Маргарита Гонзага (1562 – 1618)

Маргарита Гонзага
Margherita Gonzaga
	Маргарита Гонзага Margherita Gonzaga
херцогиня на Сабионета
Родена	1562 г. Рим, Папска държава
Починала	14 юни 1618 г. (56 г.) Гуастала, Италия
Погребана	Капуцинска църква „Св. св. Франциск и Бернардин“, Гуастала
Религия	католицизъм
Управление
Период	1587 – 1591
Семейство
Род	Гонзага
Баща	Чезаре I Гонзага
Майка	Камила Боромео
Братя/сестри	Феранте II Гонзага
Съпруг	Веспасиано I Гонзага
Деца	няма
	Маргарита Гонзага в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Маргарита Гонзага.

Маргерита Гонзага (на италиански: Margherita Gonzaga,; * 1562, Рим, Папска държава; † 14 юни 1618, Гуастала) от род Гонзага, е чрез брак херцогиня на Сабионета (1587 – 1591).

Произход

Маргерита е дъщеря на Чезаре I Гонзага, граф на Гуастала и херцог на Амалфи, и на съпругата му Камила Боромео, сестра на Карло Боромео и племенница на папа Пий VI. Нейни дядо и баба по бащина линия са Феранте I Гонзага, граф на Гуастала, вицекрал на Сицилия, и Изабела ди Капуа, а по майчина – Джиберто II Боромео, граф на Арона, и Маргарита Медичи ди Меленяно. Има един брат Феранте II (* 1563, † 1630), 3-ти граф на Гуастала (1575 – 1621), херцог на Гуастала (1621 – 1630), херцог на Амалфи, съпруг на Витория Дория.

Биография

През 1581 г. е подписан брачният договор между Камила Боромео и служителите на херцога на Сабионета Веспасиано I Гонзага за брака на Маргарита, която дава съгласие per verba. Тя е третата му съпруга. Новата херцогиня влиза в Сабионета на 6 май 1582 г. през нощта в празнично осветен и украсен град, носейки 50 000 златни дуката и бижутата на майка си като зестра. Съюзът с херцога на Сабионета, най-лоялен служител на краля на Испания Филип II и феодал на император Рудолф II, обаче не носи дългоочаквания наследник, тъй като херцогът страда от сифилис.

На 27 февруари 1591 г., след дни на агония, Веспасиано умира в стаята си в големия дворец в Сабионета, оставяйки Маргарита вдовица в началото на 30-те си години и неговата дъщеря от втория му брак Изабела Гонзага, принцеса на Стиляно, като единствена наследница. Маргарита разпечатва завещанието на 5 март 1591 г. в Залата на императорите в Херцогския дворец, като го прочита на глас в присъствието на служителите, събрали се там.

Зестрата ѝ е върната, подарени са скъпоценностите, които е получила от съпруга си за девет години брак, и ѝ е определена годишна рента от 2000 дуката, която нейната доведена дъщеря и зет ѝ обещават да ѝ плащат всяка година. Въпреки това двата държавни преврата, планирани от Общността на Сабионета срещу новите господари, карат херцогинята благоразумно да избере да намери убежище в Гуастала в двора на своя брат Феранте II Гонзага и жена му Витория Дория. В Гуастала Маргарита се посвещава на благочестиви дела, като основава Манастира на капуцините извън градските стени и избира църквата за мястото на своето погребение. Маргарита запазва титлата „Херцогиня на Сабионета“, като свързва херцогския герб на Сабионета с този на Гуастала.

Тя умира на 56-годишна възраст през 1618 г. в Гуастала или може би във Виадана, където се мести след смъртта на съпруга си^[1] и където живее няколко години в двореца, който е построила.^[2] Погребана е в криптата под олтара на Св. Франциск на Капуцинската църква „Св. св. Франциск и Бернардин“ в Гуастала^[3], където е поставено платното „Стигматите на Св. Франциск“ от художника Джовани Брешани от Сабионета, което сега се намира в катедралата на Гуастала “Св. Петър“. Криптата е осквернена по време на обсадата на Гуастала през 1707 г.

Бележки

Източници

Giuseppe Amadei e Ercolano Marani, I ritratti gonzagheschi della collezione di Ambras, Mantova, 1980
Alessandro Lisca, Vita di Vespasiano Gonzaga Duca di Sabbioneta etc Margherita Gonzaga, Sabbioneta
Gonzaga 3, genealogy.euweb.cz

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Margherita Gonzaga (1562 – 1618) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] ISBN no.

[2] Innocenzo Figeri, Viadana e suo distretto notizie storico-statistiche, 1855.

[3] Chiesa dei Santi Francesco e Bernardino.^{[неработеща препратка]}

[1]

[2]

[3]