Веспасиано I Гонзага

Веспасиано I Гонзага Vespasiano I Gonzaga
херцог на Сабионета, маркиз на Остиано
Бернардино Кампи, Портрет в броня на херцог Веспасиано I Гонзага, XVI век
Роден	6 декември 1531 г. Фонди, Италия
Починал	26 февруари 1591 г. Сабионета, Италия
Погребан	църква „Беата Верджине инкороната“ (Сабионета)
Религия	Католицизъм
Националност	Италия
Управление
Период	18 август 1577 – 26 февруари 1591
Предшественик	Луиджи Гонзага
Наследник	Изабела Гонзага
Други титли	вицекрал на Навара вицекрал на Валенсия граф на Тренто маркиз на Ривароло граф на Родиго граф на Фонди барон на Бурджо барон на Караманико и др.
Герб
Семейство
Род	Гонзага
Баща	Луиджи Гонзага (Родомонте)
Майка	Изабела Колона
Братя/сестри	няма
Съпруга	Диана Фолч де Кардона Анна Трастамара Арагонска Маргерита Гонзага
Деца	Джулия Гонзага Изабела Гонзага Луиджи Гонзага
Веспасиано I Гонзага в Общомедия

Веспасиано I Гонзага (на италиански: Vespasiano I Gonzaga), известен и като Веспасиано Гонзага Колона (на италиански: Vespasiano Gonzaga Colonna; * 6 декември 1531, Фонди, † 26 февруари 1591, Сабионета, Херцогство Сабионета) от род Гонзага е италиански кондотиер, меценат, дипломат, архитект, военен инженер, херцог на Сабионета, маркиз на Остиано, вицекрал на Навара и вицекрал на Валенсия.

Той е основател, създател и първи и последен херцог на идеалния град Сабионета, разположен в Долна Падания между Мантуа и Парма. Веспасиано го завършва напълно в продължение на приблизително 35 години от 1556 г. до смъртта си през 1591 г., според каноните и критериите на най-добрия Италиански ренесанс. Неговите феодални владения включват в имперската сфера, в Северна Италия, Херцогство Сабионета, Маркграфство Остиано, Графство Родиго и Сеньория Боцоло, Ривароло Мантовано и Комесаджо; под испанско управление, в Южна Италия, Херцогство Трайето, Графство Фонди, Баронство Англона, Сеньории Турино и Караманико.

Произход

Той е единственото дете на Луиджи Гонзага, нар. „Родомонте“ (* 1500, † 1532), имперски капитан, и на съпругата му Изабела Колона (* 1513, † 1570). Негови дядо и баба по бащина линия са Лудовико Гонзага, граф на Родиго, и Франческа Фиески от графовете на Лаваня, а по майчина – кондотиерът Веспасиано Колона и Беатриче Апиано.

Биография

В Сабионета

Бернардино Кампи, Портрет на херцог Веспасиано I Гонзага, XVI век

На 10 юни 1533 г. малкият Веспасиано пристига от Фонди в Сабионета с майка си Изабела Колона, посрещнат от ентусиазираното население и двора на дядо си Лудовико. След кратко време той се премества с майка си във владението, наследено от баща му, Ривароло ди Фуори, където остава около година. Въпреки това скоро възникват конфликти и спорове между майка му и дядо му и през 1535 г. тя решава да се премести с Веспасиано обратно във Фонди, след като се качва на кораб в Генуа. Непрекъснатите скърби и униние довеждат до смъртта на дядо му Лудовико на 1 юли 1540 г., който в завещанието си определя Веспасиано като свой единствен наследник, под попечителството на дъщеря си Джулия Гонзага. Император Карл V определя Феранте I Гонзага и кардинал Ерколе Гонзага за администратори на Сабионета. На 6 септември 1541 г. Джулия успява да получи от императора инвеститурата на своя племенник Веспасиано с неговата държава и признаването му за господар на Сабионета.

Скоро загубил баща си, който умира през 1532 г., майка му Изабела се омъжва повторно през 1536 г. за Филипо ди Ланой, принц на Сулмона, бивш вицекрал на Неапол и имперски генерал, и трябва да се откаже да задържи Веспасиано при себе си. Нейният тъст Лудовико издейства от императора попечителството над Веспасиано да бъде поверено на Джулия Гонзага, неговата леля, която го отглежда с любов. Също така с цел да го защити от предсказуемото намерение на сем. Колона да го елиминират за целите на наследството, Джулия Гонзага се премества в Неапол с Веспасиано, изоставяйки владенията на Фонди. Следвайки обичая от времето да се изпращат потомци на благороднически семейства в европейските дворове, за да усъвършенстват образованието си и като акт на подчинение на короната, Джулия се възползва от възможността да изпрати Веспасиано при Карл V Хабсбург, като по този начин отстранява племенника от евентуалното внимание на могъщото му майчино семейство, което също има много интереси в неаполитанския град. Пристигайки в Мадрид през 1548 г., младият Гонзага е избран за почетен паж в служба на инфанта, бъдещият крал Филип II. Остава три години в двора на Хабсбургите и е обучен отлично, особено по математика и архитектура. През 1548 – 1549 г. придружава Филип в пътуването му до Германия и Италия.

