Направо към съдържанието

Алфонсо II Гонзага

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Алфонсо Гонзага.

Алфонсо II Гонзага
граф на Новелара, Баньоло и Кортенуова
портрет от Чезаре Дженари
портрет от Чезаре Дженари

Роден
Починал
25 юли 1678 г. (62 г.)
Управление
Период8 ноември 1650 – 25 юли 1678
ПредшественикКамило II Гонзага
НаследникКамило III Гонзага
Герб
Семейство
РодГонзага: Гонзага ди Новелара е Баньоло
БащаКамило II Гонзага
МайкаКаталина д' Авалос д' Аквуино д' Арагона
СъпругаРичарда Чибо-Маласпина
ДецаКарло Гонзага ди Новелара
Камило III Гонзага ди Новелара
Катерина Гонзага ди Новелара
Калро Гонзага ди Новелара
Алфонсо II Гонзага в Общомедия

Алфонсо II Гонзага ди Новелара (на италиански: Alfonso II Gonzaga di Novellara; * 20 април 1616, Новелара, Графство Новелара и Баньоло; † 25 юли 1678, пак там) от род Гонзага (клон Гонзага ди Новелара е Баньоло) е 7-и граф на Новелара, Баньоло и Кортенуова от 1650 г. до смъртта си.

Той е син на Камило II Гонзага ди Новелара (* 1581, † 1650), граф на Новелара и Баньоло, и на съпругата му Каталина д' Авалос д' Аквуино д' Арагона (1586 – 1618).[1] Има пет братя и три сестри:

  • Лавиния Текла (* 1607, † 1639), графиня на Фюрстенберг като съпруга на Вратислав I фон Фюрстенберг, испански и австрийски офицер, дипломат, президент на дворцовия съвет, и графиня на Харах цу Рорау като съпруга на Ото Фридрих фон Харах цу Рорау;
  • Витория Еджидия († 1627);
  • Алфонсо († 1611);
  • Джулио Чезаре († 1611);
  • Алесандро (* 1611, † 1644), граф на Новелара и Баньоло (1640 – 1644);
  • Джампиеро († 1630);
  • Фаустина (* 1617, † 1637), монахиня в манастира „Корпус Домини“ в Пезаро;
  • Джулио Чезаре (* 1618, † 1676), губернатор на Чивитавекия

Той наследява собствеността върху феодалното владение след смъртта на баща си през 1650 г.

Много религиозен човек, Алфонсо II управлява мъдро графството и през 1668 г. основава манастира на монахините кармелитки и манастир на сервитите.

Посвещава се на благотворителност в полза на нуждаещи се семейства и бедни студенти. Културен човек и любител на литературата, той основава литературна академия в Новелара, наречена "dei Gelati".[2]

След кратко затваряне на монетния двор на графството Алфонсо го отваря отново, като наема безскрупулния ковчежник Джакомо Калупи. Капути, който първоначално издава фалшифицирана валута на съседните държави, впоследствие е в центъра на доста известен скандал: в края на 60-те г. на XVII век монетният двор на Новелара става център на издаване на фалшификати, а Алфонсо II оказва малък контрол върху ковчежника си. Самият граф е подложен на риск в последвалия съдебен процес, който е с неясен изход.[3]

Умира на 62 г. през 1678 г. и е наследен от сина си Камило III.

∞ февруари 1647 в Маса за принцеса Ричарда Чибо-Маласпина (* 20 март 1622, Генуа; † април 1683), дъщеря на Карло I Чибо-Маласпина, княз на Маса и Карара, от която има трима сина и една дъщеря:[4]

  • Карло Гонзага ди Новелара (* 1648, † септември 1657)
  • Камило III Гонзага ди Новелара (* 1649, † 1727), граф на Новелара, ∞ 1695 за Матилда д’Есте, маркиза на Сан Мартино (* 1673, † 1732), от която има 1 син и 2 дъщери. Има и 1 извънбрачен син;
  • Катерина Гонзага ди Новелара (* 28 януари 1653, † 17 юли 1723), ∞ за Карло Бенедето Джустиниани, 2-ри княз на Басано (* 1649, † 1679), от която има 7 сина;
  • Карло Гонзага ди Новелара († бебе)
  • Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Gonzaga di Mantova, Torino, 1835.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alfonso II Gonzaga в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​