Ерколе III д’Есте (Модена)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ерколе д’Есте.
| Ерколе III д’Есте Ercole III d'Este | |
| херцог на Модена и Реджо | |
 | |
| Роден |
22 ноември 1727 г.
|
|---|---|
| Починал | 14 октомври 1803 г.
|
| Погребан | Модена, Италия |
| Религия | католицизъм |
| Управление | |
| Период | 22 февруари 1780 – 16 октомври 1796 |
| Предшественик | Франческо III д’Есте |
| Наследник | Франц IV Австрийски-Есте |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Есте (династия) |
| Баща | Франческо III д’Есте |
| Майка | Шарлота-Аглая Бурбон-Орлеанска |
| Съпруга | Мария Тереза Чибо-Маласпина Киара Марини |
| Деца | Мария Беатриче д’Есте Риналдо д’Есте Ерколе Риналдо д’Есте |
| Ерколе III д’Есте в Общомедия | |
Ерколе Риналдо III д’Есте (на италиански: Ercole Rinaldo III d’Este; * 22 ноември 1727, Модена, Херцогство Модена и Реджо; † 14 октомври 1803, Тревизо) от рода Есте е последният херцог на Модена и Реджо от 1780 до 1796 г.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Син е на Франческо III д’Есте (* 1698, † 1780), херцог на Модена и Реджо, и на съпругата му Шарлота-Аглая Бурбон-Орлеанска (*1700, † 1761). Негови дядо и баба по бащина линия са Риналдо III д’Есте и Шарлота Фелицита фон Брауншвайг-Люнебург, а по майчина – Филип II Бурбон-Орелански и Франсоаза-Мария дьо Бурбон. Има четирима братя и пет сестри:
- Алфонсо (* 1723, † 1725)
- Франческо Костантино (* 1724, † 1725)
- Фелицита (* 1726, † 1754) херцогиня на Пантиевър като съпруга на Луи-Жан-Мари дьо Бурбон
- Матилда (* 1729, † 1803)
- Брат (* 1730, † 1731)
- Сестра (* 1731, † 1736)
- Мария Фортуната (* 1734, † 1803), принцеса на Конти като съпруга на Луи-Франсоа II дьо Бурбон
- Бенедето (* 1736, † 1751)
- Мария Ернестина (* 1741, † 1774)
Ерколе III, като внук на Шарлота Фелицита, е втори братовчед на Мария Жозефа Саксонска, съпруга на Луи Фердинанд Бурбон-Френски, и на Мария Амалия Саксонска, сестра на Мария Жозефа и съпруга на Карл III от Испания (който също е негов трети братовчед и от страна на баща му, и от страна на майка му). Освен това е свързан с всички по-големи френски благородници, тъй като неговите девери са Луи Жан Мари дьо Бурбон-Пентиевър и Луи Франсоа Жозеф дьо Бурбон-Конти, който също е негов братовчед. Първият му братовчед е принц Луи Филип I Бурбон-Орлеански. Херцогът също е свързан с най-важните и престижни европейски кралски династии; негови братовчеди от различна степен са Луи XV от Франция, Карлос III от Испания и Джордж II от Великобритания.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той се жени за Мария Тереза Чибо-Маласпина, херцогиня на Маса и Карара, през 1741 г.. Бракът му донася перспективата малкото тосканско херцогство да разшири владенията на Есте, като им осигури излаз на море. Той се възкачва на трона на 22 февруари 1780 г.[1]
През 1790 г. се жени за Киара Марини, оперна певица,с която се вижда от години, докато херцогинята се е оттеглила в Реджо. От Мария Тереза има две деца, но синът му (Риналдо) умира малко след раждането през 1753 г. Дъщеря му Мария Беатриче Ричарда, с благоволението на дядо ѝ Франческо III, се омъжва за ерцхерцога на Австрия Фердинанд, син на Мария Терезия, и по този начин гарантира приемствеността на династията с раждането на нейния син Франциск (бъдещият Франциск IV Хабсбург-Есте). От Киара Марини Ерколе III има един син, Ерколе Риналдо, командир на Естенската милиция и маркиз на Скандиано, но неспособен да го наследи като извънбрачен син.