През април 1550 г. Веспасиано се жени тайно в Пиаченца за Диана Фолч де Кардона, дъщеря на благородника Антонио, и те влизат триумфално в Сабионета. След кратко пътуване до Брюксел през 1554 г. той започва изграждането на стените на Сабионета, които и до днес свидетелстват за задълбочените му познания за укрепленията, и замисля изграждането на нов ренесансов град (1551–1554).

Военни задължения

Той често напуска града си, за да изпълнява военни задължения под знамето на Свещената Римска империя. През 1555 г. е назначен за генерален капитан на италианската пехота, спечелвайки победа при Волпиано срещу французите. Под командването на своите войски той завладява Анани и Виковаро, където баща му умира през 1532 г., отнемайки замъка от Орсини.

Той открива монетния двор в Сабионета през 1558 г., активен до 1684 г. – годината на смъртта на последния херцог Никола Мария де Гусман Карафа. През 1558 г. Веспасиано заради заслугите си в Брюксел става „испански гранд“.

По време на отсъствията му управлението на Сабионета е в ръцете на съпругата му Диана, която почива през ноември 1559 г. при неизяснени обстоятелства, без да роди деца на Веспасиано, който наследява земите й в Сицилия. След мира с Франция той се връща през 1559 г. в Сабионета. През 1564 г. той заминава за Испания и сключва брак във Валенсия с Анна Трастамара Арагонска, роднина на краля на Испания и с лошо здраве. През 1565 г. той става баща на близначките Джулия и Изабела, предназначени да станат негов универсален наследник, а през същата година получава титлата „маркиз“ от император Максимилиан II. Наследникът му Луиджи Гонзага също е роден на 27 декември 1566 г. През 1567 г. умира и втората му съпруга Анна. На 11 април 1570 г. майката на Веспасиано, Изабела, почива и маркизът става наследник на голямо наследство, състоящо се от различни владения.

Бюст на Веспасиано Гонзага, замък „Сан Джорджо“ (Мантуа)

От 1568 до 1578 г. в Испания е съветник на Филип II Испански.

Водач, опитен дипломат, писател, военен архитект и покровител на изкуствата, от обикновен кадет той успява да достигне най-високите феодални висоти. На 25 юли 1574 г. Максимилиан II го прави имперски княз – титла, давана на феодалите, пряко зависими от самия император. След това, през 1577 г., Маркграфство Сабионета, бивш графство, е издигнато до херцогство (отново под хегемонията на Херцогство Мантуа), благодарение на личното му приятелство с Рудолф II, с когото се е запознал в испанския кралски двор, където 11-годишният бъдещ император е изпратен да подобри образованието си под грижите на чичо си Филип II. За да подпечата тази чест и независимост от своите братовчеди, херцозите на Мантуа, Веспасиано получава нов благороднически герб, върху който надписът LIBERTAS се откроява със златни букви.

По това време Веспасиано е един от доверените хора на Филип II, който го назначава за гранд на Испания, от 1571 г. за вицекрал на Навара и от 1575 г. – на Валенсия, преди да го награди през 1585 г. с рицарството на Ордена на Златното руно – най-високото отличие на испанската корона. През 1575 г. Сабионета получава права на град от император Максимилиан II.

През 1578 г. Веспасиано претърпява успешна краниотомия от бръснаря Антонио Амичи в ролята му на сабионетския хирург, за да го излекува от много силни мигрени. След няколко години херцогът е лекуван от болонския физик Габриеле Беато.

През 1581 г. той се жени за трети път за Маргерита Гонзага, която тържествено влиза в Сабионета на 6 май 1582 г.

През 1590 г. в Сабионета е създаден театърът Teatro Olimpico или Teatro all'antica.

Смърт

Надгробният паметник на Веспасиано от Джовани Батиста дела Порта

Здравето му продължава да се влошава и херцогът диктува дългото си завещание през февруари 1591 г. Той умира на 26 февруари 1591 г., оставяйки цялото си имущество в завещанието си на единствената си оцеляла дъщеря Изабела. Тя се омъжва за Луиджи Карафа дела Стадера от принцовете на Стиляно. След смъртта им, през 1638 г., крепостта Сабионета преминава у тяхната племенница Анна Карафа дела Страдера, която от своя страна я предава на сина си Никола Мария де Гузман Карафа, последен потомък на Веспасиано Гонзага, който я управлява до 1684 г.

