Леонело д’Есте
| Леонело д’Есте | |
| маркграф на Ферара, маркиз на Модена и Реджо-Емилия | |
 Портрет на Леонело д’Есте от Пизанело | |
| Роден |
21 септември 1407 г.
|
|---|---|
| Починал | 1 октомври 1450 г.
|
| Погребан | Ферара, Италия |
| Управление | |
| Период | 1441 – 1450 |
| Предшественик | Николо III д’Есте |
| Наследник | Борсо д’Есте |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Есте (династия) |
| Баща | Николо III д’Есте |
| Майка | Стела Толомеи |
| Братя/сестри | Уго д’Есте Борсо д’Есте Орсина д’Есте Природениː Джиневра д’Есте Лучия д’Есте Алберто Карло д'Есте Ерколе I д’Есте Сиджизмондо I д’Есте Мелиадузе д’Есте Алберто д'Есте Алберто д'Есте Риналдо д'Есте Бианка Мария д’Есте Алберто д’Есте Гуроне Мария д’Есте Изота д’Есте Камила д'Есте Беатриче д'Есте Фолко д'Есте Изота д'Есте Маргерита д'Есте Маргерита д'Есте Маргерита д'Есте Верде д'Есте Балдасаре д'Есте |
| Съпруга | Маргерита Гонзага Мария Арагонска |
| Леонело д’Есте в Общомедия | |
Леонело д’Есте (на италиански: Leonello d’Este; * 21 септември 1407, † 1 октомври 1450) е от 1441 г. маркезе (маркграф) на Ферара и маркиз на Модена и Реджо-Емилия.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Той е вторият от трите незаконни синове на Николо III д’Есте (1393 – 1441) със Стела де’ Толомей (1386 – 1419).
Военното си образование Леонело получава при кондотиер Брачо да Монтоне, своето хуманистическо образование при Гуарино да Верона. След екзекуцията на по-големия му брат Уго Алдобрандино (1405 – 1425) през 1425 г. става първи наследник на баща си Николò. Така през 1441 г. Леонело наследява владенията н баща си в Северна Италия.
Той и братята му Борсо, Ерколе I и Алфонсо I правят Ферара център на хуманистичната култура и изкуство.
Човек на Ренесанса
[редактиране | редактиране на кода]
Леонело е господар от нов тип: доблестен рицар, мъдър управител, покровител на науките и изкуствата, поет, страстен колекционер. Той предпочитаа мирът пред войната и учените пред войниците. Още докато баща му е жив Леонело се ползва с широка известност в хуманистичните кръгове като щедър и знаещ меценат, а ставайки управител, се отдана на това занимание още повече.
По време на неговото управление Ферара става един от центровете на ренесансова култура. Университетът на Ферара има широка известност – тук учат студенти от цяла Европа. Под патронажа на Леонело е построена първата болница във Ферара.
При двора на д’Есте работят големи художници от това време: Якопо Белини, Андреа Мантеня, Рогир ван дер Вейден, Пизанело. Приятелски отношения свързвали Леонело и Леон Батиста Алберти, посветил му няколко съчинения. Той ръководи строежа на паметника на Николо III и завършва строителството на градския катедрален храм.
Леонело не само разбира от класическа литература, но и пробва своите сили в поезията. Негов кумир е Цезар, и той постоянно препрочитал неговите „Записки“.
Наследен е през 1450 г. от брат си Борсо д’Есте.
Семейство и деца
[редактиране | редактиране на кода]Жени се два пъти:
∞ 1. януари 1435 за Маргерита Гондзага (* 1418, † 3 юли 1439), дъщеря на Джанфранческо I Гондзага и Паола Малатеста. Двамата имат един син:
- Николò д’Есте (* 20 юли 1438 във Ферара † 4 септември 1476 пак там, обезглавен)
∞ 2. април 1444 за Мария Арагонска († 9 декември 1449), извънбрачна дъщеря на крал Алфонсо V Арагонски и метресата му Джиралдона Карлино. Те имат една дъщеря:
- Изабела д’Есте, ∞ Николò дела Скала (* 1415 † 1478)
Има и един извънбрачен син от неизвестна жена:
- Франческо (* 1444 † сл. 1471)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Ch. Cawley: Leonello d'Este, Medieval Lands. Foundation for Medieval Genealogy, 2006 – 2007.
- G. Brunelli: Este, Leonello (Lionello) d'. In: Dizionario Biografico degli Italiani, 43 (Online), Treccani.it
- Биография (англ.), trionfi.com