Направо към съдържанието

Паола Гонзага

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Паола Гонзага.

Паола Гонзага
Paola Gonzaga
Господарка на Фонтанелато
Пармиджанино, Церера ̈(вероятно изображение на Паола), 1524
Родена
1504 г.
Починала
1550 г. (46 г.)
Управление
Период15161550
Герб
Семейство
РодГонзагаː клон Гонзага ди Сабионета е Боцоло по рождение
Санвитале по брак
БащаЛудовико Гонзага
МайкаФранческа Фиески
Братя/сестриЛуиджи Гонзага (Родомонте)
Джанфранческо Гонзага (Канино)
Пиро Гонзага
Алфонсо Гонзага
Джан Федерико Гонзага
Иполита Гонзага
Елеонора Гонзага
Катерина Гонзага
Изабела Гонзага
Джулия Гонзага
ДецаЕукерио Гонзага
Джакомо Антонио Гонзага
Роберто Гонзага
Пиро Гонзага
Луиджи Гонзага
Федерико Гонзага
Филотеа Гонзага
Перикария Гонзага
Клиция Гонзага
Паола Гонзага в Общомедия

Паола Гонзага (на италиански: Paola Gonzaga Sanvitale; * 1504, Сабионета, Графство Сабионета, † 1570,[1] Фонтанелато, Херцогство Парма и Пиаченца) е италианска аристократка от рода Гонзага (клон Гонзага ди Сабионета е Боцоло) и чрез брак графиня Санвитале и господарка на Фонтанелато ̈(1516 – 1550).

Тя е първата дъщеря и третото дете на Лудовико Гонзага (* 1480 † 1540), 2-ри граф на Родиго и господар на Сабионета, и на Франческа Фиески († сл. 1540). По бащина линия е внучка на Джанфранческо Гонзага, основателят на кадетския клон Сабионета на Дом Гонзага.[2][3]. Има пет братя и пет сестриː

През 1514 г. 10-годишната Паола е сгодена за Джанфранческо II Палавичино, господар на Дзибело, но той умира скоро след годежа.[4]

През януари 1516 г. баща й подписва брачен договор, с който тя става съпруга на Джан Галеацо Санвитале, граф на Фонтанелато[5][6]. Паола пристига при съпруга си в замъка Фонтанело през 1520 г.[4] Ражда му девет деца.[7]

Дом Санвитале принадлежи към висшата аристокрация на Херцогство Парма и Пиаченца. Негови представители обслужват херцогския Дом Фарнезе. Техният родов замък се намира във Фонтанелато близо до Парма. Съпругът на Паола също е верен съюзник на френския крал Франсоа I и папите. Когато роднините на съпругата му, които подкрепят императора, се опитват да купят лоялността му, той категорично отхвърля предложението им. Синовете на Паола Джакомо Антонио, Роберто и Луиджи заемат високи позиции в дворовете на херцозите на Парма и на френските крале. Другият й син Еукерио става важен църковен сановник и е посредник в преговорите между крал Франсоа I и херцог Отавио Фарнезе[8].

Паола е една от най-образованите жени на своето време. Според един съвременник тя „умеела да пише, да пее, да бродира във всичко необходимо за една принцеса... с почти божествен талант“.[9] През 30-те г. на XVI век тя си кореспондира с френския крал Франсоа I.

Овдовява през 1550 г.[9] През 1558 г. вече участва в тържествената среща на херцогинята на Парма Маргарита Австрийска.[10] След смъртта на съпруга си взема активно участие в съдбата на децата и укрепването на благосъстоянието на семейството. По този начин строи църквата „Св. Мария Магдалена" в Борго Сан Донино, от която синът й Еукерио се радва на облаги. През 1560-1562 г. организира брака на най-големия си син с булка от Дом Палавичино.[9] През 1557 г. построява имение със стопански постройки в Ночето[11]. Благодарение на нея замъкът Фонтанелато се превръща във важен културен център, където се провеждат дискусии на литературни, философски и теологични теми. Философите и писатели Тиберио Росели, Бенедето Албинео ди Бианки и Чезаре Делфини служат в двора на Паола. Тя събира и колекция от произведения на изкуството[12].

Умира през 1570 г. във Фонтанелато на 46 г.

Пармиджанино, Мадоната с дълга шия, 1534–1535

През 1523-1524 г., по покана на съпруга на Паола, художникът Пармиджанино работи в двора във Фонтанелато. Там, докато рисува стените на будоара на младата графиня, той рисува стенописа „Историята на Диана и Актеон“, на която изобразява господарката на замъка в образа на Церера, древната римска богиня на плодородието[3][13]. Според някои историци на изкуството картината „Мадоната с дълга шия", създадена от Пармиджанино през 1534-1535 г., по всяка вероятност също изобразява Паола. Картината е поръчана от Елена Баярди-Таляфери и сега се съхранява в колекцията на галерията Уфици във Флоренция.[3]

Пармиджанино,
Джан Галеацо Санвитале,
ок. 1524 г.