Херцогът е погребан в църквата „Беата Верджине Инкороната“ в Сабионета, в погребален паметник от полихромен мрамор, създаден около 1592 г. от скулптора Джовани Батиста Дела Порта, върху който се откроява бронзовата статуя на херцога. През 1988 г. гробът е отворен, за да се извърши инспекция на тленните останки на Веспасиано, след което те са поставени в съседна зона на църквата: висулката на яката на Ордена на златното руно е намерена в ковчега. На 25 февруари 2018 г. с тържествена религиозна церемония останките на Веспасиано, съпругата му Анна Арагонска и двете им деца Луиджи и Джулия да поставени в надгробния паметник.

Умира на 26 февруари 1591 г. в Сабионета на 59-годишна възраст.

Брак и потомство

Жени се три пъти:

∞ 1. 1549 за испанската благородничка Диана Фолч де Кардона (* 1531, † 1559), графиня на Джулиана, дъщеря на Педро, граф на Голисано, от сицилианския клон на семейство Кардона, от която няма деца;

∞ 2. 1564 във Валенсия за испанската благородничка Анна Трастамара Арагонска и Фолч де Кардона (* ок. 1544, † август 1567), дъщеря на Алфонсо Арагонски, херцог на Сегорбе – кадетски клон на благородническия дом Арагон, и на съпругата му Джована III Фолч, херцогиня на Кардона, от която има един син и две дъщери:

• Джулия Гонзага ̆(*/† 1565)
• Изабела Гонзага (* 1565, † 1637), универсална наследница на Веспасиано, ∞ 1584 за Луиджи Карафа дела Страдера (* 1567, † 1630), принц на Стиляно, от когото има 1 син;
• Луиджи Гонзага (* 1566, † 1580). С него изчезва основния клон Гонзага ди Сабионета

Анна Арагонска умира след три години през 1567 г. През 1580 г. умира единственият му син Луиджи. Херцогът на Сабионета изпада в меланхолия и прекъсва военната си кариера.

∞ 3. 1582 за Маргерита Гонзага (* 1562, † 1618), дъщеря на Чезаре I Гонзага, граф на Гуастала и принц на Молфета, и на Камила Боромео от графовете на Арона, сестра на вети Карло Боромео, от която няма деца

• 
  Анна Трастамара Арагонска, 2-ра съпруга
• 
  Маргерита Гонзага, 3-та съпруга
• 
  Изабела Гонзага, дъщеря

Източници

• Nicola Avanzini, Gonzaga, Vespasiano. В: Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Vol. 7, Istituto della Enciclopedia Italiana, Roma 2001
• Vespasiano Gonzaga, uomo d'arme e umanista. L'ombra della morte di due mogli e del figlio…
• Vespasiano, на sapere.it, De Agostini
• Vespasiano I Gonzaga, в Diccionario biográfico español, Real Academia de la Historia

Библиография

• Luca Sarzi Amadè, Il duca di Sabbioneta, SugarCo 1990
• Adelaide Murgia, I Gonzaga, Milano, Mondadori, 1972
• Vespasiano Gonzaga e il ducato di Sabbioneta [atti del Convegno, Sabbioneta-Mantova, 12-13 ottobre 1991], 1993, a cura di Ugo Bazzotti, Daniela Ferrari, Cesare Mozzarelli, Mantova
• L. Ventura, Il collezionismo di un principe: la raccolta di marmi di Vespasiano Gonzaga Colonna, Modena 1997
• Vespasiano Gonzaga Colonna 1531-1591: l'uomo e le opere, [atti del convegno di studi, Teatro olimpico di Sabbioneta, 5 giugno 1999] a cura di E. Asinari, [Casalmaggiore] 1999
• Vespasiano Gonzaga Colonna duca di Sabbioneta e cavaliere del Toson d'oro, Sabbioneta 2001
• (DE) Bettina Marten, Die Festungsbauten Vespasiano Gonzagas unter Philipp II. von Spanien, Hamburg, Germania 1995
• (DE) Susanne Grötz, Sabbioneta. Die Selbstinszenierung eines Herrschers, Marburg, Germania 1993
• (DE) Hildegard Wulz, Die „Galleria degli Antichi“ des Vespasiano Gonzaga in Sabbioneta, Petersberg, Germania 2006
• Daniele Lucchini, Il duca e la città, Mantova 2013
• Giuseppe Amadei e Ercolano Marani (a cura di), I ritratti gonzagheschi della collezione di Ambras, Mantova, 1980
• Palmiro Ghidetti, Rivarolo Mantovano. Itinerario storico, Rivarolo Mantovano, 1985
• (EN) James Cowan, Hamlet's Ghost: Vespasiano Gonzaga and His Ideal City, 2015.
• Giovanni Conte Colino, Storia di Fondi, Napoli, 1901.
• Enrico Agosta del Forte, Sabbioneta e il suo comune. Dalle origini al 1980, Mantova, 2005, Sometti Edizioni
• Dante Colli, Alfonso Garuti e Romano Pelloni, Piccole Capitali Padane, Modena, Artioli Editore, 1996

Външни препратки

• Gonzaga 3, genealogy.euweb.cz

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vespasiano I Gonzaga в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​