Monica Centani. La medaglia di Isabella d'Este: Nemesi e le sue stelle // Посетен на 2023-9-16.
  78. ↑ Il rebus delle imprese rinascimentali e una nota sui loghi-rebus // Посетен на 2023-9-16.
  79. ↑ Il Rinascimento delle ceramiche maiolicate in Faenza. Multigrafica, 1974.
  80. ↑ I Gonzaga di Mantova: I Gonzaga marchesi : il sogno del potere : da Gianfrancesco a Francesco II (1432-1519). Bulino edizioni d'arte, 2004. ISBN 978-88-86251-67-9.
  81. ↑ Palazzo Te 1525 // Архивиран от оригинала на 2016-3-31.
  82. ↑ Antonio Maria Viani e la facciata del Palazzo Guerrieri a Mantova // Посетен на 2023-9-16.
  83. ↑ Quattrino con motto SIC // Посетен на 2023-9-16.
  84. ↑ Simon с. 319.
  85. ↑ Arte antica e cultura antiquaria nelle collezioni venete al tempo della Serenissima. L'ERMA di BRETSCHNEIDER, 2002. ISBN 978-88-8265-223-4.
  86. ↑ Murgia с. 109 – 110..
  87. ↑ Gonzaga: la celeste galeria : le raccolte. Skira, 2002. ISBN 978-88-8491-342-5.
  88. ↑ Andrea Tonni, Allevamento e diplomazia tra Mantova, Torino e Londra: lo scambio dei cavalli tra Cinquecento e Seicento (PDF)
  89. ↑ Braglia с. 63..
  90. ↑ Simon с.312.
  91. ↑ Sala dei Cavalli // Посетен на 2023-9-16.
  92. ↑ Simon с.312.
  93. ↑ а б Simon с.313.
  94. ↑ Scienza e magia alla Corte dei Gonzaga // Архивиран от оригинала на 2015-4-17.
  95. ↑ Simon с. 316.
  96. ↑ Simon с. 318.
  97. ↑ Carlo D'Arco,Notizie intorno agli arazzi disegnati da Raffaello e posseduti dai Gonzaga di Mantova. Mantova. 1867
  98. ↑ Giuseppe Amadei e Ercolano Marani (a cura di), I ritratti gonzagheschi della collezione di Ambras, Mantova, 1980
  99. ↑ Monete della zecca di Mantova // Посетен на 2023-9-16.
  100. ↑ Giacomo Capitanio, Rodigo, Cronistoria (1050-1866), 2ª ed., Mantova, 1995
  101. ↑ Brunetti с.1..
  102. ↑ Claudia Colucci, Wainer Mazza, Il quaderno delle ricette della grande provincia mantovana, San Giovanni Lupatoto, 2007
  103. ↑ Finanza e potere - Gli investimenti dei primi Gonzaga, su Gazzetta di Mantova // Архивиран от оригинала на 2020-9-26.
  104. ↑ а б в г д Soprintendenza Brescia, Cremona, Mantova.I Gonzaga // Архивиран от оригинала на 2015-7-14.
  105. ↑ Braglia с. 107.
  106. ↑ Le monete dei Gonzaga. Ascesa e declino dei duchi di Mantova // Посетен на 2023-9-16.
  107. ↑ Philippe Daverio, Il tempo dei Gonzaga, Mantova, 16 novembre 2012, Mantova, Distretto culturale Le Regge dei Gonzaga
  108. ↑ Mantova medievale. Francesco I Gonzaga // Посетен на 2023-9-16.
  109. ↑ Le collezioni Gonzaga // Архивиран от оригинала на 2015-12-20.
  110. ↑ Bazzotti с. 16.
  111. ↑ Daniela Frigo. IL DUCATO DI MANTOVA E LA CORTE SPAGNOLA NELL'ETÀ DI FILIPPO II // Архивиран от оригинала на 2016-4-2.
  112. ↑ Bazzotti с. 17.
  113. ↑ Brunelli с. 172-173..
  114. ↑ Guida Michelin. Mantova // Архивиран от оригинала на 2013-3-14.
  115. ↑ EuropAmici. I Gonzaga // Посетен на 2023-9-16.
  116. ↑ Vincenzo Gonzaga. Il fasto del potere // Архивиран от оригинала на 2015-7-14.