∞ 1516 за граф Джан Галеацо Санвитале (1496, Фонтанелато – 3 декември 1550, Парма), господар на Фонтанелато, син на граф Джакомантонио Санвитале и Вероника да Кореджо от Камарата на суверенните графове на Кореджо и принцовете на Свещената Римска империя, съюзник на Кралство Франция, папата и рода Фарнезе, от когото има шест сина и три дъщери:

  • Еукерио Гонзага (1505 – 1571), епископ на Вивие (Ардеш), таен камерхер и виночерпец на папа Павел III, абат комендатор на Джеронда, епископ на Вивиер (1564), посланик във френския двор;
  • Джакомо Антонио Гонзага (?-1563), конник и оръженосец на краля на Франция срещу Карл V, участва в Италианските войни; ∞ за Емилия Палавичино, маркиза на Дзибело-Соляно, от която има 3 дъщери;
  • Роберто Гонзага (? – 1577), майордом на Маргарита Австрийска, рицар на херцога на Парма Отавио Фарнезе, ∞ за Антония Гонзага от графовете на Кастел Гофредо и господарите на Луцара, от която няма деца;
  • Пиро Гонзага, монах капуцин, приор на Фонтанелато;
  • Луиджи Гонзага, на служба на краля на Франция, губернатор на Сабионета, ∞ за Корона Каваци от графовете на Сомаля, от която има 6 сина и 3 дъщери;
  • Федерико Гонзага (? – 1553), паж на краля на Франция, участник в Италианските войни, по време на които е пленен и умира малко след освобождаването си;
  • Филотеа Гонзага, монахиня в манастира „Свети Квентин“ в Парма;
  • Перикария Гонзага, монахиня в манастира „Свети Квентин“ в Парма;
  • Клиция Гонзага, монахиня в манастира „Свети Квентин“ в Парма
  1. McIver K. A. Women, Art, and Architecture in Northern Italy, 1520-1580: Negotiating Power. Farnham: Ashgate Publishing Limited, 2006. с. 22
  2. Lupis Macedonio, Marco. Gonzaga, linea di Sabbioneta e Bozzolo // Libro de Oro de la Nobleza del Mediterráneo. www.genmarenostrum.com. Посетен на 2017-04-13. (на италиански)
  3. а б в Pinotti, Gianna. Mater Gonzaga: una dama del Rinascimento ritratta nella Madonna dal collo lungo del Parmigianino // www.engramma.it. Посетен на 2017-04-13. (на италиански)
  4. а б McIver K. A. Women, Art, and Architecture in Northern Italy, 1520-1580: Negotiating Power. — Farnham: Ashgate Publishing Limited, 2006, с. 35
  5. Pinotti, Gianna. Mater Gonzaga: una dama del Rinascimento ritratta nella Madonna dal collo lungo del Parmigianino // www.engramma.it. Посетен на 2017-04-13. (на италиански)
  6. Lupis Macedonio, Marco. Da Correggio: Conti e Principi di Correggio, Principi del S.R.I. // Libro de Oro de la Nobleza del Mediterráneo. www.genmarenostrum.com. Посетен на 2018-06-13. (на италиански)
  7. Litta, Pompeo (1781—1851). Sanvitale di Parma // Famiglie celebri di Italia. www.gallica.bnf.fr. Посетен на 2018-06-13. (на италиански)
  8. Pinotti, Gianna. Mater Gonzaga: una dama del Rinascimento ritratta nella Madonna dal collo lungo del Parmigianino // www.engramma.it. Посетен на 2017-04-13. (на италиански)
  9. а б в McIver K. A. Women, Art, and Architecture in Northern Italy, 1520-1580: Negotiating Power. — Farnham: Ashgate Publishing Limited, 2006, с. 36
  10. McIver K. A. Women, Art, and Architecture in Northern Italy, 1520-1580: Negotiating Power. — Farnham: Ashgate Publishing Limited, 2006, с. 37
  11. McIver K. A. Women, Art, and Architecture in Northern Italy, 1520-1580: Negotiating Power. — Farnham: Ashgate Publishing Limited, 2006, с. 69
  12. Pinotti, Gianna. Mater Gonzaga: una dama del Rinascimento ritratta nella Madonna dal collo lungo del Parmigianino // www.engramma.it. Посетен на 2017-04-13. (на италиански)
  13. Pinotti, Gianna. Mater Gonzaga: una dama del Rinascimento ritratta nella Madonna dal collo lungo del Parmigianino // www.engramma.it. Посетен на 2017-04-13. (на италиански)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Paola Gonzaga в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​