Барбара фон Бранденбург (1422 – 1481)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Барбара фон Бранденбург.
| Барбара фон Бранденбург Barbara von Brandenburg | |
| маркграфиня на Мантуа | |
 | |
| Родена |
30 септември 1422 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Италия |
| Религия | католицизъм |
| Управление | |
| Период | 1444 – 1478 |
| Други титли | принцеса от Бранденбург-Кулмбах |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Хоенцолерн, Гонзага |
| Баща | Йохан (Бранденбург-Кулмбах) |
| Майка | Барбара фон Саксония-Витенберг |
| Братя/сестри | Доротея Бранденбургска Елизабет фон Бранденбург (1425–1465) |
| Съпруг | Лудовико III Гонзага (12 ноември 1433 – 12 юни 1478) |
| Деца | Федерико I Гонзага Джанфранческо Гонзага (1446 – 1496) Доротея Гонзага Барбара Гонзага Франческо Гонзага (1444 – 1483) Родолфо Гонзага Паола Гонзага (1463 – 1497) |
| Други роднини | Албрехт Ахилес (чичо) Йохан Цицерон (първи братовчед) Йоахим I (Бранденбург) (племенник) Галеацо Мария Сфорца (зет) Фридрих II (Бранденбург) (чичо) Гуидобалдо да Монтефелтро (зет) Изабела д’Есте (зет) Елеонора Гонзага дела Ровере (правнучка) Маргарета Баварска (снаха) Елизабет Датска (1485–1555) Йохан III (Нюрнберг) |
| Барбара фон Бранденбург в Общомедия | |
Барбара фон Бранденбург (на немски: Barbara von Brandenburg; * 30 септември 1422,[1] Бранденбург; † 7 ноември 1481, Мантуа) от род Хоенцолерн, е принцеса от Бранденбург-Кулмбах и чрез женитба маркграфиня на Мантуа от 1444 до 1478 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тя е най-възрастната дъщеря на маркграф Йохан „Алхимиста“ от Бранденбург-Кулмбах (1406 – 1464) и принцеса Барбара фон Саксония-Витенберг (1405 – 1465), дъщеря на курфюрст Рудолф III от Саксония-Витенберг от род Аскани. Племенница е на император Сигизмунд Люксембургски.
На 11-годишна възраст, на 12 ноември 1433 г., в Мантуа тя се омъжва за Лудовико III Гонзага (1412 – 1478) от род Гонзага, маркграф на Мантуа (1444 – 1478).[1][2]
Барбара научава четири езика и има познания в литературата.[3]
Луиджи Гонзага назначава през 1460 г. Андреа Мантеня за дворцов художник на фамилията. Той я оставя да взема участие в управлението.
Три от нейните деца тя жени за немски принцове и принцеси.[4] Барбара води голяма кореспонденция с фамилията си и с Висконти, Курията и други личности в империята.
След смъртта на нейния съпруг тя води регентството за най-големия си син. Тя се грижи за възпитанието и обучението на нейните деца.
Барбара е главен герой в историческия роман The Princess of Mantua на писателката Мари Феранти.[5]
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Барбара и Лудовико III Гонзага имат децата:
- Федерико I Гондзага (1441 – 1484), маркграф на Мантуа от 1478, ∞ 1463 за Маргарета Баварска (1442 – 1479), дъщеря на херцог Албрехт III
- Франческо Гондзага (1444 – 1483), от 1464 кардинал
- Сузана Гонзага († 1481), монахиня
- Доротеа Гондзага († 1468), ∞ 1466 за Галеацо Мария Сфорца (1444 – 1476), херцог на Милано
- Чечилия Гондзага (1451 – 1474), монахиня в Мантуа
- Барбара Гондзага (1455 – 1503), ∞ 12 април 1474 за Еберхард I (1445 – 1496) херцог на Вюртемберг
- Лудовико Гондзага (1460 – 1511), епископ на Мантуа 1483
- Джанфранческо Гондзага (1446 – 1496), граф на Сабионета, ∞ за Антония дел Балцо, дъщеря на Пиро дел Балцо, княз на Алтамура
- Родолфо Гондзага († убит 1495), господар на Кастиглионе и Солферино, ∞ 1480 за Катерина Пико дела Мирандола – потомък: Свети Алоизий Гондзага
- Паола Гондзага (1463 – 1497), ∞ за Леонардо, граф на Гориция († 1500)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Jane Couchman, Ann Crabb: Women’s letters across Europe. 1400 – 1700. Ashgate Publishing, Ltd., 2005, S. 104 ff.
- Ingeborg Walter: Barbara di Hohenzollern, marchesa di Mantova, treccani.it
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Dizionario-Biografico:LUDOVICO III Gonzaga, marchese di Mantova (trecanni.it)
- ↑ Guido Rebecchini: Private collectors in Mantua, 1500 – 1630, Ed. di Storia e Letteratura, 2002, S. 25
- ↑ Erika Kartschoke, Walter Behrendt: Repertorium deutschsprachiger Ehelehren der frühen Neuzeit, Band 1, Akademie Verlag, 1996, S. 22
- ↑ Nana Claudia Nenzel: Oberitalien. DuMont Reiseverlag, 2006, S. 267.
- ↑ www.fantasticfiction.co.uk // Архивиран от оригинала на 2014-04-07. Посетен на 2014-04-05.