  117. ↑ а б Roberto Brunelli, I Gonzaga con la tonaca, Ciliverghe, 2005
  118. ↑ Dai Bonacolsi ai Corradi da Gonzaga (PDF) // Архивиран от оригинала на 2017-8-29.
  119. ↑ Coniglio с. 434-437..
  120. ↑ Murgia с. 110-111..
  121. ↑ elenco dei Gonzaga deceduti nel 1630 // Архивиран от оригинала на 2022-11-28. Посетен на 2023-09-15.
  122. ↑ Cronaca universale della città di Mantova. Volume IV. // Посетен на 2023-9-16.
  123. ↑ 1707 addio Gonzaga // Посетен на 2023-9-16.
  124. ↑ Brunelli с. 144-148..
  125. ↑ Associazione per i monumenti domenicani (a cura di), Sepolcri Gonzagheschi, Mantova, 2013
  126. ↑ Brunelli с.177.
  127. ↑ Amadei с.115.
  128. ↑ Mario Castagna;Valerio Predari (a cura di), Stemmario mantovano, volume I, Montichiari, 1991
  129. ↑ Boschetti Gian Galeazzo // Посетен на 2023-9-16.
  130. ↑ Francesco Schröeder,Repertorio genealogico delle famiglie confermate nobili e dei titolati nobili esistenti nelle Provincie Venete. Т. Vol. 1. Venezia, Tipografia di Alvisopoli. с. 174-177.
  131. ↑ Augusto Campana e Paola Medioli Masotti,Bartolomeo Sacchi il Platina (Piadena 1421-Roma 1481): atti del Convegno internazionale di studi per il V centenario, Cremona, 14-15 novembre 1981. Antenore, 1986. ISBN 978-88-8455-052-1.
  132. ↑ Diligenti с. 164.
  133. ↑ Diligenti с. 177.
  134. ↑ Crollalanza с. 214.
  135. ↑ Floriano Dolfo. Lettere ai Gonzaga // Посетен на 2023-9-16.
  136. ↑ Treccani.it. Filangieri di Candida Gonzaga Antonio // Посетен на 2023-9-16.
  137. ↑ Mario Castagna, Valerio Predari, Stemmario mantovano. Vol I, Montichiari, с.166-168, 1991
  138. ↑ Associazione "Bichi Reina Leopardi Dittajuti" - La famiglia Nembrini Gonzaga // Посетен на 2023-9-16.
  139. ↑ Giovan Battista di Crollalanza, Dizionario storico blasonico delle famiglie nobili o notabili italiane estinte e fiorenti, 1886, с. 337, Vol.2
  140. ↑ Il castello di Uviglie // Архивиран от оригинала на 2016-09-12. Посетен на 2023-9-16.
  141. ↑ I giardini dei Gonzaga. Un atlante per la storia del territorio. Spoleto, Del Gallo Editori. ISBN 978-88-99244-14-9. с. 347-348.
  142. ↑ I luoghi dei Valenti Gonzaga // Архивиран от оригинала на 2015-4-3.
  143. ↑ Genealogia del Gonzaga di Sabbioneta e Bozzolo // Посетен на 2023-9-16.
  144. ↑ Famiglie nobili napoletane. Catalano Gonzaga // Посетен на 2023-9-16.
  145. ↑ Catalano Gonzaga // Посетен на 2023-9-16.
  146. ↑ I Gonzaga di Vescovato // Посетен на 2023-9-16.
  147. ↑ Storia d'Italia continuata da quella del Guicciardini sino al 1789 di Carlo Botta: Tom. 9.-10. Tip. di G. Ruggia e C., 1835.
  148. ↑ Treccani.it. Vincenco Grimani // Посетен на 2023-9-16.
  149. ↑ Paloma Torrijas // Посетен на 2023-9-16.
  150. ↑ Il leone rossiano // Посетен на 2023-9-16.
  151. ↑ Il castello di Agazzano // Архивиран от оригинала на 2015-11-17.
  152. ↑ В Гацуоло и Сан Мартино дел'Арджине клонът Боцоло управлява съответно до 1570 и 1555 г.
  153. ↑ Brunelli с.170.
  154. ↑ Storia della spiritualità cristiana. 700 autori spirituali. Gribaudi, 2005. ISBN 978-88-7152-821-2.
  155. ↑ Ercole Gonzaga // Посетен на 2023-9-16.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gonzaga в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „История“         Портал „История“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гонзага_(род)&oldid=12478545“.