Направо към съдържанието

Лудовико III Гонзага

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Лудовико Гонзага.
Лудовико III Гонзага
Luigi III Gonzaga
2-ри маркграф на Мантуа
фреска от Андреа Мантеня
Роден
Починал
12 юни 1478 г. (66 г.)
ПогребанКатедрала „Св. Петър“ в Мантуа
РелигияКатолицизъм
Управление
Период1444 – 12 юни 1478
ПредшественикДжанфранческо I Гонзага
НаследникФедерико I Гонзага
Герб
Семейство
РодГонзага
БащаДжанфранческо I Гонзага
МайкаПаола Малатеста
Братя/сестриКарло Гонзага
Алесандро Гонзага
Маргерита Гонзага
Джанлучидо Гонзага
Чечилия Гонзага
Леонела Гонзага
СъпругаБарбара фон Бранденбург
ДецаФедерико I Гонзага
Франческо Гонзага
Паола Бианка Гонзага
Джанфранческо Гонзага
Сузана Гонзага
Доротея Гонзага
Чечилия Гонзага
Родолфо Гонзага
Барбара Гонзага
Лудовико Гонзага
Паола Гонзага
Други родниниГалеацо Мария Сфорца (зет)
Йохан (Бранденбург-Кулмбах) (тъст)
Гуидобалдо да Монтефелтро (зет)
Изабела д’Есте (зет)
Елеонора Гонзага дела Ровере (правнучка)
Лудовико III Гонзага в Общомедия

Лудовико Гонзага, Луиджи III Гонзага или Лудовико II Гонзага,[1][2][3][4][5] наречен „Турчина“ (на италиански: Ludovico Gonzaga, Luigi III Gonzaga, Ludovico II Gonzaga detto il Turco, * 5 юни 1412 в Мантуа, Маркграфство Мантуа, † 12 юни 1478 в Гойто, пак там), от род Гонзага, е 2-ри маркграф на Мантуа (1444 – 1478).[6] Той е най-забележителният представител на семейството[7] и под неговото ръководство Мантуа става една от столиците на Италианския ренесанс.[2]

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Той е най-големият син и наследник на Джанфранческо I Гонзага (* 1395, † 1444), 5-ти капитан на народа на Мантуа, господар на Мантуа и първи маркграф на Мантуа, и на съпругата му Паола Малатеста (* 1393, † 1449). По бащина линия е внук на Франческо I Гонзага и Маргерита Малатеста, а по майчина – на кондотиера Малатеста IV Малатеста и Елизабета да Варано. Има трима братя и три сестри:

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Образован е в школата „Ка Дзойоза“ в Мантуа от Виторино да Фелтре. Следва стъпките на баща си Джанфранческо, като се бие като кондотиер на служба при сем. Висконти на страната на Милано от 1436 г. На следващата година преминава на служба на Венецианската република през 1436 г. в лигата, сформирана с Флорентинската република срещу Милано. През 1437 г. е пленен от Франческо I Сфорца в Барга, докато се бие за Николо Пичинино.

През 1450 г. му е позволено да води армия за крал Алфонсо V Арагонски в Ломбардия с основното намерение да завоюва владения за себе си. Но Франческо I Сфорца, новият херцог на Милано, го привлича с обещанието за Лонато, Пескиера и Азола, бивши мантуански територии във владение на Венецианската република. Последният отговаря, като разграбва Кастильоне деле Стивиере и привлича брата на Лудовико, Карло, на своя страна. През същата година маркизът започва изграждането на Голямата болница на Св. Леонард, вероятно дело на Лука Фанчели.[8]

На 14 юни 1453 г. Лудовико разбива войските на брат си Карло в битката при Вилабона близо до Гойто, но венецианските войски под ръководството на Николо Пичинино осуетяват всеки опит за повторно завладяване на Азола. Мирът от Лоди (1454 г.) принуждава Лудовико да върне всички завладени територии и окончателно да се откаже от трите града. Той обаче получава земите на брат си след като Карло умира без наследници през 1450 г.

Моментът на най-голям престиж в Мантуа е Мантуанският събор от 27 май 1459 г. до 19 януари 1460 г., свикан от папа Пий II, за да започне кръстоносен поход срещу османците, превзели Константинопол няколко години по-рано. Като награда Лудовико получава Златната роза от папата, а синът му Франческо става кардинал.[9]

Между 1455 и 1461 г. той кара миланския инженер Бертола да Новате да построи Канала на Гойто, който трябва да свърже града с лятната резиденция в Гойто. Строежът е завършен от военния архитект Джовани да Падова.[10]

През 1460 г. назначава Андреа Мантеня за придворен художник на семейство Гонзага, който се заема да нарисува известната Camera degli Sposi в замъка, и извиква в Мантуа архитекти като Лука Фанчели и Леон Батиста Алберти, като последният е в града от 1459 г., който започва строителството на църквите „Свети Андрей“ и „Свети Себастиан“. Лудовико възлага на Фанчели да закупи черничеви дървета в Тоскана и да разпространи отглеждането им в маркграфството, като започне от Кавриана, където маркизът прави замъка своя лятна резиденция. Районът на Кастильоне и Кастел Гофредо особено се възползва от това, където са установени първите дейности, свързани с производството и обработката на коприна.

Палат „Гонзага-Гуериери“ във Волта Мантована

Той също така кара Лука Фанчели да построи Херцогския дворец в Ревере – резиденция замък между 1447 и 1478 г. През 1450 г. той построява лятна резиденция палат „Гонзага-Гуериери“ с италиански градини във Волта Мантована.

През 1466 г., след смъртта на брат си Алесандро, той наследява владенията му, които включват Кастел Гофредо, тогава имперски феод (който остава такъв до

1602 г.), и Кастильоне. Той кара да подсилят укрепленията с помощта на експертния архитект Джовани да Падова.

От 1466 г. е повече или по-малко постоянно в служба на сем. Сфорца от Милано. Опитите за установяване на връзки с миланските херцози обаче са напразни; въпреки споразуменията, които предвиждат брака между най-големия син на дома Сфорца, Галеацо Мария, с една от дъщерите на Лудовико, този брак никога не е сключен, поради наследствената кифоза, които развиват първата му дъщеря Сузана (която по-късно става монахиня) и след това Доротея (която почива на 17 г.), и двете годеници на Галеацо. Този епизод представлява една от най-горчивите и болезнени страници в историята на сем. Гонзага.

Корте Гиардиана в Мотеджана – историческа сграда, един от най-ярките архитектурни примери за Ранния мантуански ренесанс.
Оспедале Маджоре „Сан Леонардо“ в Мантуа

Лудовико III се грижи и за общественото подпомагане на града, поради което нарежда на архитекта Лука Фанчели да построи Голямата болница „Св. Леонард“, завършена през 1470 г. Между 1470 и 1477 г. Фанчели построява и Корте Гиардиана в Мотеджана – един от най-значимите примери за ранна ренесансова архитектура в Мантуа.

През 1474 г. Лудовико получава желаното отличие на Ордена на слона от ръцете на датския крал Кристиан I.[11]

Умира през 1478 г. в Гойто на 66 г. по време на чумна епидемия. Погребан е в катедралата „Св. Петър“ в Мантуа.[12] След смъртта му не е намерено завещание и неговата вдовица Барбара, твърдейки, че знае желанията на съпруга си[13] или може би за да избегне кавги между наследниците, урежда разделянето на териториите между петте си синове: по този начин се разчленява държавата на Гонзага и се раждат различните мантуански сеньории.[14]

Брак и потомство

[редактиране | редактиране на кода]

∞ 12 ноември 1433 за Барбара фон Бранденбург (* 1423, † 7 ноември 1481), дъщеря на маркграф Йохан фон Бранденбург-Кулмбах „Алхимиста“ от род Хоенцолерни, от която има 5 сина и 5 дъщери:

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Antonio Mainardi. Storia di Mantova dalla sua origine fino all'anno 1860 compendiosamente narrata al popolo : [итал.]. — Mantova : Tip. Benvenuti rapp. da Enrico Caranenti impr., 1865. — 566 p.
  • Dizionario delle date, dei fatti, luoghi ed uomini storici o repertorio alfabetico di cronologia universale : [итал.]. — Venezia : G. Antonelli, 1845. — 793 p.
  • Biografia universale antica e moderna ossia Storia per alfabeto della vita pubblica e privata di tutte le persone che si distinsero per opere, azioni, talenti, virtù e delitti : [итал.]. — Venezia : G.B. Missiaglia, 1825. — 479 p.
  • Carlo de' Rosmini. Idea dell' ottimo precettore nella vita e disciplina di Vittorino de Faltre e de' suoi discepoli : [итал.]. — Bassano : Remondiniana, 1801. — 487 p.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Ludovico II Gonzaga
  2. ↑ а б Roberto Brunelli, I Gonzaga. Quattro secoli per una dinastia, Mantova, Tre Lune, 2010, с. 44
  3. ↑ cani dei Gonzaga: da Rubino a Tibris // Архивиран от оригинала на 2023-10-15. Посетен на 2025-01-29.
  4. ↑ Riccardo Braglia, I Gonzaga. Il mito, la storia, Artiglio, 2002, с. 51
  5. ↑ Galeazzo Nosari e Franco Canova, I Gonzaga di Mantova. Origini di una famiglia dinastica, Reggiolo, 2019, с. 146
  6. ↑ Dizionario-Biografico:LUDOVICO III Gonzaga, marchese di Mantova (trecanni.it)
  7. ↑ Ruggero Regonini, I Gonzaga signori di Ostiano, Ostiano, 2001
  8. ↑ Touring Club Italiano, Lombardia, с. 550, Milano, 1970.
  9. ↑ apertura del Concilio di Mantova
  10. ↑ Treccani.it. Giovanni da Padova.
  11. ↑ Giancarlo Malacarne, Araldica gonzaghesca : la storia attraverso i simboli, saggio introduttivo di Giuseppe Papagno, 2ª ed., Modena, Il Bulino, 1993
  12. ↑ Rosanna Golinelli Berto. Associazione per i monumenti domenicani (a cura di), Sepolcri Gonzagheschi, Mantova, 2013
  13. ↑ Enrico Agosta del Forte, Sabbioneta e il suo comune. Dalle origini al 1980, Mantova, 2005, Sometti Edizioni
  14. ↑ Il ducato di Mantova e la corte spagnola // Архивиран от оригинала.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ludovico III Gonzaga в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лудовико_III_Гонзага&oldid=12505489“.