Ерколе III е просветен, весел и добродушен владетел (не се гнуси да говори на диалект с поданиците си) и продължава реформите, започнати от баща му. Нарежда да бъдат построени двата моста на Рубиера и Сант'Амброджо в Модена на Виа Емилия, като по този начин подобрява връзките с други държави чрез пътища (Виа Вандели[2]), които свързват Луниджана и Гарфаняна с Реджо Емилия и Модена. През 1785 г. създава Академията за изящни изкуства „Атестина“. По време на неговото управление културата и науката процъфтяват отново чрез покровителстването на учени от калибъра на Ладзаро Спаланцани, Джамбатиста Вентури, Джироламо Тирабоски, Лодовико Ричи и много други.
През 1796 г. херцогството е завладяно от Наполеон Бонапарт. Френското нашествие принуждава Ерколе III да напусне херцогството и да замине за Венеция на 7 май 1796 г., отнасяйки със себе си значителното си лично богатство, но нито лира от обществената хазна въпреки очевидните обвинения на санкюлотите. Вместо това той е достигнат от френски войници във Венеция и е подложен на въоръжен грабеж в дома му на приблизително 200 000 дзекини. След този епизод се премества в Тревизо, където умира на 14 октомври 1803 г. на 75 г. Погребан е в катедралата на Модена.
След мирните договори от Кампоформио (1797) и Луневил (1801) той получава Брайзгау като компенсация за загубата на херцогствата Модена и Реджо, но така и не успява да го вземе.[3]
През 1814 г. единствената му дъщеря Мария Беатриче и нейният съпруг Фердинанд Карл си връщат херцогството и управляват с името Хабсбург-Есте (Австрия-Есте).
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]Жени се два пъти:
∞ 1. 16 април 1741 в Маса за Мария Тереза Чибо-Маласпина (* 29 юни 1725, Новелара; † 25 декември 1790, Реджо), дъщеря на Алдерано I Чибо-Маласпина, херцог на Маса и Карара, наследничка на Маса и Карара 1743 г., от която има син и дъщеря:
- Мария Беатриче д’Есте (* 6 април 1750, Модена; † 14 ноември 1829, Виена), последна херцогиня на Маса и принцеса на Карара 1790 – 1797 и от 1816, ∞ 15 октомври 1771 за Фердинанд (1754 – 1806), ерцхерцог на Австрия, от когото има 5 сина и 5 дъщери
- Риналдо д’Есте (* 4 януари 1753, Модена; † 5 май 1753)
∞ 2. 1790 за Киара Марини, оперна певица, от която има един син:
- Ерколе Риналдо д’Есте (* 1770; † 16 февруари 1795, Модена), маркиз на Скандиано от 1787, неженен и бездетен.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ercole III D'Este, Duca di Modena e Reggio
- ↑ Guida alla Via Vandelli. Terza edizione. Terre di mezzo Editore, 2024. ISBN 979-1259962164.
- ↑ Gioacchino Maria Olivier-Poli. Continuazione al Nuovo dizionario istorico degli uomini che si sono renduti più celebri per talenti, virtù, scelleratezze, errori, ec., la quale abbraccia il periodo degli ultimi 40 anni dell'era volgare, Volume 4
- Ilse Krumpöck: Die Bildwerke im Heeresgeschichtlichen Museum, Wien 2004, S. 134 f.
- G. Panini: La famiglia Estense da Ferrara a Modena, Ed. Armo, Modena 1996
- Èrcole III d'Este duca di Modena e Reggio, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
- Luigi Simeoni, ERCOLE III d'Este, duca di Modena e Reggio, in Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1932
- Èrcole III, su sapere.it, De Agostini.
- Marina Romanello, ERCOLE III d'Este, duca di Modena e Reggio, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 43, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1993
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ercole III d'Este в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
