Чибо-Маласпина
Чибо-Маласпина | |
Информация | |
---|---|
Владение | Херцогство Маса и Княжество Карара |
Титли | Херцози на Маса, Князе на Карара |
Основател | Алберико I Чибо-Маласпина |
Последен владетел | Мария Терезия Чибо-Маласпина |
Основаване | 1553 |
Разпадане | 1875 |
Чибо-Маласпина в Общомедия |
Фамилията Чибо-Маласпина (на италиански: Cybo-Malaspina) е италиански княжески дом, който господства в Херцогство Маса и Карара от 1553 до 1790 г.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1481 г. Антонио Алберико II Маласпина става маркиз на Маса и суверенен господар на Карара – позиция, която споделя с брат си Франческо (починал през 1484 г.). През 1483 г. брат му се разбунтува срещу него, но е победен, заточен и приема статуса на претендент за трона, а законната му мъжка линия изчезва през 1835 г. Без мъжки наследници, в контраст с правилата за наследяване на Маласпина, които изключват жени, Антонио Алберико II определя най-голямата си дъщеря от Лукреция д'Есте, Елеонора, за наследничка на феодалните владения. През 1515 г. Елеонора се омъжва за богатия генуезки благородник Шипионе Фиески, граф на Лаваня и патриций на Генуезката република, за да се възползва от подкрепата на могъщия си съсед. Същата година обаче тя умира.[1]
След периода на траур, на следващата година маркизът омъжва втората си дъщеря Ричарда за вдовеца Шипионе. Бракът продължава четири години, до смъртта на съпруга, но той няма наследници. Година по-рано, през 1519 г., Антонио Алберико II умира и дъщеря му го наследява като първия суверен на Маса и Карара. Млада (на 22 години), вдовица, сираче, със съмнителни права над маркграфството, маркизата вижда решението на тези проблеми в брачна връзка с влиятелно италианско семейство. Така на 14 май 1520 г. тя се омъжва за Лоренцо Чибо (1500 - 1549), граф на Ферентило, втори син на Франческето Чибо, потомък на папа Инокентий VIII) и Мадалена де Медичи (дъщеря на Лоренцо Великолепни). Младоженецът се радва на подкрепата на Генуа и Рим, като папа Лъв X е негов чичо, а кардинал Иноченцо Чибо – негов брат. Лоренцо е известен и до днес с изящния портрет, който известният художник Пармиджанино му прави през 1540 г., когато е на 24 год. и е заема длъжността „Командир на папската гвардия“. Портретът се съхранява се в Държавния музей за изкуство в Копенхаген.[2]
Династията Чибо-Маласпина произлиза от брака на Ричарда с Лоренцо. Първият ѝ представител е Алберико I, а последният – херцогиня Мария Тереза (1725 - 1790), съпруга на херцога на Модена и Реджо Ерколе III д'Есте. Тяхната наследница Мария Беатриче (1750-1829) е херцогиня на Маса и принцеса на Карара. След нейната смърт феодът е анексиран към Херцогство Модена и Реджо, управлявано от петия ѝ син Франческо IV, роден от съюза с Фердинанд фон Хабсбург-Есте, син на императрица Мария Тереза Австрийска. Родът изчезва през 1875 г. с бившия херцог Франц V, лишен от мъжко потомство.[3]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Ernesto Bigini e Alessandro Guidoni, Massa nella storia, Massa, Tipografia sociale apuana, 1961
- Leone Tettoni e Francesco Saladini, La famiglia Cibo e Cybo Malaspina, Massa, Palazzo di S. Elisabetta, 1997
- eone Tettoni e Francesco Saladini, Teatro araldico ovvero Raccolta generale delle armi ed insegne gentilizie delle più illustri e nobili casate che esisterono un tempo e che tuttora fioriscono in tutta Italia, Lodi, Wilmant, 1841
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cybo-Malaspina в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |