Сиджизмондо I д’Есте
| Сиджизмондо I д’Есте Sigismondo I d'Este | |
| сеньор на Сан Мартино, Кампогалиано, Кастеларано, Сан Касиано и Роделя | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Управление | |
| Период | 1501 – 1507 |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Есте (династия) |
| Баща | Николо III д’Есте |
| Майка | Ричарда да Салуцо |
| Братя/сестри | Ерколе I д’Есте Природениː Джиневра д’Есте Лучия д’Есте Алберто Карло д'Есте Уго д’Есте Леонело д’Есте Борсо д’Есте Орсина д’Есте Мелиадузе д’Есте Алберто д'Есте Алберто д'Есте Риналдо д'Есте Бианка Мария д’Есте Алберто д’Есте Гуроне Мария д’Есте Изота д’Есте Камила д'Есте Беатриче д'Есте Фолко д'Есте Изота д'Есте Маргерита д'Есте Маргерита д'Есте Маргерита д'Есте Верде д'Есте Балдасаре д'Есте |
| Сиджизмондо I д’Есте в Общомедия | |
Сиджизмондо I д’Есте (на италиански: Sigismondo I d'Este; * 31 август 1433, Ферара, Папска държава; † 1 април 1507, Рим, Папска държава) от Дом Есте, е сеньор на Сан Мартино, Кампогалиано, Кастеларано, Сан Касиано и Роделя от 1501 до 1507 г., управител на Реджо, губернатор и лейтенант във войската на Херцогство Ферара,[1] генерален капитан на армиите на Херцога на Ферара.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е вторият син на Николò III д’Есте (1384 – 1441), маркграф на Ферара, Модена и Реджо, и на третата му съпруга Ричарда да Салуцо († 1474), дъщеря на Томас III дел Васто, маркграф на Салуцо. По-големият му брат Ерколе I д’Есте (1431 – 1505) е от 20 август 1471 г. 2-ри херцог на Ферара, Модена и Реджо.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той служи от 1434 г. във войската на Сигизмунд Люксембургски. След това се бие с брат си Ерколе I д’Есте против Алфонсо V Арагонски. През 1463 г. е номиниран от незаконния му полубрат Борсо д’Есте (от 1452 г. 1-ви херцог Ферара, Модена и Реджо-Емилия) за управител на Реджо.[2]
През 1507 г. той пада на стълбите на базиликата „Свети Петър“ в Рим и умира.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]∞ за Пицокара, от която има три дъщери:[3]
- Лукреция д'Есте († 1544), ∞ за Антонио Алберико II Маласпина, маркиз на Маса и сеньор на Карара († 1519), от когото има четири дъщери, сред които Ричарда Маласпина и Тадеа Маласпина[4]
- Бианка д'Есте, ∞ за Америго Сансеверино, граф на Капачо
- Диана д'Есте († 1555), ∞ за Угучоне II Контрари, граф на Виньола.
От Чечилия Ракези има един извънбрачен син:
- Ерколе д'Есте († 1523, Кастелерано), господар на Сан Мартино, Кампогалиано и Кастеларано; ∞ за Анджела Сфорца (* 1479, Милано), дъщеря на Карло Сфорца, граф на Маджента и господар на Кастеджо, и Бианка Симонета, господарка на Галиате. Имат две деца, от които Сиджизмондо II д'Есте († 1579), негов наследник.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Sigismondo d'Este, GeneaNet
- ↑ Gli Este marchesi di San Martino in Rio
- ↑ Sigismondo d'Este - Arbre généalogique Franck Jacques - GeneaNet
- ↑ Lucrezia d'Este, GeneaNet
- ↑ Ercole d'Este, GeneaNet